Юджийн О'Нийл и странните му навици на усамотен гений

Юджийн О'Нийл е роден на 16 октомври 1888 г. в хотелска стая на Бродуей в Ню Йорк. Мястото е необичайно, но и символично за бъдещия драматург, чието детство минава между хотели, пансиони и постоянни премествания. До 49-годишна възраст О'Нийл е живял на повече от 35 места, преди да се установи в Тао Хаус в Данвил, Калифорния.

Американският писател получава Нобеловата награда за литература през 1936 г. и остава единственият драматург от САЩ, удостоен с отличието. Печели и четири награди „Пулицър“. Зад публичния успех обаче стои човек с все по-строг режим, силна потребност от тишина и навици, които за околните изглеждат необичайни.

Денят му започвал рано и завършвал далеч от хората

В Тао Хаус О'Нийл обикновено ставал рано и работел без прекъсване до около 13 часа. След обяда спял, плувал или се разхождал със съпругата си Карлота Монтерей. Понякога обаче оставал над ръкописите до късно през нощта.

Домът бил устроен така, че писателят да може да се изолира напълно. Кабинетът му имал няколко врати, а Монтерей пазела работата му от посещения и прекъсвания. Тя обяснявала поведението му с прост принцип: „Той не обича да отдава енергия, която може и трябва да бъде запазена за работата му.“

Вечер О'Нийл четял или слушал джаз и блус. Друга негова особеност била привързаността към самото място, в което живее. Тао Хаус бил единственият дом, в който останал шест години - най-дългият непрекъснат период на един адрес в живота му.

Само молив, никакъв заместител

О'Нийл пишел пиесите си на ръка с молив. Когато в края на живота му се появил силен тремор, той не успял да замени този метод с диктовка или друга техника. Неврологичното заболяване постепенно направило държането на молив невъзможно и след 1943 г. той вече не можел да пише пиеси.

Това ограничение било особено болезнено, защото за О'Нийл писането не било просто професия. То било начин да подрежда спомените си и да се връща към най-трудните моменти от семейната си история. В късните му пиеси „Дългият дневен път към нощта“ и „Леденият човек идва“ личният опит се превръща в драматургия.

Огледалото като проверка за съществуване

Най-запомнящата се странност, свързвана с характера му, е навикът постоянно да се оглежда. Приятелят му Джордж Крам Кук веднъж го попитал защо го прави и го нарекъл най-суетния човек, когото познава. Отговорът на О'Нийл бил: „Не, просто искам да се уверя, че съм тук.“

Репликата звучи като шега, но добре описва писателя, който през целия си живот търси усещане за идентичност. Той бил затворен и мълчалив в непозната компания, предпочитал разговорите с малко хора и избягвал театралния шум, когато можел да се посвети на работа.

Юджийн О'Нийл умира на 27 ноември 1953 г. в Бостън. Оставя пиеси, в които семейната памет, самотата и зависимостите не са фон, а двигател на действието. Странните му навици - ранното писане, строгата изолация, моливът и огледалото - изглеждат като малки детайли, но заедно очертават характера на човек, който превръща собственото си неспокойствие в литература.

Източници: nps.gov, pbs.org

Прочети цялата публикация