Венера на Ботичели е била застигната от брутална съдба, смятат учени

Симонета Веспучи, смятана за вдъхновение за Венера в картината „Раждането на Венера“ на Сандро Ботичели, може да е починала вследствие на кръвоизлив в тумор на хипофизната жлеза, сочи ново научно изследване.

Веспучи е известна във Флоренция през XV век със своята красота, интелигентност и обществено влияние. Смята се, че образът ѝ е използван и в друга прочута творба на Ботичели – „Пролет“.

Тя умира през 1476 г. на 23-годишна възраст след продължително влошаване на здравето. Историческите сведения описват силно главоболие, повръщане, висока температура и халюцинации. Лекарите по онова време приемат, че причината е туберкулоза.

Изследователи от Лондонския университет „Куин Мери“ предлагат различна хипотеза. Според тях Веспучи вероятно е страдала от аденом на хипофизата – обикновено доброкачествен тумор, който се развива в жлезата в основата на мозъка. Учените предполагат, че тя е получила т.нар. апоплексия на хипофизата. Това е рядко, но животозастрашаващо състояние, при което съществуващ тумор внезапно започва да кърви или да нараства вследствие на оток.

Според авторите на изследването кръвоизливът може да е бил ускорен от силно физическо движение. Като възможни фактори те посочват танци с резки движения и подскоци или предполагаемо сексуално насилие.

Ръководителят на проучването проф. Паоло Поцили заявява, че внезапната механична травма би могла да допринесе за разкъсване на туморната тъкан.

„Насилственото движение при сексуално посегателство може да е ускорило разкъсването на обвивката на вече съществуващ тумор на хипофизата и да е довело до смъртта ѝ“, посочва той.

Хипотезата за насилие се основава на исторически източник, според който малко преди смъртта си Веспучи е била нападната от Алфонсо II Неаполитански, херцог на Калабрия. Твърдението обаче не може да бъде потвърдено независимо и остава предмет на исторически спорове.

Изследователите разглеждат и възможността кръвоизливът да е настъпил по време на бал. Според запазена кореспонденция Симонета Веспучи е припаднала по време на танци, след което е била настанена в тъмна стая заради непоносимо главоболие.

„Писмата между Пиеро Веспучи и Лоренцо де Медичи описват припадък по време на бал, силно главоболие, халюцинации, повръщане и висока температура“, обяснява д-р Домициана Нардели, водещ автор на проучването. По думите ѝ тези симптоми са съвместими с бързо разрастващ се или кървящ тумор на хипофизата.

За анализа учените са използвали алгоритъм за лицево разпознаване, базиран на модел за дълбоко машинно обучение. Системата е приложена върху пет портрета, за които се предполага, че изобразяват Симонета Веспучи.

Резултатите показват възможни признаци на неправилно разположение на очите, включително леко кривогледство. Според екипа това може да бъде свързано с натиск на тумора върху нервите, които контролират движенията на очите.

Поцили допуска, че характерният поглед на Венера в „Раждането на Венера“, традиционно възприеман като естетически и символичен детайл, може да отразява реално физическо състояние на модела.

Учените посочват и друг възможен симптом. В „Алегоричен портрет на жена“ Ботичели представя фигурата с признаци на отделяне на кърма, въпреки че няма сведения Симонета Веспучи да е имала деца. Според д-р Нардели това може да е белег на аденом, отделящ пролактин и растежен хормон. Подобни тумори могат да причинят лактация, промени във външността и зрителни нарушения.

Авторите подчертават, че заключенията им са ретроспективна медицинска хипотеза, изградена върху произведения на изкуството и ограничени исторически документи. Без останки за съвременен медицински анализ диагнозата не може да бъде доказана окончателно.

Използването на картини за разпознаване на заболявания има и други примери. През 2024 г. изследователи от Университета „Пари-Сакле“ съобщиха за възможни признаци на рак на гърдата при женска фигура в сцената „Потопът“ от фреските на Микеланджело в Сикстинската капела.

Учените тогава посочиха деформирано зърно и подутина, наподобяваща тумор. Според тях детайлите може да са били включени както поради наблюдение на реално заболяване, така и като символ на смъртността и преходността на човешкия живот.

Прочети цялата публикация