Fakti.bg | 18.11.2026 12:45:57 | 10

„Дядото на дрона“ и най-известният български фалшификатор


Балон с размерите на 20-етажна сграда, камера за въздушно разузнаване и машина за фалшиви долари са сред експонатите, които разказват най-необичайните истории в Музея на МВР в София. Постоянната експозиция на ул. „Лавеле“ 30 събира предмети от историята на полицията, пожарната, разузнаването и криминалистиката.

Балонът, наричан „дядото на дрона“

В една от витрините е представена техника от секретната американска разузнавателна програма „Дженетрикс“, разработвана в разгара на Студената война. Става дума за въздушен балон, оборудван с камера, който е трябвало да прелита хиляди километри над територията на тогавашния Съветски съюз и да събира снимки.

„На шега наричаме тази разузнавателна техника „дядото на дрона“, разказва Пепа Видаркинска, началник на сектор „Музей“ в дирекция „Информация и архив“ на МВР. По думите ѝ балонът е с диаметър около 30 метра и дължина около 60 метра. Той носи гондола с дуплексна камера, настроена да прави снимка през 12 минути и да заснема около 500 кадъра. В инвентарните книги експонатът е записан като намерен в София.

Фалшификаторът, който стигнал до Монетния двор

Сред най-забележителните криминални истории е тази на Тодор Кривналиев. Той е определян като един от най-добрите фалшификатори на пари в света между двете световни войни. Подправял е американски долари и е изработвал фалшиви облигации, а заради уменията си е бил известен както в престъпния свят, така и сред полицаите.

Кривналиев се възползвал от еднаквия формат на американските банкноти от различните номинали. Избелвал оригинална банкнота с малка стойност и върху нея отпечатвал по-висок номинал, тъй като не разполагал с оригинална хартия. В музея са запазени машина за печат, клишета и рецепта за мастило, използвана при изработването на фалшификатите.

След като бил заловен и прекарал време в американски затвор, Кривналиев се върнал в България. По-късно, след 9 септември 1944 г., бил назначен като експерт в Монетния двор. Там получил достъп до технологии, с които изработвал и фалшиви съкровищни бонове, два от които също са представени в експозицията.

От полицейския фотоапарат до пожарникаря Захарчук

Музеят показва и германски фотоапарат „Гьорлиц“, използван от българската полиция преди 9 септември 1944 г. С него са снимани както служебни документи, така и криминалнопроявени лица.

Друга история е свързана с Юрий Захарчук, украинец, участвал в организирането на противопожарната служба в България. Той лично се включвал в гасенето на пожари и до смъртта си през септември 1944 г. се превърнал в пример за служителите си, разказва Пепа Видаркинска.

Музеят съществува в различни форми от началото на XX век, а постоянната му експозиция на сегашния адрес е открита през 1969 г. Фондът включва оръжия, униформи, документи, фотографии и веществени материали от разследвани престъпления. След 1990 г. са организирани повече от 60 изложби, посетени от над 500 000 души.

Източници: bntnews.bg, bnrnews.bg, mvr.bg

Прочети цялата публикация