Артюр Рембо: поетът, който замълча на 20 години

На 20 октомври 1854 г. в Шарлевил, Североизточна Франция, се ражда Артюр Рембо – поетът, който за няколко години променя представата за това какво може да бъде стихотворението. Той пише почти всичко, с което остава в историята на литературата, преди да навърши 21 години, а след това обръща гръб на поезията и прекарва последното десетилетие от живота си като пътуващ търговец.

Рембо е блестящ ученик и започва да пише стихове още в ранните си тийнейджърски години. Първото му стихотворение е публикувано, когато е на 16. През 1870 и 1871 г. той няколко пъти бяга от дома си, пътува до Париж и Белгия и се скита в период на война, политически бунтове и личен бунт срещу строгото семейство.

„Аз е друг“ – манифестът на един млад поет

През май 1871 г. Рембо изпраща две писма, които по-късно стават известни като писмата на ясновидеца. В тях той отхвърля традиционната представа за поета като човек, който просто описва собствените си чувства, и настоява, че поезията трябва да стига до непознати състояния на съзнанието.

„Аз е друг.“

Тази кратка, нарочно нарушаваща граматиката фраза се превръща в един от най-разпознаваемите афоризми на модерната литература. За Рембо поетът не трябва да се затваря в обичайното „аз“, а да разклаща езика, сетивата и самата представа за действителността.

През 1871 г. той се запознава с Пол Верлен, вече утвърден поет. Верлен го кани в Париж, а двамата започват бурна връзка, която води до разпадането на брака на Верлен и до пътувания между Франция, Белгия и Англия. Връзката им завършва драматично през юли 1873 г. в Брюксел, когато Верлен прострелва Рембо в китката и е осъден на две години затвор.

Книгите, написани за няколко години

В краткия си литературен период Рембо създава „Пияният кораб“ – дълго стихотворение, което представя света през погледа на кораб, понесен без посока. Пише и „Гласни“, сонет, в който свързва гласните с цветове, както и „Един сезон в ада“, публикуван през 1873 г. Книгата е едновременно поетична проза, изповед и равносметка за творческия и личния му бунт.

„Илюминации“ е свързвана с последния му творчески период. Сборникът съдържа стихотворения в проза и текстове, в които сюжетът отстъпва място на внезапни образи, звуци и асоциации. Експериментите на Рембо по-късно са посочвани като важен източник за символизма и сюрреализма.

От поезията към Африка

Около 20- или 21-годишна възраст Рембо прекратява литературната си дейност. Решението е едно от най-загадъчните в историята на литературата: младият автор, който мечтае да създаде нов език, просто спира да пише.

Следват пътувания през Европа, Ява, Кипър, Аден и Абисиния. Рембо работи като надзирател, служител и търговец, а в Африка се занимава с търговия на кафе, оръжия и други стоки. Писмата му от този период са посветени предимно на пари, маршрути, стоки и практически трудности, а не на литература.

Междувременно Пол Верлен публикува негови стихотворения и помага името му да достигне до по-широка публика. Рембо се връща във Франция едва когато здравето му се влошава тежко. Умира в Марсилия на 10 ноември 1891 г., на 37 години.

Животът му продължава само 37 години, но литературният му образ остава разделен между две крайности – момчето, което иска да разстрои всички сетива, и мъжът, който напуска поезията, за да търси друг свят по пътищата на Африка.

Източници: history.com, theguardian.com, poetryfoundation.org

Прочети цялата публикация