Законът "Греъм": съдбата на Путин е в ръцете на Си и Моди

Коментар на Константин Егерт:

Президентът на САЩ Доналд Тръмп възнамерява да подпише "закона Линдзи Греъм" до 27 септември. Документът, одобрен от двете камари на Конгреса, носи името на починалия преди два месеца сенатор, станал известен с твърдата си позиция спрямо режимите в Русия и Иран.

Тръмп като "господар" на "закона Линдзи Греъм"

Законът утвърждава и разширява санкциите срещу физически и юридически лица, включително руски олигарси. Той също така позволява на президента на Съединените щати да наложи 100-процентно мито върху държавите, които внасят нефт и газ от Русия. Страните, които покриват 15 процента от нуждите си с руски въглеводороди и същевременно намаляват вноса от Русия, могат да избегнат санкциите.

Законопроектът е най-значимият документ в подкрепа на Украйна, приет след завръщането на Тръмп в Белия дом. Но ще сгрешим, ако очакваме, че той бързо ще бъде приложен на практика.

Битката между Конгреса и президента около закона продължи почти година. Тръмп се съгласи да го подпише само защото документът му дава изключително широки правомощия, особено що се отнася до въвеждането или отмяната на мита. Именно това възмути 150 конгресмени демократи, които гласуваха против законопроекта. Те смятат, че Тръмп си е присвоил прекалено много правомощия, най-вече в икономическата сфера. Освен това президентът може да замрази действието на закона "в интерес на националната сигурност", а правилата за практическото прилагане на санкциите се изготвят в Министерството на финансите, Държавния департамент и други ведомства, подчинени на президента.

Твърде вероятно е Тръмп да не задейства закона незабавно, а вместо това да използва заплахата от прилагането му като средство за натиск, за да принуди Русия да сключи "мир". А това представлява проблем за Украйна: "мирът", предложен до момента от президентските пратеници Уиткоф и Къшнър, е в най-добрия случай измъчен компромис, а в най-лошия - капитулация на Киев. За Тръмп "мирът" представлява своеобразен лавров венец, с който иска да се увенчае на всяка цена, преди да изтече мандатът му.

В Кремъл разбират това много добре. Именно затова Путин не казва нито "да", нито "не" на Уиткоф и Къшнър. За него е важно да удължи колкото може повече преговорите с Белия дом - докато ракетите му убиват украинци и унищожават инфраструктурата на страната. Дали ще се уплаши от прилагането на "закона Линдзи Греъм" и особено от оттеглянето на купувачите, преди всичко Китай и Индия? Зависи от това доколко високо Кремъл оценява решимостта на Тръмп да окаже натиск върху Си Дзинпин и Нарендра Моди. Ако бях на мястото на Путин, засега не бих я оценил много високо.

Съдбата на Путин е в ръцете на Си и Моди

Всичко, което сме научили за Доналд Тръмп досега, ни дава основания да смятаме, че той възприема "закона Линдзи Греъм" не само като инструмент за натиск върху Русия и Иран, но и като елемент от преговорите с Индия и Китай. Индия например купува руски петрол с голяма отстъпка, като през юли руските доставки са съставлявали половината от целия индийски внос на петрол.

На пръв поглед изглежда, че няма нищо по-лесно от това да се окаже натиск върху Индия. Но Белият дом не може да не я възприема като потенциален партньор в борбата му със Си Дзинпин за световно надмощие. А това означава, че Вашингтон ще трябва по някакъв начин да се споразумее с Моди. Т.е. от самото начало актът за санкциите става част от голямата игра на Тръмп за сдържане на Китай и превръщане на САЩ в най-големия световен доставчик на енергийни ресурси. При тези условия пред руския режим се открива все пак някакво поле за маневриране.

Ако Тръмп без колебание наложи 100-процентово мито на Индия или убеди Моди да си намери други доставчици, това несъмнено ще бъде удар по руския режим. А Моди е заинтересован от партньорство със САЩ.

Разговорът с китайския лидер Си Дзинпин ще бъде много по-труден - ако изобщо се състои. В крайна сметка поражението на Русия във войната срещу Украйна категорично не е в интерес на китайския режим. Освен това тази есен и зима Путин ще се опита да сломи съпротивата на Украйна с масирани ракетни удари, атаки с дронове и навярно ново настъпление по суша. За Путин е важно да покаже на Си, че е прекалено рано да се отписва "неговата" Русия.

Ще се радвам, ако се заблуждавам. Но преди всичко Украйна и нейните европейски съюзници ще трябва да осуетят това намерение на руския диктатор. А що се отнася до настоящата американска администрация - в най-добрия случай можем само да се надяваме.

Прочети цялата публикация