"Лисичето" с анализ на грешките при провеждане на щурмови действия

Текст на вагнеровец с позивна "Лисичето". В редовете на Компанията той взема участие в боевете за освобождаването на Донбас. Два пъти е раняван. Обзорът отразява опита на фронтоваците и това го прави особено ценен.

Превод: Николай Николов

Щурмовите операции в условията на позиционна война изискват грижливо изучаване на противника и местността, координация на действията и адекватна поддръжка. Практиката показва, че най-често атаките се оказват неуспешни заради системни грешки в планирането, организацията, взаимодействието и изпълнението на бойните задачи. По-долу е представен комплексен анализ на типичните пропуски, обединяващ недостатъците в подготовката, тактиката, бойната работа и управлението.

Грешки в подготовката

Лошо проведена рекогносцировка (проучване на позициите на противника и траншейната система (бел. м.)).

Не са уточнени минираните участъци, огневите точки и маршрутите за подхождане.

Непълна информация за плътността на отбраната и състава на противника.

Лоша координация между щурмовите групи и средствата за поддръжка.

Недостатъчен запас от боеприпаси, гранати, димни гранати и други разходни материали.

Слаба инженерна подготовка, като например, отсъствие на предварително създадени проходи.

Личният състав не е добре обучен за действия в ограничени пространства (траншеи, съобщителни ходове, блиндажи).

Грешки в планирането на операцията

Неправилно разпределяне на задачите между групите (щурм, зачистване, обход, закрепване).

Недостъчни резерви за развиване на успеха или за отразяване на контраатака.

Липса на алтернативни маршрути за отстъпление или обход.

Установяване на прекомерно оптимистични времеви рамки.

Лошо планиране на логистиката, например, неопределени маршрути за евакуация и подвоз на боеприпаси.

Грешки в тактиката

Атакува се с големи групи, скупчени в тълпа.

Движение по открита местност при отсъствие на укрития, маскировка и средства за подавяне на противниковия огън.

Челна атака в центъра на отбраната без маневри по фланговете.

Загуба на темпото след овладяването на първата линия траншеи.

Непълно зачистване – оставят се активни противникови точки в тила.

Неправилно използване на техниката, недостатъчна огнева поддръжка, отсъствие на димни завеси.

Грешки в действията на щурмовите групи

Гранатите не се използват достатъчно активно при зачистването на траншеи и блиндажи.

Придвижване в траншея без прикритие (2).

Не се проверяват блиндажите, съобщителните ходове и второстепенните укрития.

Забавяне на движението в траншеята или спиране, макар че там трябва да се напредва бързо.

Недобра работа в «двойки» и «тройки» (групи по двама и трима (бел. м.)).

По секторите не се води кръстосан огън.

Не се използват прибори за нощно виждане и тепловизори.

Грешки във взаимодействието

Загуба на връзка между подразделенията.

Непълноценно използване на БПЛА, лоша корекция на огъня.

Липсва синхронизация с артилерийските и минометните разчети.

Лоша връзка със съседните подразделения – в резултат възникват «дупки» във фланговете.

Проблеми с обмена на информация за текущата обстановка.

Пропуски в организацията и управлението

В щурмовата група отсъства изявен лидер.

Младшите офицери на място действат по шаблон, не проявяват инициатива.

Не се анализира опитът от предишните боеве, използваната тактика остава неизменна. Ще добавя, че в това отношение НАТО и в частност – украинската армия, са по-развити. При тях действа система за изучаване на грешките и успехите на отделните части, на решенията на командирите. Събраната информация се обобщава и оперативно прилага в схемите за действие на бойното поле. Всъщност, мисля, че този подход е въведен още през Корейската война (1950 – 53 год.) – поне от този период са ми попадали подобни отчети. Ако не съм прав, поправете ме.

Слаба отбрана на завзетите позиции.

Не се обръща нужното внимание на морално – психологическото състояние на бойците.

Човешкият фактор

Преумора, загуба на внимание.

Стрес и тунелно зрение.

Дезориентация в условията на шум, задименост и ограничена видимост.

Съвременната военна тактика подчертава, че успехът на атаката зависи не от числеността, а от подготовката на личния състав, изучаването на целта, координацията и способността на командирите да приемат самостоятелни решения. Малките обучени и добре екипирани групи са способни да пробият дори силно укрепена противникова отбрана и да изпълнят поставената задача с минимални загуби, стига техните действия да бъдат подкрепени от инженерните части, артилерията и БПЛА.

Ключовите фактори за успеха са: разузнаване, анализ, подготовка, взаимодействие, скорост, закрепване на заетата позиция.

Кратък коментар от мен:

Нужно ли е да се изучава опитът от войната? Всеки сам решава... Аз мисля, че трябва. Първо - защото със собствените си ръце надробихме тази кървава каша. Политиците превърнаха страната във военно – икономически придатък на Киев и ние старателно плащаме самоналожените контрибуции, съучастници сме на милиардерите и на хитрите селяндури със самочувствие на свръхчовеци. Един ден тази глупост ще се обърне против нас. Нестабилността на континента води до преразпределение на територии. И в този процес ние сме обект на множество апетити. Трябва да се готвим.

И второ – дълг е на всеки мъж и на всяка жена да умеят да защитят своите близки и себе си. Дълг и право. Брюкселоидите четат мантри, че това е ненужно, даже много лошо... Както показаха Ковидната афера и Донбас, за тях е добре да притежават послушно стадо пацифисти, което блее и безропотно дава вълна и месо. Разбиха армията и службите. Остана ни само неволята. Но така не бива да продължава.

Прочети цялата публикация