На 19 октомври 1918 г. немците от Поволжието получават автономия

На 19 октомври 1918 г. в съветска Русия е създадена Трудовата комуна на немците от Поволжието. Важно уточнение е, че в този момент става дума за автономна област, а не за автономна съветска социалистическа република. Именно тази комуна обаче се превръща в основата на бъдещата Автономна съветска социалистическа република на немците от Поволжието.

Декретът е приет от Съвета на народните комисари на РСФСР и обхваща части от Саратовска и Самарска губерния. Първоначално територията включва три уезда – Голо-Карамишки, Екатериненщадски и Ровненски. Административният център е Саратов, но през следващите години управлението е преместено в Марксщат, а през 1922 г. – в Покровск, днешния град Енгелс.

Автономия с германски език и институции

Създаването на комуната е част от националната политика на болшевишкото правителство, което изгражда териториални автономии за някои от народите в бившата Руска империя. В декрета е записано, че родният език на немците трябва да може да се използва в училищата, местната администрация, съдилищата и обществения живот.

„Употребяването на родния им език в училищата, в местната администрация, в съда и в обществения живот не подлежи на никакви ограничения.“

През 1920-те години германският език се използва в образованието, печата и администрацията. Според германската Федерална централа за политическо образование през 1923–1924 г. комуната е преобразувана в Автономна съветска социалистическа република на немците от Поволжието. Президентската библиотека на Русия посочва 19 декември 1923 г. като дата на преобразуването, докато в други справочни източници административното оформяне е отнесено към 1924 г.

Републиката се простира по двата бряга на долното Поволжие, а столицата ѝ е Покровск, преименуван през 1931 г. на Енгелс. Преброяването от 1926 г. отчита 379 630 германци, които съставляват 66,4% от населението. През 1939 г. германците са 366 685 души, или 60,5% от жителите на републиката.

Краят идва след германското нападение

След нападението на нацистка Германия срещу Съветския съюз през юни 1941 г. германското население в СССР е поставено под колективно подозрение. На 28 август Президиумът на Върховния съвет на СССР издава указ за преселването на германците от районите по Волга.

В документа се твърди, че сред германското население има диверсанти и шпиони, изпратени от Германия. Указът не посочва индивидуална вина, но предвижда преселване на цялото германско население в Казахстан, Сибир и други отдалечени райони. Държавният департамент на САЩ описва решението като прехвърляне на цялата германска общност от Поволжието, като оценките за броя на засегнатите варират около 400 000 души.

На 7 септември 1941 г. републиката е формално ликвидирана, а територията ѝ е разделена между Саратовска и Сталинградска област. За депортираните това означава загуба на домовете, земята и местната обществена система, изграждана в продължение на повече от две десетилетия. Автономията на немците от Поволжието не е възстановена.

Източници: bpb.de, prlib.ru, history.state.gov

Прочети цялата публикация