Ледът под краката на Путин започва да се пропуква

Слабият икономически ръст в Русия и украинските дронове, стигащи вече чак до Сибир, поставят руския президент Путин под силен натиск. Рейтингът му спада и дори от собствените му редици вече се чуват критики.

Ледът под краката на Путин вече показва сериозни пукнатини. Дори проправителствени и държавни институти за проучване на общественото мнение публикуват данни, които показват, че одобрението за работата на руския президент спада, пише германската обществена медия АРД.

Одобрението за Путин спада

В началото на май проправителственият социологически институт „ФОМ“ отчете 73% одобрение за работата на президента, но това е най-ниската стойност от началото на пълномащабната инвазия срещу Украйна. Към такива данни в Русия трябва да се подхожда с резерви, тъй като анкетираните не могат да отговарят напълно свободно, но сегашната низходяща тенденция все пак е впечатляваща, посочва германското издание.

В социалните мрежи има многократно споделяни видеоклипове на гневни и разочаровани руснаци, които явно потвърждават тази тенденция. Те се възмущават от високите цени в супермаркетите или показват улици, осеяни с безброй дупки, и боклуци, край които се виждат охранени плъхове. А коментарите към тях гласят: „На кого ли му е притрябвал интернет, щом има такива съседи?“. Тук намекът е ясен - става дума за крайно непопулярното в Русия ограничаване на достъпа до интернет през последните месеци, пише АРД.

Недоволство от поскъпването в Русия

Една от основните теми на недоволство е свързана с парите. Растящите цени силно занимават руснаците: много хора споделят в мрежите, че при пазаруване харчат все повече пари за по-малко стоки. Това е и следствие от увеличената в началото на годината ставка на ДДС от 20 на 22 процента. За някои стоки, като основни хранителни продукти, детско облекло или лекарства, се прилага намалена ставка от 10 процента.

Самият Путин призна на среща с индустриалци в средата на април, че брутният вътрешен продукт на Русия през януари и февруари тази година е спаднал с 1,8 процента. Според него това се дължало на „календарни, метеорологични и сезонни фактори". Това не били единствените причини, но други той така и не спомена. Това, че войната срещу Украйна може да е един от тези фактори, Путин не каза. Вместо това той поиска от правителството и централната банка предложения как да се постигне по-голям растеж.

Предприемачите се въздържат от инвестиции

Управителката на Централната банка Елвира Набиулина поддържа прогнозата си за растеж от 0,5 до 1,5 процента за 2026 г., но признава, че в момента икономическото развитие е „скромно“. За да се сбъдне тази прогноза, Централната банка понижи основния лихвен процент цели осем пъти от октомври 2024 г. насам – от 21 на 14,5 процента. Идеята зад това бе: ако основният лихвен процент пада, падат и лихвите по кредитите, независимо дали са за физически лица или за предприятия. А това трябва да стимулира потреблението.

Но в проучване на близкия до правителството Съюз на индустриалците и предприемачите в Русия (РСПП) повече от 80 процента от анкетираните предприятия отговарят, че са замразили инвестициите си.

Украински атаки по основния източник на приходи

Към това се добавя и фактът, че украински дронове атакуват все по-масирано руската експортна инфраструктура и вече достигат Западен Сибир и Урал, на повече от 2 000 километра от границата. Само за една седмица над руска територия са били свалени 1 904 дрона, по информация на държавната информационна агенция РИА Новости, посочва АРД.

А целите не са случайни: на 5 май губернаторът на Ленинградска област съобщи, че основната цел на нощната атака е била рафинерията „КИНЕФ“ край Санкт Петербург - една от най-големите в Русия. През последните седмици бяха нанесени многократни удари и по Туапсе край Черно море, и по Уст-Луга на Балтийско море.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обвини украинското ръководство, че с ударите с дронове по Туапсе провокира „по-нататъшна дестабилизация на световните енергийни пазари“, но удобно премълча факта, че Русия е тази, която започна войната, а и самата тя постоянно атакува украинската енергийна инфраструктура.

Критики вече и от собствените редици

Икономическата политика не се приема добре - и не само от гражданите. Председателят на Комунистическата партия Генадий Зюганов определи този курс като разрушителен. Лихвените проценти „задушават“ икономиката, предупреди той на партийно заседание.

Въпреки че Зюганов формално се счита за опозиционер, критиката му към правителствената политика обикновено остава в умерени граници. Сега обаче той използва по-силни думи. Това може и да е свързано с предстоящите избори за Държавна дума през септември, за които вероятно отсега се опитва да мобилизира избирателите си, посочва АРД.

Но критики се чуват и от средите на индустрията. Така например Олег Дерипаска, шеф на концерна „Базовый элемент", търгуващ с петрол и алуминий, предупреди в средата на януари за предстояща вълна от фалити: „Този напълно примитивен експеримент ще завърши безславно – с фалита на хиляди фирми и предприятия“, заяви той. Под „примитивен експеримент“ Дерипаска има предвид най-вече лихвената политика на държавните банки.

Близкият до Кремъл телевизионен водещ Владимир Соловьов, известен с крайните си коментари, изрази още по-радикално мнение - след пожарите в Туапсе и Уст-Луга той предложи Русия да продава своите суровини предимно на Китай и Северна Корея, вместо на Запада. „Имаме ли изобщо нужда от валута, или ни трябват технологии и продукти?“, попита той реторично в популярното си телевизионно токшоу.

Държавната хазна се изпразва

Вярно е, че от търговията с петрол и газ Русия получава милиарди - основно от Китай и Индия, но също и от ЕС. a печалбите на Москва вероятно дори са се увеличили след блокирането на Ормузкия проток. Въпреки това държавната хазна явно се изпразва и спешно се нуждае от повече приходи и от по-голям растеж – ако не беше така, правителството нямаше да е принудено да повиши данъците и да понижи основния лихвен процент.

Защото войната в Украйна поглъща много пари. В края на март вестник „Файненшъл таймс“ съобщи, че Путин е помолил свръхбогаташите в Русия да направят дарения за войната. Кремъл отрича този факт. Говорителят Песков уточни, че инициативата не е на Путин, а на крупен бизнесмен, предложил да предостави „много, много голяма сума на държавата“. В крайна сметка руските предприемачи били натрупали богатството си през 1990-те години с помощта на държавата. Затова според Песков много от тях сега смятали за свой дълг да върнат нещо на страната си.

Политическият и икономическият климат в Русия се променя. Въпросът е колко дълго още Кремъл ще успява да предотврати публичното обвързване на влощаващото се икономическо положение с войната в Украйна, пише германската обществена медия АРД.

Прочети цялата публикация