Генетичното наследство от неандерталците може да обясни произхода на човешката реч

 Миниатюрен набор от древни епигенетични маркери може да е изиграл неочаквано голяма роля за възникването на човешката реч, установиха изследователи, съобщи sciencedaily.com като цитира ново изследване на здравния център към Университета на Айова. Изследователите са установили, че тези ДНК региони действат като регулатори в гените на силата на звука. Тези гени, които са отговорни за развитието на мозъка, оказват огромно влияние върху езиковите способности, въпреки че съставляват по-малко от 0,1 процента от генома. Новото изследване показва, че изненадващо малка част от човешката ДНК играе ключова роля за езиковите способности. Изследователите установяват също, че тези генетични последователности са се появили още преди съвременните хора и неандерталците да се отделят от общ предшественик. Разкритието доказва, че биологичните основи на речта са се зародили много по-рано в еволюционната история, отколкото сочеха досегашните хипотези. Професорът по психиатрия Джейкъб Майкълсън от Колежа по медицина „Рой и Лусил Карвър" отбелязва, че езикът е една от определящите характеристики на Хомо сапиенс. Много животни комуникират помежду си, но хората притежават изключителната способност да създават, адаптират и развиват речта си по начини, които остават непостижими за никой друг вид. Проф. Джейкъб Майкълсън заедно с Лукас Кастен от Института „Макс Планк" хвърлят светлина върху генетичните механизми, управляващи човешката реч

Прочети цялата публикация