Има ли страх, притеснение в преводаческата общност, от наличието на изкуствен интелект (ИИ)?

На актуални въпроси по темата вижте едно интервю с Калоян Кирилов е правил симултанни преводи на Министър на земеделието, министър на транспорта, министър на околната среда, министър на отбраната в сегашния кабинет. Редовно превежда по държавни институции, особено често в БАБХ. Калоян Кирилов (43 г.) работи като писмен и устен преводач от 20 години и като редактор в БТА, дирекция „Информация за чужбина“, от година и половина.

Учредител и съсобственик на бутикова агенция за преводи. Работи с клиенти от частния сектор, включително фармацевтични компании, като извършва специализирани устни преводи с медицинска насоченост, както и с клиенти от публичния сектор – национални и международни институции.

Интересува се от внедряването на изкуствен интелект (ИИ) в работната среда. Следва прагматичен подход и търси ефективни решения. Прилага успешно оптимизация, обучения и инструменти за работа с нови процеси.

Има ли страх, притеснение в преводаческата общност, от наличието на изкуствен интелект (ИИ)?

Да, има, и не е само „страх от технология“, а страх от обезценяване на труда и размиване на отговорността. Виждам три мотива.

Първият е икономически: част от клиентите вече приемат машинния превод за „достатъчно добър“ и очакват преводачът да бъде евтин редактор на изхода.

Вторият е професионален: размива се границата между квалифициран специалист и човек, който просто работи с инструмент. Така се подценяват умения като терминологична прецизност, стилова адекватност, прагматична уместност и фактологична проверка.

Третият е етичен и правен: кой носи отговорност при грешка, как се гарантира поверителността и какво става с авторството и с използването на текстове като данни за обучение.

След като ИИ ускорява работата, трябва ли това автоматично да означава по-ниски хонорари?

По-високата скорост, която ИИ може да осигури, не означава автоматично по-нисък хонорар, защото стойността все по-често се измества към отговорността. Справедливото заплащане е важно. Машината може да ускори процеса, но не може да поеме риска.

Преводачът не „натиска бутон“, а гарантира коректността: проверява термини, имена, числа, мерни единици, вътрешна логика и съответствие с целта на текста. Най-важното – предотвратява редки, но разрушителни грешки: пропуснато „не“ в договорна клауза, объркана дата в изискване, сменена мерна единица в инструкция.

Практично решение е ясно разграничаване на етапите като услуги: превод, терминологичен контрол, коректорска проверка и пост-редакция на машинен превод. Това дава прозрачност и прави качеството управляемо.

Иначе несигурността има вторичен ефект: по-малко инвестиции в специализация, сертифициране, терминологични бази и редакторски практики, а младите най-бързо сменят траекторията. Изходът не е паника, а ясна дефиниция на човешката добавена стойност и работа по стандарти, които клиентът разбира и може да изисква.

Има ли неща, които са позитиви за професията в тази ситуация?

Да, при това в силно практичен план. ИИ ускорява рутинните етапи: първоначална чернова, терминологични предложения и варианти, проверки за последователност, идеи за преформулиране, откриване на пропуски и неясноти.

Когато се използва разумно, заедно с инструменти за компютърно подпомогнат превод, преводачески памети и глосари, той освобождава време за най-ценната част от превода: смислова точност, стилова адекватност, културна съобразеност и проверка на имена, числа, мерни единици и източници.

Има и чисто технически ползи: предиктивно въвеждане, автоматично довършване и шаблони за повтарящи се формулировки намаляват „механичната умора“.

Това е важно, защото скоростта често определя икономиката на писмения превод, но не бива да става самоцел. „Най-добрият сценарий е машината да поеме механиката, а човекът – преценката.“

С какво друго ИИ може всъщност да бъде полезен при преводите?

Като „събеседник“ и инструмент за мислене. При литературен и публицистичен превод най-трудното често не е да намериш дума, а да уловиш точния тон, образ и ритъм.

ИИ може да предложи решения в различен регистър, да посочи устойчиви словосъчетания, да даде алтернативни синтактични конструкции и да сравни нюансите между близки синоними. Дори когато предложенията не стават за пряка употреба, те насочват мисълта и ускоряват търсенето.

ИИ е полезен и в подготвителния етап: извличане на терминология от текста, структуриране на глосар, формулиране на въпроси към клиента, проверка на вътрешната последователност и откриване на потенциални двусмислия.

На практика преводачът преминава от „търсене на иглата в купа сено“ към по-високо ниво на контрол: задава ясни критерии и оценява решенията според целта на текста.

А чисто от гледна точка на качество на текста, можем ли изцяло да се доверим на ИИ и базираните на него инструменти?

Не, не и при професионален стандарт. Причините са две. Първата е динамиката: моделите, версиите и поведението им се променят, така че „вчера работеше отлично“ не е гаранция за днес.

Втората е естеството на грешките: често не са очевидни. ИИ може да звучи гладко и уверено, докато е пропуснал отрицание, объркал е причинно-следствена връзка, „изгладил“ е умишлено оставено двусмислие в оригинала или е измислил несъществуващи факти и термини.

Класическите комични примери за сгрешени преводи в менюта са само симптом. Истинският проблем е по-незабележим, но също толкова сериозен: думи и конструкции, които без контекст допускат повече от едно тълкуване. Затова сляпото доверие не е работещ модел. По-адекватният подход е управление на риска: при нискорискови текстове може да има повече автоматизация, а във високорискови области контролът трябва да е строг и многостепенен.

Колко необходим е човешкият контрол?

Човешкият контрол е задължителен, защото в превода няма „почти вярно“. Дори 98% коректност не компенсира останалите 2%, които могат да сринат доверието към целия документ. Преводът е имиджов продукт: една нелепица в договор, грешка в прессъобщение или неуместно обръщение може да компрометира институция, марка или човек.

Има и области, в които рискът не е само репутационен. В медицината, фармацията и инженерните дисциплини грешен термин, дозировка или мерна единица може да има тежки последици.

Затова качеството трябва да се управлява като процес: ясни правила какво подлежи на автоматизация, задължителни проверки и човешка редакция, а при критични текстове – независима ревизия от втори лингвист.

При устния превод ограниченията личат още по-ясно. Машините се справят прилично с думи и числа, но живата реч е пълна със самопоправки, прекъсвания, недовършени изречения, идиоми, ирония, намеци и промяна на мисълта в движение.

Човешкото ухо филтрира, подрежда и реконструира смисъла; машината често „излива“ всичко механично и точно тогава възниква объркване. Преводачът знае кога да обобщи, кога да съкрати, кога да спре. Машината продължава да превежда лекцията от първия панел в кафе-паузата.

Когато инструментът сгреши, кой носи отговорност и кой плаща риска?

В професионалния процес отговорността не може да бъде „делегирана“ на инструмент. Ако услугата е представена като превод/редакция с гаранция за качество, носителят на услугата носи отговорност – независимо дали е използвал ИИ, речници или други инструменти.

Затова е важно да има ясна политика: кои инструменти са допустими при поверителни текстове, какво е забранено, как се документира процесът и какви проверки са неизменна част от доставката.

„Кой плаща риска“ на практика е въпрос за очакванията. Ако клиентът иска по-ниска цена срещу по-висок риск, това трябва да е изрично договорено и да има граници.

В противен случай се получава най-лошият сценарий: максимални очаквания към автоматизацията, минимално време за контрол и после тежки последствия при първия сериозен проблем.

Какви минимални правила бихте въвели, за да е предвидимо кога машинният превод е допустим и какво качество може да се очаква?

Бих започнал с класификация по риск, не по обем. Нискорискови текстове (вътрешни чернови, информативни материали без сериозни последствия) могат да имат повече автоматизация.

Среднорисковите изискват пълна пост-редакция плюс терминологичен контрол. Високорисковите (договори, медицина/фармация, инженерни спецификации, публични институционални позиции) изискват строг многостепенен контрол и по възможност независима ревизия от втори лингвист.

Второ, ясно описание към клиента: използван ли е машинен превод, какъв тип пост-редакция е направена (лека или пълна) и кои проверки са включени като минимум – терминология, числа, единици, имена/транскрипции, цитати, вътрешна последователност, източници при нужда.

Трето, политика за данни и поверителност: кои платформи са допустими, как се обработват чувствителни документи, какво не се качва в публични чатове и при какви условия изобщо се допуска облачна обработка.

Четвърто, ценообразуване според сложността и отговорността. Обемът в знаци е удобна метрика, но не е достатъчна. Реалната цена идва от контрола и от риска, който специалистът поема.

Къде е реалната линия на конфликта: в цената, в отговорността или в очакванията за качество?

В трите има конфликт, но най-често в очакванията. Много клиенти мислят за машинния превод като за „готов продукт“, който просто се „доизпипва“. Той обаче не е готов продукт, а суров материал, който трябва да мине през контрол, същинска редакция и проверка на фактологията. Ако това не е ясно, се получава разминаване: кратки срокове и ниска цена срещу качество на професионално ниво.

Този конфликт обаче не се върти около „или машината печели, или човекът“, а около преструктуриране на процесите. Не ме е страх, че ИИ ще ни вземе работата, а че няма да има квалифицирани специалисти, които да вършат работата отговорно, качествено и в рамките на новите работни процеси.

Затова най-важното в момента за бизнеса не е паниката, а работещата рамка: прозрачност при използването на инструментите, ясни критерии за качество и реалистично обучение на следващото поколение преводачи.

От гледна точка на преводачите, ключът е бързото усвояване на новите инструменти и превръщането им в опора, а не в заплаха.

Прочети цялата публикация