Проф. Боян Дуранкев: Що е олигархия, все пак? Нали всички ще се борят с нея!

Класическата дефиниция на Аристотел („власт на малцина в интерес на самите тези малцина“) продължава да е точна и най-широко ползвана. Но съвременната икономико-социална-политическа система, въпреки че запазва в базиса си правилността на основните тезиси на Аристотел, е много по-сложен модел, който се характеризира с по-дълбоки и по-специфични особености, особено в редица страни от Източна Европа, сред които попада и България.

Докато в Античността олигархията е форма на свръхцентрализирано управление (противоположно на демокрацията, която е децентрализирано вземане на решения), днес тя се разбира предимно и като хибриден режим, в който властта не е нито концентрирана в един диктатор (както е при типичната автокрация), нито е разпределена между равноправни граждани (както е при демокрация), а е „приватизирана“ от тесен кръг лица, които използват икономическото си влияние, за да контролират държавата.

Основите на съвременната олигархия

Три са основни стълба на модерната олигархия: сливане на икономическата с политическата власт, концентрация на властта в малък елит и използване на тази власт от обогатяване на точно определени членове на елита.

Първо, олигархията действа чрез сливане на икономическа и политическа власт. В класическата демокрация се предполага, че бизнесът влияе върху политиката (най-вече чрез лобиране). При олигархията обаче границата се заличава. Олигарсите (обикновено собственици на огромни ресурси - енергийни, суровинни, медийни) не просто финансират „свои“ политици, а самите те влизат в политиката, заемат министерски постове или диктуват законите чрез лични връзки с висшия ешелон на властта. И ползват системата на „въртящите се врати“: от бизнеса - в държавния апарат, после - от държавния апарат обратно в бизнеса, трупайки все по-големи и огромни богатства. Такава една ситуация води до феномен, известен като „държавен капитализъм“, където държавата се превръща в инструмент за защита на частни интереси.

Второ, при олигархичен режим на управление концентрацията на властта се осъществява към и от малък елит („елит“ в смисъл на групата, упражняваща властта). Един от най-влиятелните съвременни теоретици, Роберт Михелс, формулира т. нар. „Железен закон на олигархията“. Той твърди, че всяка сложна организация (дори уж демократичните партии и синдикатите) неизбежно се управлява от малка елитна група.

Според тази гледна точка, олигархията не е просто „лоша форма на управление“, а структурна неизбежност в съвременните многомилионни общества. Дори в добре функциониращите формални демокрации, реалната власт по важните въпроси (икономика, отбрана, външни отношения и т. н.) се държи от малцинство от висококвалифицирани администратори, експерти и топ мениджъри, а не от масите.

От втория стълб се насочваме към третия - използване на властта за обогатяване на точно определени членове на елита - политически и икономически. Удивителното е че точно този стълб на олигархията, която няма нищо общо с демокрацията, се разви в така наречения пост съветски модел, прилаган в бившите социалистически страни, именно в които протестите бяха насочени против свръхцентрализирания политически елит, който наистина обогатяваше себе си, своите семейства и своите приближени.

Строители на съвременна България (на олигархията)

Именно по време на „Прехода“ от „реален социализъм“ към „реален капитализъм“ (с етикет „пазарна икономика“), което всъщност остана като празен лозунг, в много страни (както и в България) се осъществи всъщност реставрация и реституция на собственостите отпреди 9 май 1945 година. Всичко това трябва да се прибави и реалният криминален преход, понеже през почти две десетилетия държавната власт или беше окупирана, или беше в полза на банди от криминално-корупционни играчи. Бандитите - тази част от тях, които останаха неизбити от войните помежду си, днес са уважавани бизнесмени от свръхбогатия „елит“.

Приватизацията също доведе до създаването на гигантски частни състояния (супер-богаташи), които не произтичаха от „свободен пазар“, а от първоначално разграбване на държавна собственост - за разлика от първоначалното натрупване на капитала в другите страни. Олигарсите - през целия този преходен период, използваха богатството си, за да купуват медии и депутати, създавайки „плутокрация“ (власт на богатите чрез напазарувани „народни“ представители и държавни служители). Сполучливо прилагайки „насочване на финансовите потоци“ и още по-сполучливо наричани деребеи. Те са нещо като ДП - „държавни предприятия“ (за лично обогатяване).

Към тези ясни и разпознаваеми тенденции на олигархизиране на България е редно да се добави и зависимостта на властта от алчния и циничен „елит“ на транснационалните корпорации, които създадоха неоколониални форми на икономическо владичество. Властта на корпорациите - от обикновените латифундисти - до огромните транснационални корпорации в България е огромна и подчинява всички уж имащи власт. Държавната политика у нас е насочена основно към облагодетелстване на големия бизнес за сметка на гражданите (чрез идеологията на неолиберализма).

Ако някой търси лакмус за това, дали властта е на олигархията или на народа, то той е лесно намерим - данъчната система, в която безумно ниският „плосък“ олигархичен данък бе въведен от управлението на „социалист“. И обещанието на модерните политици е че... „няма да пипаме данъците“. Което означава курс към MOER (Make the oligarchy even richer - Направете Олигарсите още По-Богати)!

Има ли олигархия в по-развитите страни?

Един от авторитетните съвременни приноси към темата е изследването на Мартин Гиленс и Бенджамин И. Пейдж от Принстънския университет „Тестване на теории за американската политика: елити, групи по интереси и средностатистически граждани“, което анализира за десетилетия същността на американска политика. Те използваха уникален набор от данни, който включва измерване на ключовите променливи за 1779 политически въпроси. Многовариантният им анализ показва, че икономическите елити и организираните групи, представляващи бизнес интереси, имат значително независимо влияние върху политиката на правителството на САЩ, докато обикновените граждани и масовите групи по интереси имат малко или никакво независимо влияние. Резултатите предоставят съществена подкрепа за теориите за господство на икономическия елит и за теориите за предубеден плурализъм, но не и за теориите за мажоритарна електорална демокрация или мажоритарен плурализъм.

Заключението на изследването предизвика световен отзвук: „САЩ не са демокрация, а олигархия.“ С други думи, изследването показва, че в САЩ средният гражданин (обикновеният избирател) има почти нулево статистическо влияние върху приемането на закони и че икономическите елити (с топ 10% от доходите) и групите по интереси (корпоративните лобита) имат решаващо влияние.

Това поставя модерното разбиране за олигархия в центъра на дебата за демокрацията: дали една страна може да има свободни избори и Конституция, но де факто да бъде управлявана от икономически елит. Уви, отговорът е „демокрацията е формалност, олигархията е реалност“. Да обобщим, модерното разбиране за олигархия не описва непременно военен преврат или диктатура. То описва състояние на институционална корупция, при което има концентрация на богатство, която е невъзможна за постигане чрез нормален труд (т. е. не капиталистическа, а рентиерска икономика), че съществува пряка конвертируемост между богатство и политическо влияние и че правителството системно защитава интересите на малка свръхбогата група в различни бизнес сектори (обикновено свързана със суровини, строителство или обществени поръчки) за сметка на обществения интерес.

В България олигархията ще бъде смазана, няма две мнения! Успех на мераклиите да победят олигархията (и аз чета предизборни програми)! Това означава да се победи рентиерството и алчния капиталистически модел, бравооо!....

Прочети цялата публикация