Германски дронове за Украйна: защо ги критикуват

Двама украински войници монтират крила върху голяма черна кутия. Става дума за боен дрон HX-2, който е дело на водещия германски производител на военно оборудване „Хелзинг“ и работи с помощта на изкуствен интелект (ИИ).

Хиляди германски дронове за украинската армия

Баварският стартъп, който се оценява на милиарди, доставя хиляди дронове на украинската армия, като е финансиран за целта от германското правителство. Германският Бундесвер също наскоро направи поръчка за милиони от „Хелзинг“.

В началото на годината редица западни и германски медии разкритикуваха дроновете, защото имали различни технически пропуски и проблеми. Производителят обаче ги опроверга: военнослужещи от украинската армия тествали дрона HX-2 съвместно със служители на „Хелзинг“ на фронта, а резултатите от тестовете били „окуражаващи“.

HX-2 e от типа дронове, които са известни като „камикадзе“. Украинската армия използва такива бойни дронове на фронта срещу руската армия и военната техника. Смята се, че те могат да изминат разстояние от 100 километра.

"Нашата задача е да прекъснем логистичните им вериги"

ДВ присъства на тяхна бойна мисия. По време на нея войниците постоянно следят детектор, закачен на дърво. Той засича руски дронове, които прелитат наоколо. Други двама войници - пилот и навигатор - подготвя дрона за излитане. Те включват лаптопите и мониторите си. Военният екип е разположен на фронта край Покровск, където руската армия постоянно настъпва. "Наша задача е да прекъснем логистичните им вериги", казва пилотът.

Първоначално „Хелзинг“ доставя по-опростения вариант на дрон HF-1, разработен съвместно с украински производител. Тогава е ставало въпрос за партида от 4000 дрона. В началото на 2025 г. германската компания обяви доставката на още 6000 дрона от новия модел HX-2, който е собствена разработка. Войниците, които ДВ посети, имат опит и с двата модела.

HX-2 е бърз и маневрен. "Той ни дава голямо предимство във въздуха - за врага е по-трудно да го свали", казва пилотът. Освен това дронът може да се приближава към целта под ъгъл от 45 градуса, което улеснява поразяването ѝ. Благодарение на вградена технология взривът се възпраменява още преди да удари целта, което увеличава обхвата му на действие. Набелязването на цели става с помощта на изкуствен интелект. Ако пилотът потвърди набелязана от изкуствения интелект цел, дронът сам се насочва натам.

Войници разказват за проблеми с излитането

Украинските войници са идентифицирали определи пропуски на дрона, но не искат да ги споделят публично - те смятат да ги адресират директно към производителя. Пред ДВ производителят уточнява, че дроновете HX-2 досега „не са били използвани на фронта в бойни условия, които да са достатъчни за принципна оценка на тяхната ефективност в условия на война“. Компанията посочва още, че в момента те се адаптират към условията на фронта.

Мисията, на която екипът ни присъства, се осъществява при чисто небе, а самият дрон трябва да прелети няколко десетки километра, за да достигне до част от Донецк, която е окупирана от руската армия. Дронът обаче не излита веднага, стига се до проблем, който не е изолиран случай при този модел, пояснява един от войниците. В крайна сметка дронът излита, пилотът го управлява, а навигаторът следи маршрута.

Руснаците нямат модел, който да е сравним

Времето се влошава и тестът трябва да бъде прекратен. При следващото излитане обаче дронът успява да удари руски камион КАМАЗ. Един от войниците ни разказва, че и предишният модел HF-1 в началото е създавал проблеми, но производителят е реагирал на обратната връзка и е коригирал слабостите му. След това HF-1 е постигал попадения от над 50% на фронта край Покровск.

„Блумбърг“ съобщи, че германското правителство е преустановило поръчките на HX-2: нито Германия, нито Украйна обаче отговориха на запитването на ДВ по темата. От Бундесвера ни обясниха, че германската армия е поръчала друг модел HX-2. „Бундесверът поддържа тесни и постоянни контакти с украинските въоръжени сили“, съобщиха ни те. „Съответните заключения се отразяват и на по-нататъшните разработки“, се посочва още в отговора. Министерството не можа да предостави повече подробности „от съображения за военната сигурност“.

Командирът на украинския екип ни каза, че искат да продължат да работят с този дрон - руснаците нямат модел, който да е сравним, включително и „Ланцет“. „При модела „Ланцет“ двигателят е разположен отзад. Крилата, които също са разположени отзад, управляват дрона. Единствено „Хелзинг“ е оборудвал своите дронове с четири двигателя, насочени напред. Защо? Защото това им придава маневреност и скорост“, обяснява ни той.

Автори: Хана Соколова | Роман Гончаренко

Прочети цялата публикация