Разби ли Европа кода на Тръмп?

Горката Европа. Този континент въплъщаваше най-възвишените визии за мир и интеграция в периода след Студената война. В последвалата по-сурова епоха той се превърна в символ на слабост. Днес Европейският съюз е едновременно притиснат от Русия, Китай и САЩ. Има намеци за стратегия, която би могла да позволи на Европа да се ориентира в тази епоха. Алтернативата е да се превърне в една от нейните жертви. Това пише в статия за агенция Блумбърг Хал Брандс, професор в Университета Джон Хопкинс и изследовател в Американския предприемачески институт.

ЕС се озова в тази ситуация до голяма степен заради собствените си решения и провали. Континент, който вярваше, че е преодолял вътрешно суровите геополитически реалности, твърде често приемаше, че може да ги преодолее и във външния свят. До 2010-те години Европа стана - както се казва - зависима от Русия за енергия, от Китай за просперитет и от Америка за сигурност. И сега дойде моментът тези три сметки да бъдат платени. Русия започна, като постепенно отряза страните по източните граници на Европа и използва енергийния си лост, за да отслаби реакцията на континента. Сега руският лидер Владимир Путин просто се опитва да разбие украинската врата на Европа, като едновременно с това тормози целия регион със саботажи, атаки на дронове и други хибридни атаки. Най-лошото може би не е свършило: лидерите в Германия, Балтийския регион и другаде вярват, че една ядосана, хипер-ревизионистка Русия може да подложи Европа на сериозно изпитание преди края на това десетилетие.

Много европейски лидери някога виждаха китайското търсене като двигател на просперитета на ЕС. Някои дори гледаха на Пекин като на потенциален партньор в многополюсен свят. Въпреки това, от години излишният производствен капацитет и икономическото хищничество на Китай заплашват постепенно да деиндустриализират Европа. Инициативата "Един пояс, един път" на президента Си Дзинпин има за цел да превърне региона в зависима територия в рамките на доминиран от Китай суперконтинент. Китай подхранва насилствена нестабилност в Европа, като съдейства за настъплението на Путин в Украйна.

По време на първия мандат на Доналд Тръмп най-големият страх на Европа беше изоставянето от Съединените щати. През втория му мандат тези страхове се въртят около засиления натиск от Китай и Русия, както и по-изразената враждебност от страна на Съединените щати. Честно казано, искането на Тръмп за по-високи европейски разходи за отбрана е отчасти насочено към укрепване на Европа. То отразява разбирането, че съюзниците на Америка от Организацията на Северноатлантическия договор трябва да се приемат сериозно, преди други големи сили да го направят. Проблемът е, че Тръмп също презира слабостта, поради което той оказва натиск върху европейските страни, първо като договаря силно асиметрично търговско споразумение, а след това като изисква континентът да предаде Гренландия за сметка на Дания. Това създаде силен кръстосан натиск. Европа се нуждае от по-голяма сила, за да се противопостави на по-скандалните искания на Тръмп, но също така се нуждае от по-голяма стабилност в отношенията си с Вашингтон, за да посрещне предизвикателствата от Москва и Пекин. Последните събития ярко илюстрираха тази дилема, тъй като Тръмп ескалира исканията си за Гренландия. Те също така подсказаха контурите на европейския отговор.

Първо: самопомощ. Европейските военни инвестиции се увеличават рязко. Ключови страни, предимно Дания и Германия, купуват повече оръжия от европейски доставчици и по-малко от САЩ. Икономическият компонент на самопомощта включва прилагането на реформите за конкурентоспособност, очертани през 2024 г. от бившия ръководител на Европейската централна банка Марио Драги. Укрепването на европейската мощна база ще бъде цената за продължаването на партньорството с Америка на Тръмп - и предпоставка за оцеляване, ако това партньорство се разпадне.

Второ: диверсификация. ЕС наскоро постигна дългоочаквани търговски споразумения с Индия и латиноамериканския търговски блок Меркосур. Той се стреми към пакт и с членовете на Всеобхватното и прогресивно транстихоокеанско партньорство. В краткосрочен план нищо от това няма да доведе до рязко намаляване на търговската зависимост на Европа от САЩ или Китай. В дългосрочен план тези инициативи биха могли да разширят възможностите на Европа и да увеличат нейната устойчивост на натиск от всякакъв източник.

Трето: сдържане и диалог с Тръмп. Отстъплението на Тръмп по отношение на Гренландия последва след заплахи за сериозни икономически контрамерки от страна на Европа. Това показа, че готовността за налагане на реални разходи може да разубеди Тръмп от идеята, че съюзниците от НАТО могат лесно да бъдат манипулирани. И все пак възпирането проработи, защото ключови европейски събеседници, като генералния секретар на НАТО Марк Рюте, тихомълком предложиха решения за справяне с основателни опасения относно сигурността в Арктика. Това позволи на Тръмп да обяви победа и да се оттегли. Подобна стратегия няма да възстанови статуквото отпреди Тръмп и това е добре. Целта по-скоро трябва да бъде създаването на нова основа за стабилност в отношенията - ситуация, в която по-настоятелна Европа поема по-голяма отговорност, дори докато трансатлантическата връзка остава непокътната.

Това е най-добрият начин да се мобилизира колективната сила, от която демократичният свят ще се нуждае, за да сдържи едновременно множество автократични съперници, като същевременно запази възможността за - в крайна сметка - по-голямо трансатлантическо икономическо сътрудничество срещу Пекин. Превъоръжаването на Европа, дори в контекста на по-балансирано НАТО, ще изисква големи разходи и непопулярна реформа на прекалено щедрите социални държави.

"Европа" си остава по-скоро идея, отколкото реалност: Различните икономически реалности и стратегически програми разделят изтока от запада и севера от юга. Предупредителните знаци изобилстват: Путин ще се опита да раздели и сплаши Европа. Тръмп, чиито добри идеи се конкурират с лошите му, може би ще поиска по-голяма европейска автономия, като същевременно ще накаже страните, които показват по-голяма независимост от САЩ. Ако обаче Европа не успее да се изправи на собствените си крака, континентът, някога съставен от империи, ще се превърне в тяхна играчка. Такъв резултат само ще донесе повече болка и унижение на Европа. Предвид броя и сериозността на предизвикателствата, пред които е изправен свободният свят, това в крайна сметка няма да е от полза и за Америка.

Прочети цялата публикация