Доц. д-р Боряна Гагова: Пазарна или военновременна е икономическата система, в която живеем?

На 28 февруари 2026 г. започна войната в тъй наречения Близък Изток и реалният ѝ край все още не се вижда, въпреки тържественото подписване на Меморандума за разбирателство във Версайския дворец. Някои анализатори смятат, че на тласъци и затишия същинската война между Израел и Иран ще продължи може би около 30 години. Четири години преди тази война вече беше започнала войната между Русия и Запада, върху територията на Украйна, чийто окончателен край също засега не се очертава. Има политици и анализатори, които обявиха вече, че се намираме в необявена трета световна война. Признанието на този факт, според тях, не е въпрос на желание, а на реалност. Притиснати сме като в менгеме между две видими войни с реални бойни действия в близост и една трета, почти невидима – икономическа, която цели преобразуване на световния ред в дългосрочен порядък. Засега е неясно в коя от възможните посоки ще тръгнат процесите и колко дълго ще продължат. Може би няколко години, може би няколко десетки години. Има анализатори, които дори прогнозират, че навлизаме в тъмните векове на хилядолетието. Оптимистичната прогноза е, че след около десет години ще настъпи траен световен мир. Не е сигурно, но е желателно, а и по възможност – да сме извън преките военни действия, въпреки че тяхното въздействие върху всички държави в близост, и не само в близост е реално и чувствително. Възниква въпросът - какво трябва да се направи в тази ситуация? Народите искат мир, но досегашните елити са заинтересовани непрекъснато да има войни, чрез които да се предотвратява възможността от граждански размирици и елиминиране на сегашния безполезен вече елит. Следователно, предстоят бурни години, в които мирното оцеляване на държавите ще бъде трудно и е възможно само при бързо преобразуване на държавната машина в добре работещ механизъм, способен да се справя във всяка конкретна нова ситуация. Като дългогодишен преподавател по дисциплината „Управление на националното стопанство“, а след промените в политическата и икономическа доктрина – на дисциплината „Държавно регулиране на стопанската дейност“, мисля, че мога да кажа, без голям риск от самоизмама – капитализмът като икономическа система вече е прекалено износен и не съответстващ на реалността, и постепенно отива в миналото, а с него и тъй наречената „пазарна икономика“, като последен и завършващ негов стадий. На практика тя отдавна е излязла от реална употреба, всички знаят, че вече не работи, но все още се страхуват да го признаят официално. Преди доста години, пазарната икономика изникна много бързо, почти внезапно от небитието, рекламирана от тясна група актуални американски икономисти, които макар и без задълбочена и стабилна теоретична обосновка успяха да я наложат като безалтернативна за глобалната икономика. В спешен порядък бяха изхвърлени всички, които ѝ се съпротивляваха и така тя успя да донесе огромни печалби на тези, които успешно я внедриха като единствено възможна официална доктрина, въпреки че още тогава прозираха някои нейни основни дефекти. Очевидно бе, че зад нея стоеше големият финансов капитал, комуто бе изключително полезна. Вероятно е била твърде добре платена на тези, които ѝ скроиха и ушиха дрехата, без да взимат под внимание същността на реалните икономически процеси. Всички които се опитваха да задават добросъвестно неудобни въпроси бяха елиминирани от университетите в цял свят и от реалната икономика, а така нар. либерална пазарна икономика тържествено се възцари с фалшива корона и титли, които никога не е заслужавала. Произнасяха се магически мантри от типа: пазарът е най-добрият регулатор на икономиката, невидимата ръка на пазара, невидимият крак на пазара и така нататък, все измислици на кабинетни псевдоучени, които нямаха нищо общо с реалността. Внушения, че частната собственост е по- ефективна от държавната, и че чрез конкуренцията икономиката се регулира по-ефикасно, отколкото чрез прогнозиране и сътрудничество, доведоха до съществени дисбаланси в икономическата дейност и постепенен срив, не само на редица национални системи, а и на глобалната икономическа система. Всъщност, сегашния срив на глобалната икономическа система се дължи именно на пазарната догматика. Най големи поражения нанесе внедряването на пазарното мислене в политиката и човешките взаимоотношения. Световната икономика се крепеше някак си до режима на санкции, но той се оказа смъртоносен, както за нея, така и за всички регионални и национални икономики, базирани основно на пазарен принцип. Болестната инфекция, която причини изобилието от санкции, първоначално срещу преките военни и икономически конкуренти, а в последствие и срещу всички, които търгуват с тях, възпали целият глобален икономически механизъм и той постепенно спря да може да функционира. Изключение бяха само държавите, които запазиха до голяма степен възможностите си за държавно управление на пазарните процеси и прилагане на непазарни мерки при необходимост от балансиране или смяна на икономическия механизъм. В годините след 1990 година, когато рязко се смени политическият курс и се премина от държавно планирана към либерална пазарна икономика, нямаше от къде другаде да се изучава същността на пазарната икономика, освен от американски учебници и помощна литература. След като се затрупах с дебели, луксозно оформени американски учебници, открих, че те са толкова кухи отвътре, колкото и съветските пропагандни и зле оформени издания. И в двата типа специализирана литература се пропагандираха еднотипни, но противоположни крайни тези, които не почиваха на трезв, отговорен и задълбочен анализ на реалността. Съветската система тогава рухна бързо и лесно, поради няколко причини, основната от които беше, че тъй наречената „планова“ икономика, нямаше нищо общо с разработването на реален план, изготвен на базата на многовариантни прогнози, а си беше едно фалшиво командно манипулиране на реалността, отразяващо интересите и волята на управляващите. На практика това беше командна, а не планова икономика. Сега, така наречената „пазарна икономика“ вече рухва по сходна причина. Първо – по замисъл тя е фалшива измислица, нямаща нищо общо с реалната стопанска дейност, и второ – свободен пазар отдавна вече няма. Доскоро, в рамките на отделните държави, имаше някаква относително свободна пазарна дейност, но откакто започна Украинската война, а впоследствие и военните действия в т. нар. Близък изток, за никаква свобода на търговската дейност, а оттам и на цялостните икономически процеси, въобще не може да се говори. И така ще бъде още за неизвестно колко време. Това означава, че никой икономически субект не може да си планира дейността за неограничено време напред, поради което се стреми към бърза свръхпечалба веднага и независимо от реалните рискове, защото рискът от липса на бъдеще е още по-голям. Следователно, с пазарни методи неконтролираният скок на цените няма как да бъде спрян. В американските учебници, които някога наивно четях, имаше обаче нещо, което добре съм запомнила. Там прочетох, че пазарната икономика може успешно да се прилага само в мирно време и при възходящ тренд на икономическото развитие. По време на война или голям икономически спад, веднага следва да се премине към мерки за масирано държавно въздействие върху икономическите процеси. Наложително е връщане към вътрешно национално управление на стопанската дейност, максимално възможното изключване от глобалната система, затваряне спрямо външни въздействия и вмешателства спрямо националната икономика, и превръщането ѝ в самодостатъчна система - дотогава, докато външните рискове не отминат. Чак тогава е разумно да се върнат постепенно някои пазарни механизми. Време е хранениците на институтите за пазарна икономика да осъзнаят реалността и да престанат да рекламират принципите на тъй нар. „либерална пазарна икономика“, защото такова нещо вече не само не съществува, но и няма да съществува в обозримо бъдеще. Ето петте признака, които показват, че живеем във военновременна, а не в пазарна икономика и правилата за управлението ѝ вече следва да са съвсем други. 1) реални бойни действия в два района близо до нас; 2) санкционна война, която доубива остатъците от свободен пазар; 3) търговско-митническа война; 4) енергийна война; 5) международни монополи, блокиращи свободната стопанска дейност на национално, европейско и глобално равнище. Колкото по-скоро се осъзнае това, толкова по-скоро ще се измъкнем от капана на илюзията за съществуваща пазарна икономика. Всичко това го пиша и предлагам на вниманието на модерните, обучени на Запад икономисти, които трябва сега да възстановяват и развиват икономиката на държавата България. Наложително е да се осъзнае и от тях, че с пазарни методи вече е невъзможно да се постигнат официално набелязаните цели – удържане на ускорения ръст на цените и вкарването им в някакви относително справедливи и взаимноприемливи стойности за производители, търговци и потребители. Ако такава наистина е целта, а не някаква поредна мимикрия. Неприятно е, но е наложително да се признае факта, че живеем вече във военновременна, а не в пазарна икономика и е дошло време за откриване и въвеждане на нов тип правила, които да отговарят на сегашната и бъдещата реалност. Това е така, защото вече се намираме в ситуация на особена, необявена официално война, целяща бавно изцеждане силите на противника преди нанасяне на поразяващия удар, и тази специфична война е не по-малко опасна, защото разяжда отвътре икономиките, особено на слабите държави като нашата. Спасението е в своевременно усилване на функциите и правомощията на държавата и концентриране на усилията в създаване на стабилно работещ механизъм за държавно управление. Идва времето на повече държава и по-малко пазар – поне в близките години. Без мощна, но разумна намеса на държавите няма как да се оцелее и върви напред. Ключов елемент от доктрината на „пазарната икономика“ е печалбата. Ключов елемент от теорията на „Разумната икономика“ е справедливостта. Двата елемента не са съвместими в рамките на една конструкция. Сривът на досегашния начин на мислене и действие става все по видим и ходът на събитията вече подсказва, че предстои радикална смяна на досегашната икономико-социална система. Не е въпрос на желание или на нежелание, а на самоподреждащи се факти, които очертават бъдещето. А колкото до официалното погребение на трупа на тъй наречената „пазарна икономика“ – то е наложително да се случи час по-скоро, за да сме в състояние да разработим основите на бъдещата, съответстваща на новите условия - Разумна икономика.

Прочети цялата публикация