Венцислав Спиридонов: Целта ни е не е само да посочваме проблемите, а да предлагаме решения като партньори на държавата

- Г-н Спирдонов, преди дни участвахте в XXI Общо събрание на НАЛАС - мрежата на асоциациите на местните власти от Югоизточна Европа. Какви идеи, решения и добри практики обсъдихте с останалите участници?

– Участието в XXI Общото събрание на НАЛАС беше изключително полезно, защото събра представители на местните власти, национални асоциации и международни партньори от целия регион на Югоизточна Европа. Подобни форуми са важни, защото показват, че проблемите на общините често са сходни, независимо от държавата – финансиране, административен капацитет, зелена трансформация, дигитализация, инфраструктура, демографски предизвикателства и нужда от по-добър диалог между централната и местната власт.

За мен най-ценното беше, че разговорът не остана само на ниво общи послания. Обсъждахме конкретни решения и добри практики – как местните власти да бъдат по-подготвени за европейските политики, как да използват по-ефективно ресурсите, как да въвеждат електронни услуги, как да подобряват публичността на своята работа и как да ангажират по-активно гражданите.

Особено важен акцент беше ролята на асоциациите на местните власти. Те са мост между отделните общини, държавните институции и европейските партньори. Именно чрез такъв обмен можем да пренасяме работещи модели, да избягваме чужди грешки и да намираме по-бързи решения за нашите общини.

– Вие сте втори мандат председател на НАПОС-РБ. Какви са най-важните проблеми, които асоциацията решава в момента?

– Най-важната задача на НАПОС-РБ е да защитава ролята на общинските съвети като реални местни парламенти. В публичния разговор често се говори основно за кметовете и администрацията, но общинските съвети са органът, който приема бюджета, наредбите, местните политики, програмите за развитие и контролира изпълнителната власт на местно ниво.

В момента работим по няколко основни направления. Първо – повишаване на капацитета на председателите на общински съвети и на самите общински съветници чрез обучения, обмен на опит и практически насоки. Второ – подобряване на нормативната уредба, така че общинските съвети да работят по-ефективно, по-прозрачно и по-предвидимо. Трето – дигитализация на процесите, публичност на заседанията, достъп до материалите и по-добра комуникация с гражданите.

Друг важен въпрос е статутът на общинския съветник. В много общини съветниците работят при сериозна натовареност, но без достатъчно експертна, техническа и административна подкрепа. А от тях се очаква да вземат отговорни решения по бюджет, устройство на територията, социални дейности, образование, култура, инфраструктура.

Нашата цел не е само да посочваме проблемите, а да предлагаме решения и да бъдем партньор на държавните институции, на НСОРБ и на всички организации, които работят за по-силно местно самоуправление.

– С какво ролята на председател на общински съвет се различава от тази на кмет, и защо е важно тя да бъде по-добре разбрана от обществото?

– Разликата е съществена. Кметът е орган на изпълнителната власт в общината. Той управлява администрацията, организира изпълнението на бюджета, проектите и ежедневните дейности. Общинският съвет е органът на местното самоуправление, който взема решенията по най-важните въпроси – бюджета, наредбите, разпореждането с общинско имущество, местните такси, програмите и стратегическото развитие на общината.

Председателят на общинския съвет не е „втори кмет“. Неговата роля е различна. Той организира работата на съвета, ръководи заседанията, осигурява спазването на процедурите, подпомага работата на постоянните комисии и създава условия за нормален диалог между политическите групи, администрацията и гражданите.

Това е балансираща и институционална функция. Председателят трябва да пази авторитета на общинския съвет като орган, независимо от политическите различия вътре в него.

Важно е обществото да разбира тази роля, защото местната демокрация не се изчерпва с избора на кмет. Много от решенията, които пряко влияят върху живота на хората, се вземат именно в залата на общинския съвет. Колкото по-информирани са гражданите за тази институция, толкова по-силен е общественият контрол и толкова по-качествени са решенията.

– През 2024 година бяха направени промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Кои от тях наистина помагат на общинските съветници и кои създават затруднения?

– Промените от 2024 година имат ясна положителна посока – повече прозрачност, публичност и достъпност в работата на общинските съвети. Изискването дневният ред и материалите за заседанията да бъдат публично достъпни, заседанията да се излъчват, а питанията и отговорите към тях да се поддържат в електронен регистър е стъпка напред.

Това помага както на общинските съветници, така и на гражданите. Съветниците получават по-добра среда за работа, а гражданите могат по-лесно да проследяват как се вземат решенията, кой каква позиция защитава и какви аргументи стоят зад дадено решение. Това повишава доверието в институциите.

Затрудненията са предимно практически. Не всички общини имат еднакъв административен, технически и финансов капацитет. За една голяма община онлайн излъчване, електронни системи и машинночетими документи са напълно постижими. За малките общини това понякога е сериозно предизвикателство.

Затова нашата позиция е, че законовите изисквания трябва да бъдат придружени с методическа помощ, обучение и ресурс. Не е достатъчно само да се въведат нови задължения. Трябва да се осигури възможност те да бъдат изпълнявани качествено във всички общини, независимо от техния размер.

– Предстои до дни да бъде сформирано ново правителство. Ръководството на НАПОС-РБ ще търси ли взаимодействие с кабинета и по какви теми?

– Разбира се. Местната власт не може да бъде разглеждана като периферия на държавата. Общините са най-близкото ниво до гражданите и именно там най-ясно се вижда дали една политика работи или не.

НАПОС-РБ ще търси диалог с новото правителство по теми, които са важни за общинските съвети и за местното самоуправление като цяло. Сред тях са стабилната нормативна рамка, предвидимото финансиране на местните политики, по-ясните правила при приемането и изпълнението на общинските бюджети, дигитализацията, обучението на общинските съветници и административният капацитет.

Ще настояваме местните власти да бъдат включвани навреме в обсъждането на законопроекти, които ги засягат. Много често проблемите възникват не защото липсва желание за реформи, а защото решенията се вземат без достатъчно консултация с хората, които после трябва да ги прилагат на терен.

Убедени сме, че държавата има нужда от силни общини, а силните общини имат нужда от работещо партньорство с държавата.

– Ще поставите ли на дневен ред диалога за финансова децентрализация?

– Да, това е една от ключовите теми. Финансовата децентрализация не е просто въпрос за повече пари за общините. Тя е въпрос на доверие, отговорност и реална местна самостоятелност.

Прочети цялата публикация