Снимката, която шокира Америка: как Рут Снайдър стана първата жена, заснета на електрическия стол

В залата за екзекуции на затвора „Синг Синг“ напрежението е огромно. Рут Снайдър, осъдена на смърт за бруталното убийство на съпруга си, е привързана към електрическия стол и плаче, молейки за милост. Никой от присъстващите не забелязва тихото щракване на скрит фотоапарат.

View this post on Instagram

A post shared by deadhost.exe (@deadhost.exe)

На следващия ден снимката се появява на първа страница на New York Daily News. Авторът ѝ е Том Хауърд – фотограф на Chicago Tribune, специално нает от нюйоркското издание с надеждата, че затворническата охрана няма да го разпознае. Той скрива сгъваем фотоапарат около глезена си и го задейства чрез механизъм и жица, прекарана по крачола на панталона му.

Кадърът се превръща в една от най-известните и противоречиви снимки в историята на американската преса. Той запечатва последните мигове на Снайдър и превръща екзекуцията ѝ в медийно събитие, което години наред остава символ на сблъсъка между журналистическата сензация и човешкото достойнство.

Изневяра, застраховка и убийство

До 1925 г. Рут Снайдър живее в нещастен брак. Съпругът ѝ продължава да скърби за починалата си бивша годеница и прекарва времето си в пиянство, вместо със Снайдър и деветгодишната им дъщеря. През лятото на същата година жената се запознава с търговския представител Хенри Джъд Грей. Между двамата започва страстна извънбрачна връзка.

Две години по-късно те решават да избягат заедно и планират да финансират новия си живот чрез застраховка „Живот“ на името на съпруга на Снайдър. Тя сключва полица за 45 000 долара – сума, равняваща се на над 800 000 долара днес. Договорът включва клауза за „двойно обезщетение“, според която сумата се удвоява, ако смъртта настъпи при злополука, включително при инцидент или убийство.

На 20 март 1927 г. двамата привеждат плана си в действие. Първо удрят съпруга на Снайдър с тежест от прозорец, след това поставят напоен с хлороформ памук в ноздрите му и накрая го удушават с тел от рамка за картина.

След убийството Снайдър инсценира обир и подава сигнал в полицията. Тя твърди, че двама „гигантски италианци“ са нахлули в дома им в Куинс, Ню Йорк. Разследващите обаче бързо откриват несъответствия във версията ѝ. Златният джобен часовник на съпруга е оставен непокътнат, а въжетата, с които жената твърди, че е била вързана, са стегнати само около краката ѝ. Ръцете ѝ са напълно свободни.

Изправени пред доказателствата, Снайдър и Грей правят пълни признания, след което започват да прехвърлят вината един върху друг. И двамата са арестувани, признати за виновни в предумишлено убийство и осъдени на смърт чрез електрически стол.

Медийната истерия около „ледената убийца“

Процесът и смъртните присъди предизвикват невиждан медиен интерес. Жълтите издания се надпреварват да публикуват зловещи, а понякога и измислени подробности за престъплението. Снайдър получава прозвища като „изкуствената руса убийца“, „ледената висулка от Куинс“ и „безскрупулна търсачка на удоволствия, тласната до оргия от убийствена страст“.

С наближаването на екзекуцията New York Daily News решава да изпревари конкурентите си с изключителен кадър – снимка на Снайдър в самия момент на смъртта ѝ. Задачата изглежда почти невъзможна: камерите са строго забранени в смъртната камера на „Синг Синг“, а надзирателите познават нюйоркските репортери.

Затова вестникът тайно наема Том Хауърд от Чикаго. На 12 януари 1928 г. той влиза в затвора заедно с група от около двадесет свидетели. Скритият около глезена му фотоапарат остава незабелязан.

Снайдър е въведена в залата точно в 23:00 часа и е привързана към електрическия стол пред 24 официални свидетели. В 23:01 ч. през тялото ѝ преминава електрически ток. Три минути по-късно, в 23:04 ч., тялото ѝ замръзва. След преглед лекарят обявява: „Обявявам тази жена за мъртва“.

Докато вниманието на всички е насочено към екзекуцията, Хауърд успява да натисне спусъка на скрития си фотоапарат.

Кадърът, който промени журналистиката

На следващата сутрин New York Daily News публикува снимката на първа страница с огромния надпис „МЪРТВА!“. Вестникът е разпродаден за броени минути. За рискованата фотография Хауърд получава хонорар от 100 долара – приблизително 2000 долара в днешни пари.

Въпреки че първата екзекуция на електрически стол в САЩ е извършена четири десетилетия по-рано, Снайдър остава първият човек, заснет в момента на смъртта си на електрическия стол. Според разказа за случая подобна снимка не е правена отново. Нейният съучастник Грей е екзекутиран същата вечер, само няколко минути по-късно.

Публикуването на кадъра предизвиква остри обществени спорове. Фотографията показва безпощадната реалност на смъртното наказание, но същевременно превръща последните мигове на човек в сензация. Обществото се разделя по въпроса дали подобно изображение има място във вестниците, независимо от тежестта на престъплението.

Случаят оставя трайна следа и върху мерките за сигурност при екзекуции в САЩ. В продължение на десетилетия свидетелите са обискирани щателно преди влизане в залата, като специално внимание се обръща на крачолите на панталоните – за да не бъде повторен номерът на Том Хауърд.

Историята на Снайдър продължава да привлича интерес не само заради жестокото убийство и необикновената фотография. Случаят по-късно вдъхновява и класическия филм ноар „Двойна застраховка“, а снимката остава мрачно напомняне за границата между общественото любопитство, журналистическата амбиция и етиката.

Източник: Vesti.bg.

Прочети цялата публикация