Доц. д-р Михаил Малчев, кандидат за ВСС, пред „Труд news“: Независимостта не е привилегия на съдията, а гаранция за достъп до правосъдие

Доц. д-р Михаил Малчев е кандидат за член на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Той е съдия с опит в различни по вид съдилища и инстанции, доцент по гражданско и семейно право и автор на повече от шестдесет научни публикации. В концепцията си предлага предвидим кадрови календар, край на продължителното командироване като заместител на конкурса, проверими кадрови решения, защита на съдиите при натиск и ясни граници пред използването на изкуствен интелект в правосъдието. Кандидатурата му е подкрепена от Българската съдийска асоциация, Асоциацията на българските административни съдии, Юридическия факултет на Русенски университет „Ангел Кънчев“, както и от университетски преподаватели, сред които проф. д. ю. н. Малина Новкиришка-Стоянова, проф. д-р Валентина Попова, проф. д-р Люба Панайотова, проф. д-р Ирена Илиева, проф. д-р Димитър Костов и проф. д-р Тенчо Колев. Националният институт на правосъдието и Центърът за обучение на адвокати са удостоверили преподавателската му дейност.

- Доц. Малчев, защо искате да станете член на ВСС - институция, която често е свързвана повече със скандали, отколкото с реформа? - Именно защото ВСС не бива да бъде оставян да изглежда като сцена на скандали и кадрови сделки. Съветът разполага с правомощия, които пряко определят средата, в която работи всеки съдия - натовареността, изборът на административни ръководители, конкурсите, дисциплинарната практика, бюджетът, технологиите. Когато тази власт се упражнява лошо, последиците засягат цялото общество. Понасят ги съдията, който правораздава при свръхнатовареност, служителят, който работи с неудобна система, и най-вече човекът, който очаква решение по спор, важен за живота му. Не възприемам членството във ВСС като професионално издигане или кадрова награда за особени заслуги. То предполага тежка управленска работа с ограничен мандат, която изисква редовен публичен отчет. Кандидатствам, защото познавам правораздаването на различни нива, а научната и преподавателската работа са ме научили да разграничавам тезата от доказателството и да чувам силното възражение срещу собствената си позиция.

- Кой е най-тежкият дефицит на съдебното управление днес?

- Най-видимият е разривът между правилата и практиката. Разполагаме със стратегии, методики, доклади и значителен обем данни. Въпреки това конкурсите не приключват с години, временните решения се превръщат в трайни, натовареността остава неравномерна, а понякога не е ясно кой отговаря за изпълнението на едно решение и какъв резултат е постигнат от неговото приложение. Бездействието е злоупотреба с правомощия, а когато има траен характер се превръща също в решение. Ако един конкурс не приключи, длъжността остава незаета или се запълва от командирован съдия. Делата се разпределят между по-малко съдии, сроковете се удължават, кандидатите и командированите остават в несигурност. Затова забавеният конкурс е кадрова политика, макар никой да не е гласувал открито за нея. Предлагам управленски стандарт, който звучи просто, но променя много: всеки съществен проблем трябва да води до решение с фактическа обосновка, правно основание, отговорен изпълнител, срок, необходим ресурс и последващ отчет. Ако решението не работи, то трябва да бъде поправено. Ако съдът отмени акт на ВСС, това е основание да се проверят и отстранят допуснатите нарушения. Управление, което не се учи от собствените си грешки, постепенно ги превръща в традиция.

- Говорите за независимост. Тази дума обаче е повтаряна толкова често, че за много граждани вече звучи кухо. Какво означава тя за Вас?

- Независимостта не е професионална привилегия на съдията. Тя е право на всяко физическо или юридическо лице делото му да бъде решено в разумен срок според закона и фактите, без страх, натиск и предварително обещан резултат. Независимият съдия дължи компетентност, безпристрастност и ясни мотиви. Не дължи удобен резултат на политик, ръководител или икономически силна структура. И не трябва да плаща с кариерата си за отказа да бъде удобен.

- Концепцията Ви е много подробна. Как ще убедите хората, че това не е поредният добре написан документ, който ще бъде забравен след избора?

- Със срокове, проверими резултати и личен отчет. В нея има програма за първите тридесет и сто дни, първата година и края на мандата. Не е достатъчно да кажем, че сме облекчили натовареността. Трябва да покажем къде, с каква мярка и с какъв резултат. На всеки три месеца ще публикувам отчет за предложенията, принципните гласувания, служебните срещи и изпълнението на концепцията. В края на мандата ще отчета всеки ангажимент като изпълнен, частично изпълнен или неизпълнен.

- Номиниран сте от политическа сила. Кой ще бъде Вашият политически принципал във ВСС?

- Няма да имам политически принципал. Народното събрание избира член на органа, който управлява съдебната власт, а не свой представител в него. Парламентарният избор определя състава на своята квота във ВСС, но не и начина на гласуване. Единствената допустима лоялност на член на Съвета е към Конституцията, закона, доказаните факти и еднаквите критерии за всички.

- А ако човекът, който Ви е номинирал, Ви се обади с молба за „само един глас“?

- Ще откажа. Според характера и тежестта на случая ще дам публичност и при необходимост ще сезирам компетентните органи. Не всяка среща е опит за влияние, но всяко искане за предварително обещан вот прекрачва институционалната граница. Искам да бъда предвидим член на ВСС. Да е ясно по какви критерии гласувам и че те важат и за близък, и за непознат. Почтеността не означава постоянен конфликт с всички. Означава никой да не може да купи съгласието ти с обещание, услуга или страх.

- На какво отдавате подкрепата на съдийски организации и университетски преподаватели?

- Приемам я като признание за работата ми и като отговорност. Колегите ме познават и могат да преценят дали зад заявените принципи стои последователно поведение. Подкрепата на хора с различен професионален опит ме задължава да оправдая доверието им с решенията си.

- Настоявате командироването да бъде кратко изключение, но самият Вие сте командирован от Софийския градски съд в Софийския апелативен съд от април 2023 г., няколко месеца след встъпването Ви в длъжност в СГС. Не е ли това противоречие?

- Въпросът е основателен и не искам снизходителен стандарт за себе си. Конкретното командироване и дефектите на системния модел са различни въпроси, но личният ми случай не може да бъде изключение от общия принцип. Към април 2023 г. имах 14 години съдийски стаж и ранг на място „съдия във ВКС и ВАС“. Възможността за командироване беше обявена пред всички съдии от СГС. Имаше две незаети длъжности - в търговското отделение за една година и в гражданското за един до три месеца. Подадох документи за второто място, като вече участвах във висящ конкурс за повишаване в апелативен съд. Преценката между кандидатите беше направена от тричленна съдийска комисия, в която административният ръководител не участваше. Преди изтичането на трите месеца се освободиха още длъжности в САС и приех предложението да продължа работата си там. В първи граждански състав, в който бях разпределен, се работеше организирано и колегиално. През юли 2024 г. получих оценка 6,00 от конкурсната комисия за повишаване в апелативен съд, но останах в класирането след колеги с по-дълъг съдийски стаж, който им дава предимство при равни оценки. Това обяснява обстоятелствата, но не променя принципа: командироването не бива да се превръща в заместител на конкурса. Конкурсите трябва да приключват навреме. Правилата, които предлагам, трябва да важат и за мен. Личният ми опит е още една причина да настоявам за тях.

- Как ще прекратите хроничното забавяне на конкурсите?

- С оптимална организация, дисциплина и конкретни изменения в наредбата за конкурсите. Кадровата политика трябва да започва преди освобождаването на длъжността. Данните за пенсионирането, изтичащите мандати и натовареността трябва да се обединят в тригодишна прогноза, актуализирана ежегодно. До края на януари всяка година предлагам единен публичен календар на конкурсите, атестациите и изборите на ръководители - с етапи, срокове и отговорни членове на комисиите. Всяко отлагане трябва да има обяснение, което да бъде придружено с нов срок и действия за преодоляване на забавянето.

- Къде е границата между защитата на съдията и прикриването на неговите грешки?

- В правомощията на Съвета, равните стандарти и доказаните факти. ВСС не проверява правилността на съдебните актове. Той трябва да защитава съдията от заплахи, натиск за конкретен резултат и кадрова репресия. Същевременно доказаното виновно нарушение изисква отговорност. Отмененият или непопулярен акт сам по себе си не е дисциплинарно нарушение. Правилността му се проверява чрез обжалване, а не чрез кадрово наказание. За повишаване на ефективността на дисциплинарната дейност ще предложа система за проследими срокове, изготвяне на ръководство за дисциплинарни производства и сборник с дисциплинарната практика. Еднаквите случаи трябва да бъдат третирани еднакво. Дисциплинарната власт не бива да бъде нито чадър, нито бухалка.

- Какво трябва да направи ВСС при сигнал за натиск над съдия?

- Да действа бързо по предварително известен протокол. Предлагам първоначална оценка на ситуацията до два работни дни, защитен канал за събиране на информация, определен докладчик, мотивирано решение и последващ контрол за резултата. При непосредствена заплаха реакцията трябва да бъде незабавна и координирана с компетентните органи, без да се пречи на разследването.

- Не сте ли прекалено предпазлив към изкуствения интелект?

- Предпазливостта не е страх от технологията. Тя е уважение към правата, които могат да бъдат засегнати. Изкуственият интелект може да подпомага търсенето на информация, транскрипцията, превода с проверка, обезличаването и административната работа. Но не бива да решава спора вместо съдията, чиято е отговорността. Новите електронни инструменти изискват правна, етична и техническа оценка, проверка за киберсигурност, независимо изпитване и пилотно приложение.

- Какво ще направите през първите сто дни, ако бъдете избран?

- През първите тридесет дни ще поискам преглед на висящите процедури, неизпълнените решения, незаетите щатове и продължителните командирования. Ще обявя правила за собствената си отчетност и предотвратяването на конфликт на интереси. До стотния ден ще предложа стандарт за мотивите към решенията, регистър за изпълнението им, протокол за реакция при натиск и план за приключване на висящите конкурси. Ще поискам оценка на ключовите електронни системи и постоянен одит с участието на потребителите на Единната информационна система на съдилищата, с публично проследяване на проблемите и сроковете за отстраняването им. Не обещавам резултат, който зависи от колективен вот. Обещавам инициативността си, аргументите си и отчета си. Ще бъда готов да променя свое решение при доказан неуспех, но не и да отстъпя от независимостта, равния стандарт и достойнството на съдийската професия.

Доц. д-р Михаил Александров Малчев завършва право в Софийския университет през 2007 г., а през 2011 г. придобива докторска степен по гражданско и семейно право. Доцент е от 2019 г. Хоноруван преподавал е в Юридическия факултет на Софийски университет в периода 2010-2023 г. От 2022 г. е доцент в Русенския университет “Ангел Кънчев”, а от 2025 г. - и в Института за държавата и правото при БАН. Работи като съдия от 2009 г. Има опит по граждански, търговски, административни и административно наказателни дела. От 2022 г. е съдия в СГС, а от април 2023 г. е командирован в Софийския апелативен съд. Автор е на над шестдесет научни публикации и две монографии, съавтор на “Искова защита в гражданския процес” и практически ръководства. Преподавал е в Националния институт на правосъдието, обучавал е адвокати и е участвал в международни специализирани обучения.

Източник: trud.bg

Прочети цялата публикация