Ранен живот и образование
Бойко Методиев Борисов е роден на 13 юни 1959 година в Банкя, в семейството на Методи и Венета Борисови. Баща му e служител в Софийско градско управление на МВР, а майка му начална учителка в Банкя. Бойко Борисов има сестра Красимира, която е педиатър.
Завършва средното си образование в Банкя. През 1977 година кандидатства във Висшата специална школа „Георги Димитров“ на МВР в Симеоново, във факултет „Държавна сигурност“. Приет е обаче във факултета „Противопожарна охрана“. Борисов твърди,че това става по политически причини, с оглед миналото на прадядо му, който е разстрелян от комунистите на 22 септември 1944 година. По време на следването си отбива и военната си служба в ШЗО-Плевен през периода 1977-1978 година. Според Бойко Борисов по силата на вътрешните правила на МВР тогава той, както и всички останали курсанти в Симеоново, е приет в БКП. През 1982 година Борисов се дипломира като инженер по специалността „Противопожарна техника и безопасност“ с чин лейтенант.
Работа в МВР
През 1982 година Бойко Борисов постъпва на работа в Софийското градско управление на МВР като командир на взвод, а по-късно е командир на рота. Впоследствие е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). По време на т.нар. „Голяма екскурзия“ е назначен през лятото на 1989 година за командир на батальон за охрана на селскостопански обекти и оказване на помощ по прибирането на реколтата в Дулово и Каолиново, след масовите изселвания на местните жители в Турция.
От 1985 до 1990 година Бойко Борисов е преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Защитава пред ВАК дисертация по темата „Психофизическа подготовка на оперативния състав на Противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар“. С диплома N 20109 от 8 май 1990 година му е присъдена научната степен „кандидат на науките“ (равностойна на „доктор“), като работата се отчита в сферата на "Психология на труда и инженерна психология", съгласно класификацията на МОН и ВАК (заповед 114-111/5.03.1990 г.).
Последната му длъжност във ВИПОНД е завеждащ катедра. През 1990 година напуска системата на МВР със звание майор от запаса. Повод за това се оказва т. нар. „деполитизация“ на силовите структури в държавата, като той формално отказва да се деполитизира.
Бизнесмен
След напускането на системата на МВР Борисов се насочва основно към охранителния бизнес. На 13 септември 1991 година той основава фирмата „Ипон-1“ ООД, която осигурява охраната на видни личности като Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски и президента на Международния Олимпийски комитет Хуан Антонио Самаранч. „Ипон-1“ е сред най-големите охранителни фирми в страната, членува в Световната организация на охранителите IAPPA, а Бойко Борисов е персонален член на организацията. През 1992 година Борисов създава „Ипон-2“ ООД, а след това „ИПОН – Агенция за сигурност и охрана“ ООД. През 90-те години той има участие и в редица други търговски дружества с различен предмет на дейност. В някои от тях Борисов работи в тясно сътрудничество с Румен Николов („Пашата“), Младен Михалев („Маджо“), Алексей Петров („Трактора“) и други личности от сенчестия бизнес. В тази връзка е определян в периодичния печат като „висш служител от средите на СИК“. Борисов е описан като „силовак“ и в творчеството на застреляния години по-късно създател на книги за мафията Георги Стоев. Самият Борисов, преди да стане главен секретар на МВР, отрича да е имал връзки с мафията. След назначаването му на държавен пост през 2001 г. се оттегля от бизнеса си.
Години по-късно, през февруари 2013 г. сайтът „Бивол” публикува статия под заглавието „Досието БУДА” и документ, според който на 9 декември 1996 г. Бойко Борисов е регистриран в оперативния отчет на Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП), като информатор. Мотивът за вербовката е, че контактува с „оперативно интересни лица”. „Бивол” публикува и втора статия под заглавието „ДОН БУДА” (дело за оперативно наблюдение). То съдържа строго секретно предложение за образуване на ДОН под псевдоним „БУДА” на 24 февруари 1997 г. Според сайта мотивът е красноречив: „за придобиване на информация по отношение на процеси, представляващи оперативен интерес в силовите групировки и структури. За предотвратяване и пресичане на евентуална престъпна дейност от техни представители”. Борисов отрича достоверността на тези публикации. Във върпосното досие "БУДА" няма документи с подпис на Борисов и данни за негово участие.
Главен секретар на МВР
На 1 септември 2001 година с указ на Президента на република България Петър Стоянов Бойко Борисов е назначен на длъжност Главен секретар на МВР и е повишен в звание „полковник“ от МВР.
След встъпването си в длъжност Бойко Борисов дарява безвъзмездно месечната си заплата и парите за вещево доволствие на децата на загиналите служители от МВР при изпълнение на служебните си задължения.
В началото на 2002 година, с президентски указ му е присвоено званието „генерал-майор“, а през 2004 година с указ на Президента Георги Първанов е удостоен със званието „генерал-лейтенант“.
По покани на специалните служби ген. Борисов посещава САЩ, Руската федерация, Кралство Великобритания, Кралство Испания, Белгия, Австрия, Франция, Германия, Нидерландия - централата на Европол, Румъния - Специалната работна група по наркотрафик, Гърция и Турция, което спомага за доброто взаимодействие в реализирането на съвместни операции по разкриването на престъпления, свързани с трафика на хора и МПС, наркотици, незаконни печатници и разпространители на фалшифицирани парични знаци и кредитни карти, контрабанда и др.
На Парламентарните избори в България 2005 ген. Бойко Борисов е кандидат за народен представител в два многомандатни избирателни района, издигнат в листите на Национално движение Симеон Втори. В резултат от изборите, НДСВ вкарва 63 депутати в 40 Народно събрание, сред които и Бойко Борисов. Той обаче се отказва от депутатския мандат в полза на работата си в МВР, която напуска на 19 септември 2005 година след конфликт с тогавашния вътрешен министър Румен Петков.
Кмет на Столичната община
През октомври 2005 година Бойко Борисов участва като независим кандидат в частичните кметски избори в София, стига до балотаж (срещу Татяна Дончева от БСП) и е избран с убедително мнозинство (68,5%). Полага клетва като кмет на Столичната община на 10 ноември 2005 година.
В началото на април 2006 година е учредено сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ), в което Бойко Борисов официално не участва, но което е свързано с близки до него хора. На 3 декември същата година е създадена партия ГЕРБ, която е оглавена от близкия до него Цветан Цветанов, работил в системата на МВР, а после — в Столичната община. Самият Борисов не може да стане ръководител на партията, поради законова пречка, но на практика е неин „неформален лидер“. На 10 януари 2010 година Редовното отчетно-изборно делегатско Национално събрание на ПП ГЕРБ избира Бойко Борисов за председател на партията, а Цветан Цветанов поема новосъздадения пост заместник-председател.
В редовните избори за местна власт на 28 октомври 2007 година Бойко Борисов печели на първи тур (с 53,58%) четиригодишен мандат за кмет на София (от ГЕРБ). Кандидатите за общински съветници на партия ГЕРБ също печелят мнозинство в Столичния общински съвет.
Министър-председател
Бойко Борисов (2010)
На 27 юли 2009 година Народното събрание със 162 гласа „за“, 77 „против“ и 1 „въздържал се“ избира Бойко Борисов за министър-председател в 87-то поред в историята на България правителство, излъчено от Политическа партия ГЕРБ.
На 9 септември 2009 година премиерът Бойко Борисов, начело на правителствена делегация, заминава на първо работно посещение в Брюксел, за да се срещне с директора на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер, а също с председателя на Европейската народна партия Вилфрид Мартенс и с председателя на групата на ЕНП в Европейския парламент (ЕП) Жозеф Дол. По време на посещението са отблокирани 109 млн. евро по програма САПАРД, тъй като на 23 юли 2008 Европейската Комисия е спряла междинните плащания по фонд „Пътища“ заради подозрения в конфликт на интереси и неспособност на тогавашните власти за борба с корупцията. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и Бойко Борисов заявяват, че са се споразумели комисията да подкрепи българското искане за допълнителни 300 млн. евро за справяне с последиците от затварянето на блокове 3 и 4 на АЕЦ Козлодуй. На 27 октомври 2009 това искане е удовлетворено. На 18 ноември 2009 Европейската комисия размразява плащания по програма ФАР за близо 82,6 млн. евро. Решението е „резултат от усилията, положени от българските власти, в тясното сътрудничество с ЕК, за изваждане на минали нарушения и предложените действия за корекция“.
След изтичане на една година от управлението на ГЕРБ и на оглавяваното от него правителство, Борисов им дава оценка „мн. добър“, като допуска възможността тя да бъде коригирана на „отличен“. Малко по-късно премиерът декларира намеренията си за втори мандат и обявява край на рецесията в страната, свързана със световната икономическа криза.
Оставка
Премиерът Борисов пред митинг в негова подкрепа след обявяването на оставката на кабинета си пред НС - 20.02.2013
През 2012 година година икономическата и социална криза в страната се изостря. В тази връзка през февруари 2013 година започват протести. Първоначално те са малки, но по-късно прерастват в митинги. Макар в началото исканията на протестиращите да не са политически, впоследствие те започват да искат и оставката на правителството. На 19 февруари в София полицията влиза в сблъсък с протестиращите и ранява няколко от тях, което е излъчвано по националните телевизии. На следващия ден, 20 февруари 2013 г. Бойко Борисов на извънредна пресконференция, съобщава, че подава оставка, като не желае да става повод за сблъсъци с хората и не иска да гледа парламент, ограден с ограда и кръв по улиците: „Няма да участвам в управление, в което полицията ще се бие с хората“.
Оставката е гласувана като първа точка на заседанието на 21 февруари 2013 г. и е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“ и 5 „против“ и 1 „въздържал се“. В деня на приемане на оставката на кабинета Борисов, пред Народното събрание е организиран протест в подкрепа на правителството. Социолози и политолози дават разнопосочни коментари за обявената от Бойко Борисов оставка на правителството. Според някои това е безотговорно действие на уплашен човек, който не може да управлява. Според други депозираната от Борисов оставка на правителството е разумен държавнически ход. Според трети не е ясно дали той действа, за да спаси ГЕРБ като партия, или себе си като персона.
С указ от 13 март Президентът Росен Плевнелиев назначава служебен кабинет с министър-председател Марин Райков.
Според анализ на мандата на правителството на ГЕРБ, направен от информационната агенция БГНЕС, Борисов е първият български премиер след Жан Виденов, който си отива след масови гладни бунтове..
Спорт
Борисов по време на откриването на световният шампионат по мотокрос, Горна Росица, април 2011 година.
Бойко Борисов има специално отношение към спорта. След 1978 година е активен състезател по карате. Притежател е на черен пояс 7-ми дан по карате. Според Цончо Колев, дългогодишен треньор на националния отбор на България по карате, Борисов може да е получил черен колан за заслугите му като администратор, но не и като спортист.
Регистриран е и като футболист на „Витоша“ (Бистрица), отбор, който се състезава в Югозападната „В“ аматьорска футболна група. През 2011 година Борисов води във допитване за Футболист на годината на "Дарик Радио". Първоначално той твърди, че няма да прояви скромност и ще си вземе наградата, ако спечели, и че във футбола никой не се признава за по-слаб от друг, но впоследствие заявява, че приема първото си място в анкетата като протест на феновете срещу българския футбол. През 2012 година Витоша (Бистрица) печели Купата на Аматьорската лига, като във финалния мач Борисов се отчита с асистенция за победния гол.
През сезон 2013/14 „Витоша“ е в „Б група“, а Борисов е картотекиран в състава. Дебютира в професионалният футбол в мач срещу „Раковски“, завършил 0-0, ставайки най-възрастният футболист (на 54 години), играл в А или Б група на българското футболно първенство.
