Войната започва да удря тежко икономиката на Путин: растежът на Русия се забавя

Икономическият растеж на Русия се забавя, след като украински удари засегнаха нефтопреработвателни заводи, логистични възли, петролни терминали и пристанищна инфраструктура. По оценки на икономисти, цитирани от Bloomberg, руският брутен вътрешен продукт е нараснал с 0,9% на годишна база през третото тримесечие спрямо 1,3% през предходните три месеца. Според публикацията атаките нарушават производството и доставките и засилват инфлационния натиск.

Най-сериозният спад е отчетен при преработката на нефт. Обемите са се свили с 18% на годишна база през третото тримесечие - най-рязкото понижение за съпоставим тримесечен период от 2020 г. насам. Спирането на мощности е задълбочило спада в добивната промишленост, а търговията на едро е преминала към отрицателна динамика.

Ударите са засегнали и нефтоналивни терминали и пристанищна инфраструктура, което се отразява на износа. „Искам също да подчертая влиянието на ескалацията на войната в Азовско и Черно море върху икономическия растеж“, заявява Татяна Орлова от Oxford Economics. По думите ѝ именно новата криза до голяма степен е довела до намаляване на износа на суров петрол през Черно море, независимо от атаките срещу рафинериите.

Потреблението също губи скорост

Извън военната продукция потребителското търсене остава основният двигател на руската икономика, но и то отслабва. Ръстът му през третото тримесечие е 4,2% на годишна база спрямо 7,2% през второто. Междувременно цените се повишават, темпът на нарастване на заплатите се забавя, а компаниите са изправени пред по-високи разходи и скъпо кредитиране.

По-високите цени на горивата се пренасят върху широк кръг стоки и отдалечават инфлацията от целта на руската централна банка от 4%. По оценки на икономисти годишната инфлация през октомври ще достигне 7,07% спрямо 6,35% през септември. Това ограничава възможностите на регулатора да намалява лихвите.

Военните разходи остават високи

Правителството на Русия отново е увеличило военните разходи, отказвайки се от първоначалните планове за тяхното съкращаване. В проекта за бюджета за 2027 г. те са заложени на 205 млрд. долара, а Москва планира да запази по-високото им равнище поне още три години. В същото време бюджетният дефицит продължава да се увеличава.

Орлова смята, че ограничителната парична политика и плановете за свиване на бюджетния дефицит са несъвместими с поставените от властите цели за икономически растеж. Тя определя официалните прогнози за ръст на БВП от 1,4% през следващата година и 1,9% през 2028 г. като „прекалено оптимистични“.

Виталий Шапран, член на Украинското общество на финансовите анализатори и бивш член на Съвета на Националната банка на Украйна, предупреждава, че ново засилване на ударите по уязвими руски обекти може да доведе до тежка икономическа криза през 2027 г., която да ограничи способността на Кремъл да води войната с досегашната интензивност.

Източници: unian.net, bloomberg.com

Прочети цялата публикация