При управлението на Нетаняху Израел е по-силен отвсякога

в. Вашингтон пост

Нетаняху и Обама в Белия дом. Снимка: Белия дом

Докато настоящи лидери по света с големи усилия се опитват да се задържат на власт, един от тях процъфтява. С включването на опозиционната партия Кадима в управляващата коалиция Бенямин Нетаняху се превърна в “цар на Израел”, по думите на анализатора Аарон Дейвид Милър. Той има необикновена, вероятно уникална възможност да използва новата си власт, за да подсигури бъдещето на Израел.

Коалицията на Нетаняху сега разполага с най-голямото парламентарно мнозинство в историята на Израел. Той няма истински противник за премиерския пост. Когато бе притискан да се изкаже за палестинския въпрос, Нетаняху често се позоваваше на ограниченията на коалицията си, за да обясни защо не предприема по-смели стъпки към решаване на въпроса. Може би му харесваше да бъде ограничен. Той отказа да формира правителство на националното единство през 1996 г. (с Шимон Перес), и отново отказа през 2009 г. (с Ципи Ливни). Сега обаче той разполага с достатъчно добра базова подкрепа - с много умерени политици - и може да тръгне към мирно споразумение, без да излага на опасност властта си.

Ако погледнем отвъд последните опасения за война, ще видим, че Израел е в по-силна позиция от когато и да било. Брутният му вътрешен продукт на глава от населението се конкурира с този на Италия (31 000 долара). Индексът за глобална конкурентноспособност на Световния икономически форум поставя Израел на шесто място по капацитет за иновации, точно след САЩ. Преди него са само САЩ и Китай по брой на компании, регистрирани в Насдак.

Във военно отношение Израел е суперсилата в региона, с въоръжени сили, които лесно могат да победят съседите му. Американски помощи (Конгресът неотдавна реши да добави 1 млрд. долара за ракетна отбранителна програма на Израел към бюджета на президента) засилва военните му способности. Израел има също един от най-големия ядрен арсенал, оценяван на над 200 ракети. У дома стената по Западния бряг на практика реши проблема с палестинските самоубийствени атентати и направи Израел много по-сигурно място, отколкото е бил някога в историята си.

Макар Иран наистина да представлява заплаха, тя бе систематично преувеличавана през изминалите няколко години. Много сериозни израелски лидери, в това число няколко високопоставени членове на въоръжените сили и разузнаването, говориха за това по безпрецедентен начин. Тамир Пардо от израелската разузнавателна служба Мосад каза, че Иран не е опасност за съществуването на Израел.

Началникът на ГЩ на израелските въоръжените сили Бени Ганц описа миналия месец иранския режим като разумен. Меир Даган от Мосад каза, че атака срещу Иран би била глупав ход. Лидерът на партията Кадима Шаул Мофаз, който е новият вицепремиер и е бивш началник на ГЩ и бивш министър на отбраната каза, че израелско нападение срещу Иран ще доведе до регионална война и ще ускори ядрената програма на Иран. Той заяви, че заплахата Израел да се превърне в двунационална държава е много по-сериозна от иранския ядрен въпрос.

В пламенната си и интелигентно написана книга “Кризата на ционизма” Петер Бейнарт описа разликата между етиката на слабостта и на силата. Ако се възприемате като слаб, обсаден от света, и като жертва, ще прегърнете всяка политика, която ви позволява да оцелеете, независимо от въздействието върху останалите, твърди Бейнарт. От друга страна, етиката на силата признава, че вие сте силен и трябва да разпространявате собствените си интереси, но с някаква идея за отговорност.

Още по-лошо, казва Бейнарт, обсебването от идеята за жертва пречи на хората в Израел и САЩ да се фокусират върху най-голямата заплаха за съществуването на Израел като еврейска и демократична държава: демографията. Ако няма напредък по решението за две държави, в някакъв момент Израел няма да може да продължи ...

Прочети цялата публикация