Психологията зад израза „само селяните идват по-рано“

Представете си чакалня, празно кафене или офис преди уговорения час. Един човек вече е там, проверява телефона си и пресмята дали не е пристигнал прекалено рано. Друг влиза в последната минута. Именно между тези две реакции се ражда ироничният израз „само селяните идват по-рано на среща“.

Той обаче казва повече за социалните предразсъдъци, отколкото за поведението на хората. В израза думата „селяни“ не обозначава място на произход, а служи като обидна метка за човек, представян като неопитен, провинциален или несъобразителен с неписаните градски правила. Ранното пристигане е превърнато в знак за нисък статус, макар самото поведение да няма такава доказана връзка.

Когато ранното пристигане носи спокойствие

Психологическите изследвания сочат, че пунктуалността зависи от няколко фактора. Проучване, публикувано в Journal of Research in Personality, свързва времето на пристигане най-вече със съвестността — склонността човек да планира, да спазва поети ангажименти и да предвижда възможни пречки. По-ранното пристигане може да бъде и начин да се намали несигурността: човек оставя буфер за трафик, търсене на адрес или неочаквано забавяне.

В по-старо изследване с 37 участници ранното или навременното пристигане е разгледано и във връзка с тревожността. Това не означава, че всеки човек, който идва по-рано, е тревожен. По-скоро показва, че за част от хората закъснението е по-неприятно от чакането и те предпочитат да заменят риска с няколко излишни минути.

„Личните стандарти за пунктуалност се разбират по-добре в ситуационна и социокултурна, отколкото в личностна рамка“, заключават авторите на изследване върху различията в отношението към времето. „Рано“ и „късно“ не значат едно и също навсякъде

Изследване на 301 студенти от Естония, Мароко и Съединените щати показва, че представите за приемливо пристигане се променят според културата и ситуацията. За служебна среща участниците приемат средно около 12 минути закъснение, докато при обяд с приятел допустимият прозорец достига средно 40 минути.

Същото изследване показва, че хората обикновено приемат по-голямо отклонение преди уговорения час, отколкото след него. При среща с преподавател участниците определят средно около 28 минути по-рано като „твърде рано“, но само около 14 минути след часа като „твърде късно“. Причината е практична: закъснелият прехвърля разхода на чакането върху другия човек, докато дошлият рано поема този разход сам.

Шегата прикрива йерархия

Тъкмо тук се появява социалният смисъл на израза. Той внушава, че има „правилен“ градски начин да се държим — нито прекалено рано, нито видимо нетърпеливо — и че човекът, който не познава това правило, е по-ниско в символичната йерархия. Така пунктуалността престава да бъде личен навик и се превръща в повод за класово и регионално разграничаване.

Данните не подкрепят подобно обобщение. Ранното пристигане може да е резултат от съвестност, тревожност, уважение към чуждото време, лош транспорт или просто различна представа за това кога започва срещата. Затова изразът е по-точен като пример за градски снобизъм, отколкото като описание на психологията на хората от селските райони.

Източник: psychologicalscience.org

Прочети цялата публикация