Сагата "Съвет за мир": тежко унижение за България

България е подложена на тежко унижение със сагата "Съвет за мир", на която я обрекоха зависимите от Пеевски партии и политици. Националният интерес и геополитиката се оказват плячка на един частен интерес. От В. Стойнев.

Решението на българския парламент да задължи кабинета да подготви ратифицирането на присъединяването на България към Съвета за мир на Доналд Тръмп е толкова безсмислено, че не срещна никакъв новинарски отклик в международните медии в деня, в който бе гласувано. Това обаче не означава, че то няма да затвърди онова жалко впечатление, което породи страната ни в международните политически среди с акта на подписването на Хартата на Съвета за мир от Росен Желязков в последните му днина поста премиер в оставка.

Присъединяването на България към инициативата на Тръмп бе крайно изненадващо. Правителственото решение, което e упълномощило премиера и е било взето форсмажорно "на подпис" от министрите, не бе обявено предварително в дневния ред на кабинета. За него се разбра едва след подписа на Желязков, поставен на официалната церемония в Давос.

Вчерашното решение на парламента, прието с гласовете на ГЕРБ, ДПС, ИТН и независими, както и с усложливата липса на една трета от депутатите на "Възраждане", всичките на АПС, повече от половината на БСП и почти всички на МЕЧ и "Величие", е юридически и практически несъстоятелно.

Парламентът не може да изземва функции на правителството

Юридически то е несъстоятелно, защото погазва конституционния принцип за разделение на властите и превръща парламента в конвент, който изземва правомощия на изпълнителната власт и я превръща в свой технически изпълнител. Народното събрание не може да диктува на Министерския съвет, който по конституция ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на държавата и има право на законодателна инициатива със законопроекти и решения. Ролята на парламента е да ги одобрява или отхвърля – в случая да ратифицира международен договор, едва след като обаче той му бъде предложен от правителството.

Отделен е въпросът дали този Съвет за мир е международна организация или частна инициатива на Доналд Тръмп в лично качество, доколкото той е пожизнен председател с правомощия да посочва свой наследник и да кани и изключва членове. Не е ясно и доколко предметът на дейност се разпростира до проблема с Газа или и по-широко в Близкия изток в контекста и на войната в Иран. Така че и съдържателно този документ за Съвета за мир, за който няма и официален превод, е атакуем за конституционосъобразност.

Правителството може да чака и следващия парламент

От практическа гледна точка решението на парламента е безсмислено, защото 51-ото Народно събрание си отива съвсем скоро. А след като кабинетът, както обяви служебният премиер Андрей Гюров, сезира Конституционния съд за неговата конституционосъобразност, то той има пълно оправдание не само да не бърза да го изпълнява, а изобщо да не го прави, докато не се произнесе съдът. Преди 5 години той се произнесе по дело за парламентарния мораториум, че е недопустимо с решение на Народното събрание да се спира изпълнението на правомощия на конституционни органи, сред които е Министерският съвет. Сега логиката е същата – парламентът ограничава правомощия и изземва функции на правителството.

52-ият парламент може да отмени решението на 51-ия за Съвета за мир и преди да се е произнесъл КС, или ако той се произнесе в полза на 51-ия. Така че служебният кабинет и практически не е обвързан да изпълни парламентарната заповед да внесе ратификация за присъединяване на България към тази странна организация, създадена от Тръмп.

България като заложник на санкциониран по Магнитски

Няма съмнение каква е мотивацията на Делян Пеевски, наложил подписването от премиера Желязков на Хартата, както и решението на НС за ратифицирането. Той цели САЩ да отменят санкциите му по Магнитски. Въпросът е защо ГЕРБ и останалата част от парламентарната "коалиция на желаещите" се хванаха на хорото му. ИТН била консервативна партия, родствена и на Републиканската в САЩ – това е толкова убедително основание, колкото и един скеч. Половината група на БСП, която новият лидер Крум Зарков изхвърли от изборните листи заради зависимост от модела "Пеевски", остава вярна на новоначалието, понеже явно не ѝ е оставена възможност дори за собствени убеждения. Онези независими депутати, дали гласа си, са явно със сходна зависимост. А АПС, МЕЧ и "Величие", при най-невинно допускане, може да са с раздвоена идентичност.

Мълчание и ясна политическа аргументация липсва и от най-голямата парламентарна сила – ГЕРБ. Росен Желязков, който подписа Хартата, дори не се появи в парламента, а лидерът Бойко Борисов си измисли предизборни обиколки из страната и оттам коментира, че групата му ще гласува предложението на Пеевски не заради него, а заради Желязков и избрания за върховен представител за Газа.

Но Борисов бе обявил през февруари пред лидера на ЕНП Манфред Вебер по време на заседание на европарламентарната група, че България няма да ратифицира документа, а тогавашният външен министър и сега активен участник в парламентарното решение за ратификация Георг Георгиев в края на януари бе заявил, че следващото Народно събрание и евентуално следващ редовен кабинет ще могат да я ратифицират, ако изобщо исакт.

Как ГЕРБ се самопростреля заради Пеевски

Това поставя пред партия ГЕРБ тежки въпроси за нейната идентичност и репутация – както в България, така и пред международните партньори. Защото е налице не просто недопустима повратливост по ключови външнополитически въпроси, а и защото тя не е дори резултат от политическо колебание, нерешителност и некомпетентност, а от най-директна зависимост от Пеевски. Иначе Желязков, който тръгна с голям обществен кредит на доверие като премиер, нямаше да приключи на поста си като куриер за спешни доставки и накрая гузно да се скрие от парламента, а Борисов да обяснява като в детската градина, че Тръмп не знае кой е Пеевски, но него го знае, понеже седели заедно пред камината в Белия дом.

Българското общество и България като държава са подложени на тежко унижение със сагата "Съвет за мир", на която я обрекоха зависимите от Пеевски партии и политици. И тя дори още не е приключила.

По-страшното от унижението е, че националният интерес и геополитическото положение на страната се оказват лесна плячка на един частен интерес. Корупцията и зависимостите са преминали отвъд всякакви предели и единственото оръжие е в ръцете на гражданите, които имат шанса да потърсят отговорност от своите политически представители на изборите на 19 април.

***

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Прочети цялата публикация