Лондон десет години след Брекзит: какво се случи

Лондон е най-големият финансов и търговски център на Острова. Преди излизането от ЕС двата противоположни лагера – на привържениците и противниците на Брекзит – чертаеха най-драматични сценарии. Кое се оказа вярно.

Преди десет години 60% от лондончани пожелаха страната им да остане в Европейския съюз. И това е повече от логично - Лондон е най-големият търговски, финансов и туристически хъб на Острова.

Нов анализ на властите в столицата, цитиран от Би Би Си, стига до заключението, че "Брекзит е ограничил потенциала на Лондон да създава работни места, да повишава производителността и да подобрява стандарта на живот", макар да признава, че и други фактори са допринесли за тези резултати.

Икономиката на Лондон е с 30 милиарда по-бедна

"Местните хора непрекъснато се оплакват от абсурдно набъбналите сметки за храна и хроничния недостиг на персонал", казва пред ДВ журналистът Васил Христов, който от шест години живее в Лондон. "Хора от бизнеса споделят, че заради новата митническа бюрокрация просто са вдигнали ръце и са спрели да търгуват с континента."

Кметът Садик Хан, който дойде на власт по време на референдума през 2016 година, настоява следващият лидер на лейбъристите да обещае, че ще работи за връщането в ЕС. "Проучванията показват, че икономиката на Лондон е с 30 милиарда лири по-малка, отколкото би била иначе. Средният лондончанин е с 3 400 лири по-беден. В резултат на Брекзит наблюдаваме по-малко инвестиции и по-малко търговия", аргументира се Кан.

По време на кампанията преди референдума за Брекзит и двете страни чертаеха драматични сценарии. Според привърженците на отделянето от ЕС то щеше да отвърже ръцете на бизнеса, да го освободи от регулации и да позволи на Лондон да се превърне във втори Сингапур. Според другия лагер Великобритания извън ЕС означава и загуба на работна сила, бизнеси и потенциал.

Лондон - все така важен, но с по-ограничен потенциал

Нито един от двата сценария не се е сбъднал изцяло, отбелязва „Политико". Лондон продължава да е основният финансов център на Европа, който заема водеща позиция в търговията с валута, ценни книжа и суровини, както и в трансграничното банкиране. Освен това градът остава европейският център за застраховане и финансови технологии.

В същото време обаче Лондон е загубил инерцията си, делът му на световните пазари е спаднал, а икономическият двигател на Великобритания е забавил голяма част от енергията си. „Лондон остава глобален колос и бързо попълва празнините с кадри от Азия и Африка, но усещането е, че това е един космополитен град, който гледа с носталгия към Европа", коментира Васил Христов.

След като Великобритания напусна ЕС, други градове в Европа като Париж, Франкфурт, Милано и Амстердам се опитаха да привлекат онези бизнеси, които искаха да оперират на територията на ЕС. Банки, застрахователни компании и други инвеститори откриха офиси там, за да продължат да осъществяват бизнеса си. А тези нови офиси донесоха със себе си работни места и парични постъпления.

Роб Руни, който през 2016 година е ръководел лондонския офис на инвестиционната банка „Морган Стенли", разказва пред „Льо Монд" как веднага след това е създадена юридическа структура във Франкфурт, а управлението на активите е преместено в Дъблин. Освен това са разширени офисите в Париж, Милано и Мадрид. Според доклад на мозъчния тръст „Ню Файненшъл" от 2021 г. американската банка е преместила между 400 и 500 служители и активи на стойност 90 милиарда британски лири към континента.

Големият печеливш е Ню Йорк

През първите две години след напускането на Европейския съюз активи за около 1 трилион британски лири на около 440 финансови компании са били прехвърлени към континентална Европа. Най-много компании е привлякъл Дъблин, следван от Париж и Люксембург.

Но макар да е загубил част от инвестициите, Лондон остава водещ финансов сектор, а някои сфери като застрахователния бизнес например отбелязват сериозен ръст в последните години. Британската столица обаче далеч изостава зад Ню Йорк. Големият печеливш от Брекзит в тази връзка се оказват Съединените щати, които са привлекли много от инвестициите, отбелязва „Политико".

Инвестициите в технологиите в САЩ, доминантната позиция на Ню Йорк и разхлабването на регулациите, особено от страна на Доналд Тръмп, са с решаващо значение. „САЩ са най-големият пазар и разликата се увеличава. ЕС отбелязва по-бавен растеж", казва Майлс Селик от лобистката група TheCityUK пред „Политико".

Трудната игра пред бъдещия премиер

Погледите сега са насочени към Анди Бърнъм, основния фаворит за поста на Стармър. „Призивът на Садик Хан за бързо завръщане в ЕС се превърна в истински стрес тест за следващия лидер на „Даунинг стрийт", коментира Христов. „Бърнъм бързо реши да заобиколи това политическо минно поле - макар преди време да беше признал, че иска да види Великобритания обратно в ЕС „в рамките на своя живот", днес той категорично отказва да отваря отново "кутията на Пандора" с нов референдум. Причината е т.нар. „Червена стена" - онази традиционна верига от индустриални и работнически избирателни райони в Северна Англия и Мидландс, които исторически гласуват за лейбъристите, но през 2016 г. масово подкрепиха Брекзит", обяснява журналистът.

Лондон днес все още е магнит за инвестиции и световен икономически център, но далеч не в мащаба, в който може, убедени са експертите. И докато връщането в ЕС е тема табу за управляващите, другият лагер не спи. „Найджъл Фараж вече потрива ръце и дебне в засада, готов да брандира всяко икономическо сближаване с Брюксел като „тихо предателство към Брекзит", за да открадне ценни гласове", обобщава Васил Христов. „Бърнъм ще трябва да балансира по ръба на бръснача - да улесни бизнеса, без да дава нови изборни боеприпаси на Фараж."

Прочети цялата публикация