Мозъкът ви ограничава пълния достъп до реалността: Но учените откриха начин да изключат филтъра

 През 1956 г. британският психиатър Хъмфри Осмънд въвежда думата „психеделичен" от гръцки корени, означаваща „проявяващ ума" или „разкриващ душата", пише Popular Mechnics. Терминът се оказва подходящ. Потребителите съобщават, че секундите се простират във вечността, звуците се превръщат в цвят и самият човек започва да се разтваря. И сега, след десетилетия в научно изгнание , същите тези някога изолирани съединения претърпяват драматичен научен ренесанс. Изследователите ги изследват не само за депресия , травми и пристрастяване, но и като потенциален прозорец към една от най-дълбоките мистерии на невронауката: как мозъкът конструира самата реалност. А малка, яйцевидна структура, заровена дълбоко в центъра на мозъка, таламусът, може да играе важна роля в този процес. Учените някога са разглеждали таламуса до голяма степен като релейна станция: вид биологично разпределително табло, насочващо сензорната информация към кората, външния слой на мозъка, отговорен за висшето мислене, възприятие и съзнателно осъзнаване. Но по-нови теории предполагат нещо далеч по-странно. Все по-често невролозите подозират, че реалността може отчасти да отразява постоянно актуализираното „най-добро предположение" на мозъка за света - изградено от паметта, очакванията, сензорния вход и контекста, както го формулира Мишел Дж. Рединбо, доктор по философия, невролог в Станфордския университет. В преглед от 2024 г

Прочети цялата публикация