Защо в Украйна пак заговориха за преговори с Русия

Трима известни украински политици излязоха с призив за започване на преговори с Русия като начин за прекратяване на войната. Какво по-точно предлагат те и готов ли е Киев на болезнени отстъпки спрямо Москва?

Трима известни украински политици излязоха с призив да се търси път за приключване на войната срещу Украйна чрез преговори с Русия.

Депутатът Алексей Гончаренко от партията „Европейска солидарност" написа в социалните мрежи: „Днешната реалност е следната: губим войната, губим огромно количество хора, а нямаме собствени средства не само за воденето на войната, но дори и за функционирането на държавата". Предложението на Гончаренко е да се обсъди с Москва неутралният статут на Украйна и отказът от влизане в НАТО, частично снемане на санкциите, статутът на руския език и на църквата в Украйна, както и бъдещето на Донбас. „Според мен е абсурд цялата страна да измре заради членството в НАТО", смята още депутатът.

Думите на Гончаренко бързо бяха разпространени от руските държавни медии като доказателство, че в Киев като че ли започват да се съгласяват с изискванията на Москва.

Паралелно ръководителят на парламентарната финансова комисия Даниил Гетманцев от партията „Слуга на народа" на свой ред написа в социалните мрежи, че „активизацията на преговорите и постигането на мир трябва да стане наш главен приоритет". Неговото мнение е, че окончателните условия за мирно споразумение трябва да бъдат гласувани на референдум.

Кметът на Харков Игор Терехов също направи изявление против войната, но подчерта, че мирът трябва да се опира на способността на Украйна да се защитава и на конкретни гаранции от страна на международните партньори.

Зеленски: "Не бива да се огъваме пред Путин и Русия"

На четвърти октомври президентът Володимир Зеленски напомни, че единството на страната в голяма степен зависи от отговорността на избраните политици. „Не трябва да се сее паника. Колкото и да ни е тежко, не бива да се огъваме пред Путин и Русия, защото в такъв случай те ще съсипят Украйна", заяви той.

Междувременно парламентарната фракция на „Европейска солидарност" изключи Алексей Гончаренко от своя състав и изтъкна, че неговата позиция се разминава с идеологическите принципи на партията. Направено бе обаче и признанието, че определени компромиси могат да станат част от процеса за завършване на войната.

Политологът Алексей Гаран от своя страна призовава да се правят разлики между изявленията на тримата политици, обявили се за преговори. Неговото обяснение за техните думи е: „Задава се тежка зима, хората са уморени от войната, а за преговори днес говорят всички - и украинските власти, и президентът на САЩ Доналд Тръмп". Гаран казва, че според него някои политици са решили да избързат, разчитайки да натрупат политически точки в навечерието на възможните бъдещи избори. Но той не изключва и възможността да става дума за един вид лакмус - проверка на реакциите на обществото.

И изпълнителният директор на Киевския международен социологически институт Антон Грушецки определя този вид изявления като част от електорална стратегия. Макар за избори засега да не става дума, той смята, че някои политици се опитват да не пропуснат момента на началото на предизборната кампания.

Какво мислят украинците за преговорите с Русия?

Според актуалните допитвания (от средата на септември) украинските граждани не подкрепят мир на всяка цена няма. Данните сочат, че 75 процента от тях допускат преговори с Русия като инструмент за завършване на войната, против са 21 на сто. Но авторите на изследване подчертават, че въпросът се е отнасял единствено до преговорите като факт, а не до готовността към отстъпки.

69 процента от анкетираните поддържат незабавното прекратяване на огъня по сегашната фронтова линия само при условие, че Украйна юридически не признае окупираните територии за руски, продължи да укрепва армията и запази курса за присъединяване към ЕС и НАТО. 62 на сто казват, че са готови да търпят войната толкова, колкото се наложи. Освен това 79 процента вярват в победата на Украйна, макар делът на тези, които вярват в нея безусловно, да е спаднал от 60 на 47 процента спрямо края на юли.

„Изявленията на отделни политици не отразяват позицията на мнозинството украинци", констатира Грушецки. По неговите думи, наистина има поддръжници на варианта за капитулация, но те малцинство - към 20 процента. Социологът определя обществените настроения като прагматични: хората са готови да обсъждат сложни компромиси, но не и капитулация. Грушецки смята и, че политиците често оценяват невярно обществените настроения.

Как да се договориш с някой, който не иска да се договаря?

Експертите казват, че основната слабост в мирния план на Гончаренко е в позицията на Москва - руските власти отхвърлят предложените от депутата „хиляди малки договорености": отделни споразумения за сигурността по море, за енергетиката, инфраструктурата и постепенната локализация на бойните действия само в Донбас под гаранциите на трети страни.

„Липсата на готовност за преговори от страна на Русия е фундаментален факт", заявява Игор Чаленко, ръководител на Центъра за анализи и стратегии в Киев. Той обръща внимание на това, че и самият Гончаренко признава в своя статия как Москва засега не е настроена за реални преговори.

И Алексей Гаран обръща внимание, че сегашната позиция на Киев вече предвижда болезнени отстъпки. „Сега става дума за вариант за замразяване на конфликта, т.е. вече отиваме към колосален компромис." По неговите думи, повечето украинци са готови да разгледат подобен сценарий, не и да се съгласят с извеждането на войските от Донбас или с признаването на окупираните територии за руски. Експертът смята, че този вид инициативи само укрепват увереността на Кремъл във възможността да засили натиска спрямо Украйна. „Проблемът не е в преговорите и компромисите, а в това, че Путин разчита да ни пречупи с тежка зима. А изявленията на Гончаренко и другите политици само го подтикват към мисълта: „Трябва да засилим натиска".

Източник: www.dw.com

Прочети цялата публикация