Стратегията за сигурност на САЩ: Европа е новият враг

Коментар на Дирк Емерих:

Европа я чакат тежки времена. Това не е новина. Китай изпреварва Запада в икономиката, САЩ поставят под въпрос трансатлантическото партньорство. Геостратегическите координати се изместват. От много години е ясно: Европа трябва да определи собствените си интереси и цели. Но в тази насока далеч не е направено достатъчно.

Сега политиката на Доналд Тръмп предизвиква нов шок. В продължение на почти четири десетилетия правителството на САЩ на всеки няколко години публикува документ, озаглавен “Стратегия за национална сигурност”. Обикновено това не предизвиква особен отзвук. Този път нещата са различни.

Документът, който е само 33 страници, се чете като директна атака към Европа. Континентът е представен като зона на провал: “Неговият икономически упадък е засенчен само от реалната и мрачна перспектива за загиване на цивилизацията”. Стратегията остро критикува миграционната политика и обвинява страните от ЕС в липса на свобода на словото. Европа я грози “цивилизационно изчезване”, се казва в документа.

Разрив със Запада

Това може да се избегне само при условие, че се прекрати масовата имиграция, сложи се край на европейската интеграция и се промени радикално политиката по отношение на Украйна, твърди Вашингтон. На страните от ЕС повече или по-малко открито се приписва желание да удължат войната на Русия срещу Украйна, за да постигнат нереалистични цели. Ако Европа не се беше намесила в ситуацията след срещата на върха в Аляска през август, считайки, че Тръмп е отстъпил прекалено много пред Путин, и ако просто беше приела 28-точковия план за Украйна, разпространен от Вашингтон през ноември, днес мирният процес би бил много по-напреднал. В стратегията това не се казва директно, но нейните тези могат да се интерпретират именно по този начин.

Общите ценности и многостранните съюзи, които са основа на западната политика в продължение на десетилетия, остават в миналото. Сега важат нови правила: националните интереси и правото на силния. Това са новите ориентири на световната политика. Международното право и ООН се превръщат в реликви от миналия век. По същество новата стратегия на Вашингтон само обобщава това, което администрацията на Тръмп заявява и практикува от момента на встъпването в длъжност на президента. Нека си припомним речта на вицепрезидента Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността или скандала с Володимир Зеленски в Белия дом.

Докато новата стратегия разглежда подробно Европа, за Русия и Китай се споменава само бегло. Съответно реакцията на Москва е благосклонна. “Промените, които наблюдаваме, до голяма степен съответстват на нашите виждания”, заяви по въпроса прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков.

Вече от месеци много коментатори твърдят, че САЩ са застанали на страната на Русия. От гледна точка на Европа това наистина може да изглежда така. В действителност обаче САЩ отстояват своите нови национални интереси. Те искат на всяка цена да сложат край на войната в Украйна и затова са готови да приемат много от исканията на Путин. Възможно е Вашингтон да разчита, че е по-добре Русия да стане партньор на САЩ, вместо на Китай, в геостратегическото съперничество на 21 век.

Часът на истината за Европа

Трансатлантическият съюз, съществувал 80 години, се оказва на ръба на разпадане, а може би и на пълния крах. Европа все още се опитва да осъзнае тази реалност. Междувременно правителството на САЩ не крие намерението си да подкрепя в Европа политически сили, които отхвърлят статуквото и се считат във Вашингтон за “патриотични”. Да, много от твърденията в стратегията за национална сигурност на САЩ не са нови. Но сега за първи път това е фиксирано в писмен вид.

Експертът по външна политика на Християндемократическия съюз (ХДС) Норберт Рьотген говори за нова “преломна епоха”. За първи път за такава заговори бившият канцлер Олаф Шолц през 2022 г. след началото на руската агресия срещу Украйна. Сега, според Рьотген, движението MAGA иска да промени из основи вътрешния ред в Европа. Ако успее, Европейският съюз в сегашния си вид няма да оцелее. Ще успее ли ЕС с неговите 27 държави и напълно различни национални интереси да се справи с това предизвикателство? Ако наистина е толкова силен, колкото постоянно твърди, трябва да го докаже сега. Да, за Европа определено настъпват тежки времена.

Прочети цялата публикация