Заради войната: икономиката на Русия е на ръба

Икономиката на Русия е на ръба, констатират европейски спецслужби. Банковият сектор демонстрира особена уязвимост. А войната струва все по-скъпо – тази година разходите са с поне 24 милиарда евро над планираното.

Руската икономика се оказа във "взривоопасно състояние" поради военните релси, в които беше поставена, написа в четвъртък, 18 юни, вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ), позовавайки се на нов доклад на европейски специални служби. Според тях един нов "икономически шок – например мащабен пакет от санкции срещу банките или устойчиво понижение на цените на петрола", може да се превърне в капката, от която чашата да прелее.

Според заключенията на експертите, банковият сектор на Русия демонстрира особена уязвимост. Балансите на банките са "изкуствено раздути". За да привлекат инвеститори в условията на високи лихвени проценти (основният лихвен процент все още е 14,5 на сто), банките са понижили праговете на допустимите рискове.

"Масовото отпускане" на субсидирани от държавата ипотечни кредити провокира ръст на цените на недвижимите имоти – с риск от появата на балон и отприщването на вълна от неплатежоспособност. В допълнително бреме за банките се превърна практиката да им се прехвърлят дългове от държавно-частни партньорства в руските региони – в резултат на което банките са принудени "да понасят загуби от нискорентабилни проекти и да покриват затрудненията на регионите при погасяването на дълговете".

Скрити дългове и заплаха от банкова криза

Към това се прибавят скритите дългове – преференциални кредити, които банките са отпуснали "под натиска на Кремъл" на отбранителни предприятия с "колосални финансови нужди". През септември 2025 тревожните сигнали в банковия сектор зачестиха до такава степен, че руските власти започнаха да се опасяват от банкова криза - "въпреки усилията на Централната банка да държи ситуацията под контрол".

В документа по-нататък се казва, че Русия продължава да представя руската икономика за динамично развиваща се, макар това вече да не кореспондира с действителността: самото правителство официално признава, че от поне две години икономиката е в стагнация, а прогнозата за растеж за текущата година беше намалена до 0,4%. Икономистите от Института за световна икономика в Кил и от Стокхолмския институт за икономика на прехода считат и нея за "прекалено оптимистична".

Новият доклад на европейските специални служби не призовава за по-строги санкции или за въвеждане на специална митническа такса за вноса от Русия в ЕС в полза на Украйна. Но той дава на политиците аргументи в подкрепа на това защо настоящият момент е благоприятен за действия – било то санкции или поне по-твърда позиция спрямо президента на Руската федерация Владимир Путин, отбелязва ФАЦ.

Кредитният портфейл се влошава

В документа се посочва, че кредитният портфейл на банките се влошава поради затрудненията на предприемачите при изплащането на дълговете, а забавянето на икономиката може да ускори вълната от фалити. Според експертите държавата подкрепя единствено отбранителния сектор, докато гражданските предприятия са оставени сами да се грижат за рефинансирането си.

Днес Централната банка счита 10 процента от корпоративните кредити за проблемни - значително повече, отколкото през 2024 година. Самият регулатор обаче още през пролетта на миналата година допускаше дял от 11,5 процента. Руските анализатори също отчетоха сериозен ръст, но отчасти го обясниха с промяна в методологията и оцениха показателя по-скоро като предупредителен сигнал, отколкото като признак за катастрофа.

Елвира Набиулина под натиск

Още по-поразителна е картината с проблемните потребителски кредити. Според доклада Централната банка на Русия признава, че делът на тези кредити е 6 процента. В действителност обаче самата Централна банка през април оцени дела на "проблемните" потребителски кредити на 13,1%.

На Централната банка на Русия ѝ става все по-трудно да смекчава икономическите последици от войната срещу Украйна, а натискът върху нея нараства. Нейната управителка Елвира Набиулина от началото на юни – официално поради заболяване – пропусна няколко публични събития, включително Петербургския икономически форум на Путин и видеоконференцията на президента с правителството миналата седмица. На тази среща Путин призова за понижаване на основния лихвен процент. "Инфлацията спада. Колко е там - малко над пет процента. Мисля, че можем да разчитаме на понижение на основния лихвен процент", заяви той.

Този ход на Путин беше също толкова необичаен, колкото и реакцията на Централната банка: един от заместниците на Набиулина посочи, че инфлационният натиск остава висок, а възможностите за понижаване на лихвените проценти – минимални, особено като се има предвид, че държавните разходи не намаляват, а остават на високо ниво. А това дори е слабо казано, отбелязва ФАЦ и припомня, че току-що руският парламент прие в ускорена процедура законопроект, който позволява на Министерството на финансите да увеличава дълга над предвиденото в бюджета без одобрение от парламента.

Независимостта на Централната банка е под въпрос

Всичко това се случва на фона на факта, че войната струва на Русия все по-скъпо – според правителствени оценки от февруари, само през тази година разходите са с поне 24 милиарда евро повече от планираното.

Новият закон рискува да се превърне в катализатор на дълговото бреме, подкопаващ бюджетната дисциплина и намаляващ прозрачността. Именно затова с особен интерес се очаква заседанието на ръководството на Централната банка този петък (19 юни) – и не само защото остава отворен въпросът дали ще участва самата Набиулина. След като Путин се изказа в подкрепа на понижаването на лихвения процент, възниква въпросът доколко Централната банка все още остава независима, отбелязва „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

Прочети цялата публикация