Дани Бойл на 70: режисьорът, който превърна хаоса в кино

В едно от най-запомнящите се начала на британски филм мъж тича по улица в Единбург, докато гласът му разсъждава за живота, избора и невъзможността да останеш извън хаоса. Сцената е от „Трейнспотинг“ – филмът, който през 1996 г. превърна Дани Бойл в режисьор, способен да направи от мрачната социална история културно събитие.

Бойл е роден на 20 октомври 1956 г. в Радклиф, Ланкашър. Днес той навършва 70 години. Пътят му към киното започва в театъра, а първият му пълнометражен филм е „Плитък гроб“ от 1994 г. Черната криминална история за трима приятели и куфар с пари събира екипа, с който Бойл скоро ще заснеме и „Трейнспотинг“ – сценариста Джон Ходж, продуцента Андрю Макдоналд и актьора Юън Макгрегър.

Филмът, който промени британското кино

„Трейнспотинг“ е заснет с бюджет от около 1,5 милиона британски лири, но приходите му във Великобритания достигат приблизително 48 милиона лири. Филмът използва музиката, монтажа и визуалния ритъм като част от разказа, а героите му – зависими от хероин млади хора от Единбург – говорят на език, който дълго време изглеждаше твърде местен за международната публика.

„Всичко след първия филм е бизнес“, казва Бойл в интервю за „Гардиън“, обяснявайки защо „Плитък гроб“ остава специален за него. Според режисьора дебютът носи магията на първия път, докато следващите проекти вече са част от професионалния живот.

След „Трейнспотинг“ Бойл не се установява в един жанр. Той преминава през приключенското кино с „Плажът“, научната фантастика със „Съншайн“, хоръра с „28 дни по-късно“, биографичната драма с „Стив Джобс“ и музикалната комедия с „Вчера“.

Оскарът и индийската приказка

Най-големият му професионален успех идва с „Беднякът милионер“ – историята на млад мъж от Мумбай, който стига до финала на телевизионна игра и трябва да обясни как знае отговорите. Филмът печели осем награди „Оскар“ от десет номинации, включително за най-добър филм, а Бойл получава отличието за режисура.

Година по-късно „Беднякът милионер“ печели и седем награди БАФТА, сред които за най-добър филм и режисьор. Успехът показва, че Бойл може да работи едновременно с голяма публика, жанрова динамика и история, вкоренена в конкретна култура.

От заразата до олимпийския стадион

През 2002 г. „28 дни по-късно“ обновява образа на постапокалиптичния хорър. Вместо бавни чудовища филмът показва заразени, които се движат с шеметна скорост, а дигиталната визия на опустелия Лондон създава усещане за непосредствена опасност. Повече от две десетилетия по-късно Бойл се връща към поредицата с „28 години по-късно“.

През 2012 г. режисьорът поема и една от най-мащабните си задачи извън киното – церемонията по откриването на олимпийските игри в Лондон. Шоуто струва 27 милиона британски лири, включва 7500 участници и е подготвяно в 284 репетиции. В него се срещат индустриалната история на Великобритания, Националната здравна служба, музиката, литературата и популярната култура. Бойл описва себе си просто като „разказвач на истории“.

Най-новият му филм „Мастило“ се връща към Лондон, но този път към редакциите на „Сън“ в края на 60-те години. Историята проследява възхода на таблоида и отношенията между Рупърт Мърдок и редактора Лари Ламб. „Икономиката на вниманието, кликбейтът, икономиката на допамина – това е тяхната начална точка“, казва Бойл пред Британския филмов институт.

Третият филм от поредицата „28 години по-късно“ вече има сценарий от Алекс Гарланд, но Бойл заявява, че проектът е оставен временно на заден план, тъй като са нужни средства. Така на 70 години режисьорът остава верен на най-разпознаваемата си черта: да сменя посоката, преди публиката да е успяла да го постави в готова категория.

Източници: theguardian.com, au.variety.com

Прочети цялата публикация