Свободата на словото в глобален контекст: инициативите на ООН във Виена и българското участие

На 4 май 2026 година ООН във Виена отбеляза с международна конференция Световния ден на свободата на словото и печата. В конференцията участваха представители на много страни, в това число и България.

От страната ни беше поканена журналистката Оля Ал-Ахмед, която имаше задачата да произнесе слово за ролята на жената-журналист, за трудностите и рисковете на професията за жените журналисти на терен и в горещите точки по света, където военните зони създават пряк риск за живота на журналистите.

Срещата в заседателната зала в сградата на ООН във Виена откри г-н Абдалла Шериф, председател на UNCAV. След него във видеопослание делегатите видяха и чуха изключително задълбоченото слово на г-жа Мария Габриел, заместник-председател на ЮНЕСКО, помощник-генерален директор по комуникация и информация. След което всеки от делегатите зае своето почетно място на трибуната в ООН с изказвания, речи, доклади и презентации по темата. България бе представена от журналистката на свободна практика и дългогодишен автор във ФАКТИ – Оля Ал-Ахмед, която грабна публиката още с встъпителното си лирично начало, което бе напълно в неин стил.

„Аз съм абсолютно нагледен пример за семейно ООН! Прабаба ми от страна на моя дядо по майчина линия е украинка, графиня от Полтава, нейният съпруг е руснак, донски казак от Ростов-на-Дон, служил достойно в армията на Императора на Русия Николай II. Другата ми прабаба от страна на майчината линия на майка ми е чиста гъркиня – Олга, на нея съм кръстена. По бащина линия съм суданка – баща ми е нубиец от Судан, от град Шенди, само на десет минути от древните нубийски пирамиди, а бащата на децата ми е сириец. Самата аз съм родена в България и съм горда да бъда български журналист и да представлявам днес в ООН моята красива и скъпа родина – България. Ето ви един жив пример на семейно ООН. Пледставяте ли си как аз се чувствам сред всички тези войни в Украйна и Русия, войната в Судан, войната в Сирия....Аз съм журналист и нямам никакво морално право да заемам позиция и пристрастност, но ужасно ме боли, защото това е моето огромно семейство, което страда от всички тези безсмислени войни!“, така започна емоционалното си изказване журналистката Оля Ал-Ахмед, която от самото начало грабна публиката. Последва доклад и презентация от личния професионален опит на журналистката в различните горещи точки, тя разказа и показа в презентацията си за срещите с руския опозиционер Борис Немцов и с „бащата на перестройката“ президента Михаил Горбачов. Бурните аплодисменти за българската журналистка бяха показател за интересното, професионално и същевремо емоционално изказване. Тя бе единствената от участниците журналисти удостоена със специален Сертификат от ООН.

„Поканена съм от ООН да говоря за СВОБОДАТА НА СЛОВОТО И ПРЕСАТА. Темата ми е: "Жените журналисти в горещите точки: обективната истина, работата на терен и цената, която не бива да бъде животът!" Надявам се да бъда полезна с информацията, която ще предоставя и със споделянето на личния си опит като журналист и репортер, като дългогодишен специален кореспондент за Русия и Близкия Изток“,

сподели Оля Ал-Ахмед.

В конференцията на ООН във Виена участваха също така г-жа Соня Зеррудо, служител по връзки с пресата, ENFiD-Австрия . Посланието от Генералния секретар на Организацията на обединените нации Антониу Мануел бе представено от г-жа Соня Винтерсбергер, временно изпълняваща длъжността ръководител на Информационната служба на ООН (UNIS). Основния доклад „Дипломацията изисква дискретност, журналистиката изисква прозрачност“ бе изнесен от маг. Герхард Райвегер, бивш посланик на Австрия в България и заместник-директор на Дипломатическата академия.

Прозвуча и послание от Международния институт за пресата (IPI) - „Гледни точки на гражданското общество и медиите“ с лектор г-н Скот Грифен, изпълнителен директор, IPI . С интересна презентация участва и г-жа Ивана Костадинова, директор на фондация „Little Zograf“. Официалната част бе разнообразена с прекрасни музикални паузи, които още повече заредиха участниците. Мецосопраното Йонка Драгоманска блестящо изпълни „Кармен“, а изпълнението на пиано бе дело на талантливия Тефик Сюлейманов.

Връчване на почетните грамоти бе от организаторката на събитието: г-жа Сашка Журков, журналист, писател, общественик, член на UNCAV. Водещ на събитието бе очарователната филипинка Соня Зеррудо. Координатор на програмата и техническата поддръжка се извърши г-ца Алесандра Инге Журков. Организационен комитет за координация на събитието на UNCAV: г-н Абдалла Шериф, председател, г-жа Сашка Журков, г-жа Маризел Рохас. На конференцията присъства като почетния гост талантливата българска поетеса Катя Кремзер.

ФАКТИ предоставят доклада на журналистката Оля Ал-Ахмед на конференцията на ООН във Виена.

Тема: Жените журналисти в горещите точки: обективната истина, работата на терен и цената, която не бива да бъде животът

„Журналистиката не познава граници, но носи споделени рискове.“

Ключова фраза: „Ние сме тук, за да бъдем очите и ушите на мира там, където се изисква мълчание.“ Нашата сигурност не е личен въпрос, а гаранция, че истината ще достигне до света.

Увод

В съвременния свят, характеризиращ се с интензивна глобализация и непрекъснат обмен на информация, професията на журналиста придобива все по-голямо значение. Все по-често журналистите работят извън границите на собствената си държава, изправени пред непознати култури, различни политически системи и често нестабилни условия. Особено значима е ролята на жените журналисти, които все по-активно заемат място на първа линия в конфликтни и кризисни зони.

Тезата, че работата в чужда културна и политическа среда е изключително сложна, се потвърждава от редица фактори – езикови бариери, културни различия, политически ограничения, етични дилеми и сериозни рискове за сигурността.

Изложение

Един от основните аспекти на тази сложност е културната адаптация. Когато журналистът се озове в чужда страна, той не просто наблюдава събитията, а трябва да ги разбере в контекста на местната култура. Културните различия могат да бъдат както явни, така и фини – от езика и традициите до възприятията за власт, свобода и истина. За жените журналисти това често означава и допълнителни социални и професионални бариери.

Езиковата бариера също играе ключова роля. Дори при добро владеене на езика, диалекти и специфични изрази могат да доведат до неточности. Това застрашава обективността – основен принцип на журналистиката.

Политическата среда в много държави допълнително усложнява работата. Ограниченията върху свободата на словото, цензурата и натискът върху медиите са реални рискове. Жените журналисти често са изложени и на допълнителни форми на заплахи и дискриминация, но въпреки това продължават да изпълняват своя професионален дълг.

Ролята на жената журналист на терен е ключова за обективната журналистика. Тя често достига до истории и гледни точки, които иначе остават невидими. Това обогатява информацията и допринася за по-пълно разбиране на събитията.

Сигурността остава един от най-критичните проблеми. Журналистите, включително жени кореспонденти, често работят в условия на реална опасност. Това не е изключение, а системен проблем.

Статистически данни за насилието срещу журналисти

Световната статистика показва тревожна картина. Над 1 800 журналисти са убити от 1993 г. насам, което ясно показва глобалния риск на професията.

Само през последните години ситуацията се влошава още повече – над 120 журналисти са убити през 2025 г., един от най-високите регистрирани показатели.

Още по-тревожен е фактът, че журналист умира средно на всеки 4 дни, докато изпълнява професионалните си задължения.

Само от началото на войната в Газа са убити над 250 журналисти – една твърде печална статистика!

Същевременно, около 85% от убийствата на журналисти остават ненаказани, което създава усещане за безнаказаност и допълнителен риск за останалите представители на професията.

Особено обезпокоително е, че в последните години се отчита нарастване на убийствата на жени журналисти, като най-високите нива са регистрирани след 2017 г.

Най-голямата част от тези инциденти се случват в конфликтни зони – над 60% от случаите, което показва, че именно „горещите точки“ са най-опасната среда за журналистическа работа.

Тези числа не са просто статистика – зад тях стоят човешки животи, смелост и професионален дълг. Всеки убит журналист е загубена истина, която светът може никога да не чуе.

Етични и професионални предизвикателства

Журналистите често се сблъскват с морални дилеми – между обществената полза от информацията и риска за човешки животи. Това изисква изключителна отговорност и професионална прецизност.

Заключение

Работата в чужда културна и политическа среда е изключително сложна и изисква адаптивност, смелост и високо ниво на професионализъм. Жените журналисти в горещите точки играят ключова роля за обективното отразяване на събитията и за разкриването на истини, които иначе биха останали скрити.

Тяхната мисия – да бъдат „очите и ушите на мира там, където се изисква мълчание“ – е от съществено значение за обществото.

Журналистът е този, който пише историята. Той не бива да бъде убиван, докато изпълнява своя служебен дълг.

Убийствата на журналисти трябва да спрат незабавно. Истината не трябва да струва човешки живот.

Нека журналистите са тези преносители на истината и както е казала голямата българска поетеса Ваня Петкова в едно от своите стихотворения :

„Истината ИСТИНА е само,

щом излъжеш слънцето изгасва!“

Нека никога не изказва слънцето на истината! Нека винаги истината свети с най-ярките лъчи за да достигне до тези, които се нуждаят от обективната информация, от истината такава каквато е. Нека светлината на истината никога не угасва! Нека слънцето винаги огрява ярко свободата на истината в словото и печата!

Оля АЛ-АХМЕД

Журналист, поет, преводач, арабист, доктор по арабски език и литература, публицист

Прочети цялата публикация