Легендарният фронтмен на "Биело дугме" Желко Бебек пред БНТ: С българите сме братя, не тая лошо към Горан Брегович ВИДЕО

Желко Бебек, легенда на югославския рок и фронтмен на култовата група от западната ни съседка "Биело дугме", даде интервю за предаването "Панорама" на БНТ.

На 16 декември музикантът навършва 80 години.

"Преди няколко години отпразнувах 50 години кариера, а сега ставам на 80 и още имам големи планове. Животът ми не бе определян нито от граници, нито от политика. Не съм се ограничавал в нищо. Още от дете мечтаех да стана певец, а това означава, че поднесох душата си на публиката", казва Бебек и връща лентата.

"През 1982-ра дойдохме в България, бяхме пълни с енергия, воля и страст за рокендрол. Затова обичам да си спомням за 1982 г., когато за пръв път свирихме в красивата братска България. Бяхме посрещнати фантастично, незабравимо. турнето включваше над 40 концерта в големите градове - беше като сбъдната мечта. Няма да забравя стадиона на ЦСКА в София. Помня Бургас, Варна и особено Кюстендил. Често искаха от нас да не сме твърде шумни и предизвикателни, но ние принудихме младите...абе, май приличаше на хулиганство. Но като фронтмен исках настроение на всеки концерт в България, за да оставим следа и да ни помнят", обяснява роденият в Сараево музикант, основател, заедно с Горан Брегович, на "Биело дугме".

"Бивша Югославия се разпадна след разпадането на "Биело дугме". Преди това, през 1984 г., в Сараево имаше зимна Олимпиада. И точно тогава, когато страната трябваше да е най-щастливата на света, с Горан се разделихме. Смятах, че той ще обвърже бъдещата си работа с името си, така че да няма "Биело дугме" без Бебек. Бебек да се изявява под името Бебек, а Горан - под името Горан. За жалост те си присвоиха името и продължиха още пет години. Но вече не тая никаква злоба, всяко зло за добро. "Истинското Биело дугме" го нямаше, когато Югославия се разпадна. И днес всичко е само вариации - хайде пак да съберем публика. Не мисля, че трябваше да се разделяме", размишлява той.

"През 2007-ма дойде покана от Кюстендил за концерт на площада. Дъждът го провали, но останахме цяла седмица по покана на кмета на баните и следващата събота стана един от най-великите ни концерти в чужбина", спомня си Бебек..

"Тази година турнето ми започна в Канада - Ванкувър, Торонто, Уинипег, Калгари, не сме спирали. А Кралският лондонски филхармоничен оркестър аранжира и изсвири моята песен "Жълта роза". Това ще бъде любимо нещо в живота ми - как момчето, което мечтаеше да стане известно, стигна до Кралския оркестър на Лондон. Щастлив съм, че бях музикант, съвременник на световни имена като том Джоунс, Мик Джагър, Елик Клептън. Те са на моята възраст и правихме музика в най-дълбоките води.

А аз все търсех предизвикателства. Напуснах "Биело дугме" и скочих в неизвестното. Казах си - щом си такъв разбойник, щом си направил такава кариера с "Биело дугме" - давай, направи собствена! Синът ми избяга от майка си и дойде при мен. няколко години по-къссно взе китарата. Записа се в академията с рок. Завърши и се качи на сцената до баща си.

Виждате ли какво прекрасно нещо се случи в живота ми. Не можех дори да мечтая за това. На сцената до мен стои моят син - голяма звезда в Хърватия и по света. Лидер на моя бенд, композитор и китарист, който тръгна по нови пътища към бъдещето. Моята кариера наистина е сбор от фантастични обстоятелства. И не мога да завърша разговора за себе си без сина ми - Звонимир Бебек", каза събеседникът на Бойко Василев в "Панорама".

Прочети цялата публикация