Някои художници никога не си отиват: спомен за проф. Валентин Колев

 Аз не съм художник, защото мога да рисувам. Аз съм художник, защото не мога да не рисувам." Едва ли има по-точно определение за живота и творчеството на проф. Валентин Колев от тези негови думи. На 9 август той щеше да навърши 78 години - повод да си спомним не само за един от най-значимите български живописци и преподаватели, но и за човека, който превърна живописта в своя съдба. Има художници, които оставят след себе си изложби. Има художници, които оставят школи. Има и такива, които оставят начин на мислене. Проф. Валентин Колев беше от последните. За поколения негови студенти той беше не просто преподавател по живопис и композиция, а човекът, който умееше да превърне разговора за картината в разговор за литературата, музиката, историята и самия живот. За колегите си беше художник с безпогрешен усет към истинската стойност. За публиката - един от най-фините и разпознаваеми съвременни български живописци. И въпреки международното признание, десетките изложби по света и многобройните отличия, проф. Колев остана верен на едно място - ателието. Далеч от публичния шум, той създаде хиляди произведения, без да превръща изкуството в спектакъл. Не търсеше бързото впечатление, а онова рядко състояние, в което живописта започва да говори сама. В свят, който все по-често измерва успеха с видимост, той избра обратния път - да остави картините да бъдат неговият глас. Неслучайно неговите платна не се разкриват от пръв поглед. Те изискват време

Прочети цялата публикация