Гърция и Турция: ново напрежение в Егейско море

През 1995 г. турският парламент обяви разширяването на гръцките териториални води в Егейско море като "основание за война" между Гърция и Турция. А точно преди срещата на Ердоган с Мицотакис се стигна до нови спорове.
От понеделник, девети февруари, е планирано заседание на най-високо ниво - в Анкара трябва да се събере Върховният съвет за сътрудничество между Гърция и Турция. И ако всичко върви по план, трябва да присъстват и турският президент Реджеп Тайип Ердоган, и гръкият министър-председател Кириакос Мицотакис. Възможна е и среща на двамата.
Върховният съвет за сътрудничество бе основан през 2010 година след трудни времена на конфликти в източната част на Средиземно море. Засега той не е отбелязал големи успехи, но полага усилия за положително развитие в отношенията между двамата натовски партньори, най-вече в сферите на икономиката и туризма. До момента съветът е заседавал само пет пъти, последно през декември 2023 година в Атина.
„Турция издига едностранни изисквания и териториални претенции, които нямат правно основание и не могат да се дебатират сериозно", каза преди време в интервю за ДВ Константинос Филис, директор в атинския Институт за международни отношения. „Гърция очаква Турция винаги да изпълнява изискванията и да прави отстъпки", контрира от своя страна Фуат Аксу, политолог в Техническия университет „Йълдъз" в Истанбул.
Новият източник на спорове NAVTEX
Оттогава насам особени промени не са настъпили. А източниците на спорове се увеличиха, след като миналия четвъртък Турция предупреди чрез използваната в корабоплаването система Navtex за рискове, свързани със сигурността и гръцката военна активност в Егейско море. Подобни предупреждения е имало и в миналото.
Става дума не на последно място за доминацията в Егейско море и въпросите за сигурността. Атина говори за неправомерен опит на съседната държава да увеличи зоната на териториалните си води. Реномираният гръцки седмичник „To Vima" определя това като „нова турска провокация".
От страна на Турция въпросът се свежда единствено до рутинна процедура, съответстваща на актуалното правно положение. Но може да има и нещо повече: „Navtex предизвика паника в Гърция и промени статуквото в Егея", написа близкият до правителството вестник „Türkiye".
За гръцкия премиер Мицотакис спорът около Navtex означава още повече натиск отдясно. „Турция си взима половината от Егейско море, но нашето правителство не вижда никаква причина за тревога", заяви Кириакос Велопулос, лидер на дяснопопулистката партия „Гръцко решение", която заема трето място в предпочитанията на избирателите.
Вечен спор въпреки Споразумението на ООН за морското право
Гърция и Турция от десетилетия спорят за континенталния шелф пред турското крайбрежие, експлоатацията на суровини и възможното разширяване на териториалните води в Егейско море. Освен това в рамките на актуалната си доктрина „Синя родина" Турция претендира за морски територии с площ от над 450 000 кв.км пред своите брегове.
За правен компас в такива случаи служи Споразумението за морското право на ООН от 1982 година, което обаче не е подписано от Турция. Въпреки това то би могло да се приложи: според преобладаващото мнение на юристите този договор отразява действащото международно право и затова е задължителен и за онези, които не са го подписали.
Изгледи за постигане на споразумение няма
Съгласно Споразумението за морското право на ООН принципно всяка държава може да определи териториалните си води на максимална дължина от 12 морски мили. Има обаче едно важно изключение: засегнатите трябва да се споразумеят двустранно при наличието на неясни граници или припокривания. Но такова споразумение между Гърция и Турция така и не е постигнато.
Още през 1995 година турският парламент обяви разширяването на гръцките териториални води в Егейско море за „основание за война". Тъй като в този случай Егейско море би се превърнало в един вид гръцко вътрешно море. През 2021 година правителството в Атина разшири териториалните си води до 12 морски мили в Йонийско море в посока Италия. Днес Гърция изрично си запазва правото да разшири териториалните си води и в Егейско море, каза наскоро по телевизията министърът на отбраната Никос Дендиас.
Последната инстанция по всички въпроси на международното право е Международният съд в Хага. Но той не може да се задейства по собствена инициатива - както Гърция, така и Турция трябва за целта да внесат съвместна молба и да упълномощят съда да влезе в ролята на арбитър. Дебатите по този въпрос текат от 1976 година насам, но досега без резултат.
Прочети цялата публикация



Защо палестинците трябва да защитават Нетаняху - лидера, с когото Израел се опитва да си измие ръцете
Обявиха още имена на футболисти за "Мача на надеждата" в Бургас
Турски журналист: Турската армия ще превземе Гърция и Кипър, ако Израел направи фаталната грешка да ни нападне
Гърция и Турция влязоха в жесток спор за произхода на шкембе чорбата
Ново начало след десетилетия: Турция и Армения се приближават към отваряне на границата
След 70 г. в орбитата на Москва: Договорът с Украйна най-после разкачи България от руското влакче
6 април 1941 г. От България Третият Райх едновременно напада Югославия и Гърция
Включването на Азербайджан във война с Иран ще се отрази на джоба на българите
18 мигранти се удавиха след потъването на лодка край Турция
Бурята „Ерминио“ носи гръмотевични бури, градушки и силни ветрове в Гърция
Нестандартно решение: Кметът на Варна поиска от София камиони за боклук
Иран и Ормузкият проток: Ще има ли военна мисия на ЕС
Правила за безопасно къмпингуване сред дивата природа
„Проклятието“ на руските топ мениджъри: шеф от Яндекс загина мистериозно при риболов във Волга
Тръмп обсъди с екипа си новото иранско предложение за край на войната
Кой може да бъде председател на НС и кои имена се спрягат за министри в новия кабинет
НА ЖИВО: Манчестър Юнайтед - Брентфорд, стартовите 11
Валантайн изравни резултата за Септември срещу Локомотив София (видео)
Локомотив София - Септември 1:0 /първо полувреме