Роналдо - момчето, което молеше за сандвич, до човека, който хранеше мечтите на милиони

Когато днес чуеш името Роналдо, светът се разделя на две – онези, които мислят за Кристиано, и онези, които никога няма да забравят оригинала – Роналдо Луис Назарио де Лима. За цяло поколение футболни фенове той не беше просто нападател. Той беше чудо, изваяно от скорост, техника и усмивка, която се появяваше винаги секунди преди неизбежното – голът.

Роналдо е роден през 1976 г. в Бенто Рибейро – беден квартал на Рио де Жанейро, където асфалтът е бил лукс, а обувките – рядкост. Родителите му се разделят, когато е на 11, а майка му работи на няколко места, за да има какво да ядат. Малкият Роналдо често пропуска училище, за да рита по улиците с приятелите си. Но има дни, в които гладът надвива страстта. По-късно той сам разказва: „Имаше моменти, когато стояхме пред „Макдоналдс“ и молехме хората да ни купят сандвич. Бяхме гладни, но не спирахме да мечтаем.“ Точно тази смес от бедност и мечта изгражда характера му – човек, който никога не се предава. Именно тези трудни моменти всъщност каляват духа и засилват борбения дух на легендарния играч, за когото си спомняме и днес.

На 16 години Роналдо вече играе в Крузейро, където вкарва 44 гола в 47 мача. Тогава светът започва да се интересува от бразилското дете чудо. Само на 17 години заминава за Европа – първо в ПСВ Айндховен, после в Барселона, където бележи 47 пъти в 49 мача. И тогава се роди прозвището – Феноменът. Нямало е такъв играч като него. Скорост, мощ, финтове, контрол, баланс – сякаш физиката е забравила да му сложи ограничения. Успехът му бе голям, но и съдбата му – жестока. В Интер и по-късно в Милан той преживява няколко тежки контузии на коляното. Лекарите са се чудили дали изобщо ще ходи нормално, камо ли да играе футбол. Това поставя под съмнение цялата кариера на футболиста, а и силата на неговия дух и воля, които за пореден път в неговия живот са поставени под изпитание.

През 2000 г., Роналдо скъсва сухожилието си за втори път, стадионът „Олимпико“ замлъква. Светът посреща още една огромна травма на великия футболист и болката при неговите фенове е била неописуема. Но две години по-късно – на Световното първенство в Япония и Корея, Роналдо се завръща. Не просто като играч, а като символ.

С нова прическа (онзи емблематичен полукръг отпред) и осем гола, той извежда Бразилия до пета световна титла и печели Златната обувка.

„Всички казваха, че съм свършил. Аз просто не ги слушах“, казва тогава той.

Това завръщане след такава травма мнозина определят като велико постижение, тъй като самият Роналдо е лидерът и човекът с огромен принос за тази Световна титла на Бразилия. Нападателят за пореден път се превръща в символ на постоянство, на несломим дух и на борбеност, която вдъхновява мнозина. Има период, в който почти всяко дете, както самият играч споделя, си е правил прическа като неговата. Той е бил вдъхновение за подрастващите, които са се опитвали да подражават на легендата, показваща им как можеш да се бориш и да успееш, въпреки трудностите.

Роналдо има множество трофеи, които определено допълват блестящата му кариера и неоспоримия му талант.

2 пъти световен шампион (1994, 2002) 3 пъти ФИФА Играч на годината (1996, 1997, 2002) 2 пъти Златна топка 15 гола на световни първенства – рекорд, който се задържа до 2014 г. Голове за Барселона, Интер, Реал Мадрид и Милан – нещо, което малцина могат да кажат. Но над всички статистики стои нещо друго – духът. Роналдо не просто играеше, той олицетворяваше радостта от футбола. Дори когато коленете му отказваха, той намираше сили да се усмихва.

„Бях просто едно дете, което обичаше да вкарва голове. И мисля, че не спрях, докато не се уверих, че светът ме чу”, споделя самият играч.

Роналдо Феномена е живо доказателство, че талантът може да те направи звезда, но само волята те превръща в легенда.

От момчето, което някога молеше за сандвич, до човека, който хранеше мечтите на милиони – нямаше сила, която да го накара да спре.

Прочети цялата публикация