Длъжни ли са държавите от ЕС да се защитават взаимно?

Европа е принудена да преосмисли отбранителната си стратегия - най-вече заради американския президент Доналд Тръмп, който говори за “притежаване” на Гренландия, налага наказателни мита и стряска европейските си партньори с редица радикални идеи. В последно време големият въпрос в Брюксел гласи: ще спази ли САЩ ангажимента си по член 5 от договора на НАТО, който казва, че нападение срещу една от държавите на Алианса се счита за нападение срещу всички останали, което ги задължава да я защитят.

Дали това ще стане засега няма как да се разбере, но Европейският съюз всъщност има подобна клауза - член 42.7, който задължава държавите членки да предоставят помощ “с всички средства, с които разполагат”, ако друга държава от ЕС бъде нападната. Какво точно представлява тази клауза за обща отбрана и ще я спазят ли членовете на Европейския съюз, ако тя се задейства?

Какво съдържа член 42.7 от Договора за ЕС и по какво се различава от член 5 в договора за НАТО

Юрай Майчин, анализатор по въпросите на отбраната и сигурността от Центъра за европейска политика в Брюксел казва пред ДВ, че основната разлика между клаузите за взаимна отбрана на ЕС и НАТО се състои в начина, по който се оказва подкрепата. Докато разпоредбата на ЕС се основава предимно на двустранна помощ между държавите членки, клаузата за колективна отбрана на НАТО отразява по-широкия принцип „един за всички, всички за един“, обяснява той.

Бившият германски депутат от ГСДП и експерт по въпросите на отбраната Кристиан Клинк казва, че смята член 42.7 от договорите на ЕС за по-убедителен от член 5 на НАТО – поне на хартия. Така изискването за оказване на помощ и подкрепа „с всички средства, с които разполагат“, може да се тълкува широко - тоест „до предела на възможностите“, обяснява той. Докато формулировката на член 5 дава на страните от НАТО по-голяма свобода за национална преценка, позволявайки на всяка държава да предприеме „онези действия, които смята за необходими, включително използването на въоръжена сила“.

И двамата експерти подчертават, че помощта според член 42.7 не се ограничава до военна, а може да включва още хуманитарна помощ, финансова подкрепа, както и дипломация. Това може да бъде особено актуално за членове на ЕС като Австрия, Кипър, Ирландия и Малта, които традиционно избягват участие във формални военни съюзи.

Активирана ли е преди някоя от тези клаузи

Член 5 от Договора на НАТО е активиран веднъж досега - след терористичните нападения в САЩ на 11 септември 2001 година. Тогава други държави от Алианса патрулираха в американското въздушно пространство, а общо 830 военни от 13 държави на НАТО се включиха в тази мисия.

По подобен начин е бил активиран веднъж и член 42.7 от Договора за ЕС - в отговор на терористична атака. През 2015 г. т.нар. “Ислямска държава” извърши терористични атентати в Париж. Тогава Германия и други членки на ЕС подкрепиха френските военни. По този член бяха изпратени и допълнителни германски войски в Ирак, за да обучават кюрдски военни. Експертите обаче обръща внимание на факта, че и в двата случая тези отбранителни клаузи са влезли в сила при обстоятелства, за които не са били замислени. Защото макар Франция да стана жертва на много голяма терористична атака през 2015, тя не е била нападната от друга държава.

Взаимна защита на държавите от ЕС?

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна много държави от ЕС започнаха да увеличават разходите си за отбрана и да полагат усилия за по-доброто интегриране на военните си системи. Кристиан Клинк казва, че предстои още много работа, за да стане Европа по-способна да се защитава сама, но свършеното досега е реален напредък.

В същото време обаче генералният секретар на НАТО Марк Рюте наскоро заяви: „Ако някой мисли, че Европа може да се защитава сама без САЩ, нека продължава да си мечтае“. Политологът Юрай Майчин донякъде споделя това мнение. „Когато говорим за способността на Европа да се защитава без Съединените щати, не трябва да мислим само за опасността от мащабно нападение като това в Украйна. Русия използва и други средства - тя иска да разруши НАТО политически, да покаже, че член 5 е безполезен, а Алиансът е слаб. Затова смятам, че има достатъчно дилеми, пред които Русия ще ни постави“, казва експертът.

Автор: Мелиса Ескария Пара

Прочети цялата публикация