Шефът на "Евровизия": След Канада оставяме вратата отворена и за други страни

2026 г. се очертава като една от най-важните години в историята на песенния конкурс „Евровизия“. След 70-ата годишнина на формата през май, първата победа на България чрез певицата Дара и подготовката за дебютното издание на Eurovision Asia в Тайланд през ноември, конкурсът вече добавя и нов участник извън Европа: Канада.

Европейският съюз за радио и телевизия, EBU, е одобрил Канадската обществена радиотелевизионна корпорация CBC за пълноправен член. Това дава на страната право да участва в конкурса, а CBC и EBU вече са потвърдили, че Канада ще се включи в следващия цикъл на „Евровизия“, който ще се проведе в България като страна победител от предходното издание.

В интервю за Variety директорът на „Евровизия“ Мартин Грийн заявява, че разговорите с Канада са започнали по-рано, основно заради желанието на CBC да стане пълноправен член на EBU. По думите му това е особено важно в момент, когато обществените медии в много страни са под натиск.

„Като пълноправен член имаш право да се присъединиш към „Евровизия“ и мисля, че това стана много привлекателно за канадския оператор“, казва Грийн. Той допълва, че конкурсът ще посрещне Канада „с отворени обятия“.

Въпреки участието на държави извън Европа като Австралия, Израел и вече Канада, Грийн изключва възможността конкурсът да промени името си. Според него „Евровизия“ вече е глобално разпознаваема марка, но носи в името си историческата причина за създаването си: да обединява Европа след войната чрез музика.

Той оставя отворен въпроса дали други страни извън Европа, включително САЩ, могат да се присъединят в бъдеще. По думите му все повече обществени медии по света виждат смисъл в обща платформа и по-силен колективен глас.

Грийн отхвърля твърденията, че присъединяването на Канада е свързано с финансов натиск върху конкурса. Според него „Евровизия“ има устойчив модел, издържал 70 години на политически, културни и икономически кризи. „Ще използвам техническия термин: това са глупости“, казва той по повод слуховете за нестабилно финансово състояние.

Спорното участие на Израел и бойкотите

Сред основните спорни теми остава участието на Израел. Грийн заявява, че въпросът вече е решен след гласуване сред членовете на EBU. По думите му близо 70% са подкрепили позицията, че обществените медии не трябва да носят отговорност за действията на правителствата си и че израелският оператор Kan трябва да може да участва.

Той отхвърля и твърденията за манипулиране на зрителския вот в полза на Израел. Според него гласуването е било проверено и валидирано, без доказателства за нередности или мащабна платена промоция, която да е повлияла на резултата. „Ако някой не харесва резултата, следващата година може да гласува повече и за друг участник“, казва Грийн.

По повод бойкотите на тазгодишното издание той отказва да коментира дали някои от страните ще се върнат догодина. Обяснението му е, че решението за участие е право на всяка национална телевизия и именно тя трябва да го обяви. Грийн уточнява, че страните заявяват участие всяка година, а окончателният списък се потвърждава през октомври.

Според него това е част от особената динамика на „Евровизия“. Държавите не са обвързани с дългосрочни договори и могат да пропускат издания по различни причини: организационни, финансови, програмни или политически. „Има известна доза непредвидимост всяка година, когато обявяваме пълния списък“, казва той.

Домакинството на България

Грийн определя победата на България като особено емоционален момент. По думите му фактът, че конкурсът за първи път ще се проведе в България, ще даде възможност на милиони зрители и фенове да опознаят страна, която за мнозина досега е оставала непозната. Той вижда в домакинството и силен туристически ефект, както и шанс за по-широко международно представяне на българската култура и публика. "Имат добър екип", подчерта Грийн.

Eurovision Asia

Паралелно с подготовката за българското издание EBU работи и по първата континентална версия на формата извън Европа. Eurovision Asia ще се проведе в Тайланд през ноември. Грийн обяснява, че стартът ще бъде по-премерен, без опит още първото издание да бъде прекалено мащабно, макар че броят на страните вече надвишава този от първата „Евровизия“.

Според него интересът към азиатската версия е логичен на фона на глобалния успех на K-pop. Грийн посочва, че много азиатски обществени оператори виждат в Eurovision Asia възможност да покажат, че попмузиката на континента не се изчерпва само с един доминиращ жанр или една страна. Излъчването ще бъде достъпно поне чрез официалния YouTube канал на „Евровизия“, а зрителите извън Азия ще имат възможност да участват чрез вот „останал свят“.

Опитът с американската версия на формата, American Song Contest по NBC през 2022 г., е довел до важен извод. Грийн казва, че не подкрепя еднодържавни версии на „Евровизия“, защото същността на марката е в събирането на артисти и обществени медии от различни страни. По думите му евентуална северноамериканска или южноамериканска версия не е изключена, но EBU няма да бърза, преди да види как ще се развие азиатският проект.

В интервюто Мартин Грийн поставя акцент и върху културното значение на „Евровизия“. Той припомня победители като Кончита Вурст, Дана Интернешънъл и Nemo и заявява, че конкурсът винаги е бил място, в което хора, чувстващи се изолирани или неприети, намират видимост и подкрепа. „Евровизия“ е била дом за онези, които не са имали дом, и сцена за онези, които са смятали, че не принадлежат никъде“, казва той.

Освен основния конкурс, 2026 г. включва и 23-ото издание на Junior Eurovision в Малта през октомври, където участват изпълнители между 9 и 14 години, както и разработването на бродуейска адаптация по филма на Уил Феръл „Eurovision Song Contest: The Story of Fire Saga“. Грийн не разкрива конкретни подробности за други бъдещи проекти, но намеква, че до края на годината могат да бъдат обявени още инициативи, свързани с разширяването на марката.

Прочети цялата публикация