Мария-Антоанета: кралицата, която революцията обезглави

На 16 октомври 1793 г. на днешния площад „Конкорд“ в Париж завършва животът на Мария-Антоанета – кралица на Франция и Навара, австрийска принцеса и една от най-противоречивите фигури на Френската революция. Тя е гилотинирана на 37 години, девет месеца след екзекуцията на съпруга си Луи XVI.

Мария-Антоанета е родена във Виена на 2 ноември 1755 г. като единадесетото дете на император Франц I и императрица Мария Терезия. През 1770 г., едва на 14 години, е омъжена за френския престолонаследник Луи. Пристига във Франция като 15-годишна принцеса, натоварена с политическия смисъл на съюза между Хабсбургите и Бурбоните.

Когато Луи наследява престола през 1774 г., Мария-Антоанета става кралица. В началото е приета благосклонно, но с времето поведението ѝ, разходите на двора и близкият ѝ кръг започват да предизвикват недоволство. Тя се интересува от музика, театър, мода и архитектура, свири на арфа и клавесин и покровителства творци, сред които портретистката Елизабет Виже льо Брен.

От Версай до затвора

Кралицата ражда четири деца. Първото – Мария Терезия, се появява през 1778 г., осем години след сватбата. Следват престолонаследникът Луи Жозеф, Луи Шарл и Софи Беатрис, която умира като малко дете. Семейният живот обаче не успява да промени отношението към нея.

Особено тежък удар за репутацията ѝ е аферата с диамантената огърлица през 1785-1786 г. Мария-Антоанета не участва в измамата, но скандалът засилва представата за разточителна и безчувствена кралица. Срещу нея се разпространяват памфлети, карикатури и злостни песни.

След избухването на революцията кралското семейство напуска Версай на 5 октомври 1789 г. и е принудено да живее в Париж. Опитът за бягство до Варен през юни 1791 г. окончателно подкопава доверието към монархията. След въстанието от 10 август 1792 г. Мария-Антоанета е затворена в крепостта Тампъл, а по-късно е преместена в Консиержери.

Последният мит за една кралица

Процесът срещу нея започва на 14 октомври 1793 г. Два дни по-късно тя е осъдена и отведена към гилотината. Дворецът Версай посочва като последните ѝ думи обръщението към палача:

„Не го направих нарочно.“

Става дума за момент, в който тя настъпва крака му, докато се качва на ешафода.

Най-известната реплика, свързвана с Мария-Антоанета – „Нека ядат пасти“ – вероятно никога не е била нейна. Историята за владетелка, предложила бриош на хората без хляб, се появява в по-ранни разкази. Жан-Жак Русо я записва като думи на „една велика принцеса“, при това във време, когато бъдещата кралица е още дете.

През 1815 г. останките на Мария-Антоанета и Луи XVI са пренесени в базиликата Сен Дени. Но тялото е положено там много по-късно от мита. Историята запазва кралицата едновременно като символ на дворцовия разкош, жертва на революционната пропаганда и жена, чийто образ продължава да се променя според времето, което я разказва.

Източници: britannica.com, history.com

Прочети цялата публикация