Проектът за изменение на Изборния кодекс – първа стъпка в правилната посока

Предложенията на „Прогресивна България“ за промени в Изборния кодекс идват съвсем навреме според демократичните разбирания – скоро след парламентарните избори, а не в навечерието на следващите избори. Те се опитват да отговорят на очакванията на обществото, което се беше почувствало омерзено от поредица избори, които се възприемаха като опорочени и в крайна сметка като безсмислени.

По-голямата активност на последните избори не се обяснява с внезапно повишено доверие в избирателните комисии, а с решителността на близо милион и половина българи да дадат шанс на Румен Радев и неговата партия да върнат върховенството на закона и усещането за справедливост на суверена.

Оповестеният проект за промени е първа стъпка в правилната посока, но недостатъчна, ако искаме да върнем трайно доверието на гражданите в честността на изборния процес.

Премахването на хартиените бюлетини от секциите с над 300 избиратели е новина номер едно в новия проект, но защо не се отива докрай към стопроцентово гласуване с машини? От фирмата доставчик вече обявиха, че могат да осигурят машини и за по-малките секции. ЦИК може да помисли и за някакво окрупняване и оптимизиране на секциите. Едва ли е необходимо да има секция в населено място, където кметът и неговите братовчеди са членове на комисията и единствени гласоподаватели.

Изменението на чл. 56 от кодекса за създаване на звено за обучение и публичен регистър за сертифициране на членовете на комисиите е пожелателно. В него не пише, че притежаването на сертификат е задължително условие за участие в комисия, а само, че дава предимство. Кой ще гледа това предимство, когато партиите определят своите представители в комисиите? Друг важен въпрос е защо само политическите партии и коалиции имат право да предлагат кандидати за обучение?

Премахването на измисления район „Чужбина“ е неизбежно, защото той не може да бъде въведен на практика без да изкривява в някаква степен вота на хората.

Предложеният проект общо взето спира дотук и не посяга към най-сериозните дефекти на изборното законодателство в България.

В новата ни демократична история изборите в България се организират от партийно назначени комисии. Това води до постоянни скандали, взаимни обвинения в измама, недоверие в резултатите независимо от това кой печели.

Основните критики към сегашния модел на формиране на ЦИК са свързани на първо място с нейната политизация. Членовете ѝ по принцип защитават позициите на партиите, които са ги излъчили, а решенията често се вземат с партийно гласуване, а не с професионален консенсус. Друга критика е липсата на сериозен опит у някои членове в области като изборно право, изборна администрация и ИТ сигурност (особено важен при машинното гласуване). Към тях се добавя ниското обществено доверие поради убеждението, че ЦИК се пренарежда при всяка смяна на парламентарното мнозинство. Недостатъците на ЦИК се мултиплицират като огромни дефекти надолу в районните, общинските и най-вече в секционните комисии.

България е една от малкото страни в Европа, където партиите сами броят и легитимират изборните си резултати. В повечето страни тази работа е поверена на професионални организации.

В Германия ръководителят на Централния изборен орган е висш държавен служител (обикновено шефът на статистическата служба). Той се назначава не от партии, а по административна линия, като изборите се организират основно на местно ниво. Това е крайно експертен модел, който осигурява висок професионализъм и стабилност, но разчита силно на доверие в държавната администрация.

Моделът във Франция може да се определи като юридически. Той разчита на съдебния контрол. Там няма централна изборна комисия като в България. Изборите се администрират от МВР, а законността и резултатите се контролират от Конституционния съвет. Френският модел също работи добре само при силни институции.

Балансът между демократична легитимност и независимост е характерен за регулаторния модел в Обединеното кралство. Избирателната комисия е независим орган. Членовете ѝ се назначават от парламента, но не представляват партии. Те минават през публични изслушвания и имат забрана за активна партийна принадлежност.

Не е реалистично да извършим цялостен преход към професионална изборна администрация от днес за утре, копирайки готови модели от страни с друга история и политическа култура. Като начало може да се започне с намаляване на политическата квота. Това не означава пълно изключване на партиите, а по-малък брой членове, предложени директно от партии и засилване на експертното начало чрез въвеждане на експертна квота. Увеличаването на експертното начало предполага привличането на хора с доказан професионален опит в конституционно и изборно право, публична администрация, информационни системи и киберсигурност, статистика и обработка на данни. Освен от партиите номинации могат да се правят и от професионални организации, университети и други.

Експертното начало може да бъде засилено и чрез развитието на постоянно действащ професионален апарат към ЦИК, който включва щатни експерти по изборно право, ИТ и киберсигурност, логистика, контрол и одит. Тези експерти трябва да бъдат назначени по Закона за държавния служител, а не по политическа линия.

Най-голямо значение за повишаване на експертността би имало въвеждането на изискване всички членовете на комисиите да имат валиден сертификат. На първо време това трябва да се отнася поне до председателите и секретарите на комисии. Впрочем сертификатът не трябва да е пожизнен, а да важи не повече от четири години и да се подновява след ново обучение, както и да се отнема при нарушения. Сертифицирането трябва да включва обучение по изборно право, работа с машините, процедури за преброяване, протоколи и сигнали, етичен кодекс и дисциплинарна отговорност.

Доверието в безпристрастността на ЦИК би се повишило, ако мандатът на членовете ѝ се увеличи до 6-7 години, без право на повторен мандат, а съставът ѝ се обновява частично на всеки две-три години. За членове на ЦИК не би трябвало да се избират лица, които през последните 5 години са заемали партийна или изборна политическа длъжност.

За разсейване на съмненията за манипулации би помогнал много и принципът на териториална отдалеченост. Това означава членовете на СИК да се назначават чрез жребий в населени места, различни от постоянния им адрес, като държавата поеме разходите им за транспорт, настаняване и командировъчни. Целта е да се прекъснат местните зависимости и да се ограничат възможностите за натиск от кметове, местни бизнесмени, партийни ръководства и др. По същата причина във всички секционни комисии в чужбина трябва да се изпращат представители от България.

Изборите не трябва да се печелят в комисиите. Те трябва да се печелят пред избирателите. Промененият Изборен кодекс трябва да върне доверието, да намали политическото напрежение и да защити гласа на всеки гражданин независимо за кого гласува и и кой печели вота.

Прочети цялата публикация