Този живот не е лесен: Брад Пит

Той забелязва татуировката на ръката ми. Това са инициалите на починалия ми брат, изписани с морски флагове. „Това е брат ми. Почина преди няколко години.“ „Майк. Внезапен инфаркт. Четирийсет и шест. Обичаше да плава.“ Пит ме пита от колко време е татуировката. Когато казвам „около пет години“, той веднага отговаря: „Тъкмо стигаш до момента, в който можеш да го преглътнеш.“ Сякаш го е почувствал. Сякаш е човек, който познава загубата. „Мисля, че скръбта вероятно е най-изравняващата от всички емоции.“ Той казва, че загубата е най-дълбокото нещо, което човек може да преживее, а самотата след нея е най-голямото мъчение. „Човече, ти си на петата година. Петата година — тогава просто започваш отново да дишаш.“ Разговорът преминава през рак, развод, Алцхаймер и кучета. Пит разказва за жени в Африка, които се усмихвали, готвели и разказвали смешни истории, макар че много от тях били видели как бащите и братята им са убити. След смъртта на майка му миналата...

Прочети цялата публикация