Fakti.bg | 28.09.2026 15:31:04 | 24

Изследване: По-дългият дълбок сън може да предотврати десетки заболявания


Колко спим е важно, но значение може да има и как е структуриран сънят ни. Голямо проучване сред повече от 95 000 души установява връзки между продължителността на REM и дълбокия сън и по-нисък риск от десетки заболявания, докато сънят под пет часа е свързан с най-неблагоприятен здравен профил.

Изследването е публикувано на 17 септември 2026 г. в научното списание PLOS Medicine. Учените анализират данните на 95 559 участници в UK Biobank, проследявани средно 8,9 години.

Участниците носели акселерометри на китката в продължение на седем денонощия. Чрез алгоритъма SleepNet изследователите оценили REM, лек и дълбок сън, общата продължителност, нощните събуждания и редовността на съня. След това тези показатели били сравнени с появата на 1049 здравни състояния. Алгоритъмът е предварително валидиран спрямо лабораторна полисомнография, но не е равностоен на нея.

Повече REM сън, по-нисък риск от десетки заболявания

Най-впечатляващата връзка е установена при REM съня, фазата, в която мозъчната активност е висока и обикновено сънуваме най-интензивно. Допълнителни около 47,6 минути REM сън са свързани с по-нисък риск от 83 заболявания.

Сред тях са сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене, исхемична болест на сърцето, деменция и паркинсон. Например при деменциите коефициентът на риск е 0,54, а при сърдечната недостатъчност 0,74. Това са статистически асоциации и не означават, че увеличаването на REM съня с определен брой минути непременно ще намали индивидуалния риск със същия процент.

Дълбокият сън също се откроява. По-голямата му продължителност е свързана с по-нисък риск от седем заболявания, включително диабет тип 2, голямо депресивно разстройство, сънна апнея и болест на Паркинсон.

Изследването открива нелинейна връзка между продължителността на съня и 86 заболявания. При 69 от тях най-ниският статистически риск се концентрира предимно между 6 и 8 часа сън.

Особено неблагоприятни са резултатите при хората, които спят под пет часа. В тази група са отчетени 37 от общо 41 значими връзки с повишен риск при сравнението с хората, спящи между шест и осем часа. Сънят под шест часа е свързан например с по-висок риск от сърдечна недостатъчност, диабет тип 2 и хронична обструктивна белодробна болест.

Това обаче не означава, че шест часа са достатъчни за всеки. Американската академия по медицина на съня и Sleep Research Society препоръчват възрастните редовно да получават поне седем часа сън, а експертният диапазон на National Sleep Foundation е 7–9 часа за повечето възрастни и 7–8 часа за хората над 65 години.

Редовността на съня също има значение

Не само продължителността се оказва важна. По-големите разлики в часовете за сън от една нощ до друга са свързани с по-висок риск от тревожни и депресивни разстройства. Повече време в будно състояние след първоначалното заспиване също е свързано с няколко неблагоприятни здравни резултата.

Това подкрепя все по-широкото разбиране за „здравословен сън“: значение имат не само часовете в леглото, но и непрекъснатостта, редовността и разпределението на отделните фази.

Има обаче важни ограничения. Сънят е измерван само за седем дни, а фазите са изчислени чрез алгоритъм и движение на китката, а не чрез полисомнография, която измерва мозъчната активност и остава лабораторният стандарт. Самият SleepNet може да подценява REM и да надценява някои фази на NREM съня.

Най-важното е, че проучването е наблюдателно. То не доказва, че недостатъчният REM сън причинява деменция или че увеличаването на дълбокия сън предотвратява диабет. Възможна е и обратната зависимост: ранни, все още недиагностицирани заболявания да променят съня години преди поставянето на диагнозата. След допълнителен анализ с двегодишен период за ограничаване на този ефект около 60% от първоначалните резултати остават статистически значими.

Практическият извод засега е по-прост: редовният и достатъчно продължителен сън остава по-важна цел от опитите сами да „увеличаваме“ REM или дълбокия сън. Данните от новото изследване показват защо бъдещата медицина вероятно ще обръща все повече внимание не само на това колко часа спим, а и на качеството и структурата на тези часове.

Прочети цялата публикация