Тодор Живков

Делян Пеевски купи винарна на Тодор Живков и цар Киро

Депутатът от ДПС Делян Пеевски вече е собственик и на винарска изба. Компанията му "НСН Инвестмънт" е придобила…

Mediapool.bg (12.01.2018)

Борисов и Цветанов като Живков и Милко Балев

Знаете ли защо премиерът Борисов дава 100 милиона лева за заплати на протестиращите полицаи, а на протестиращите еколози…

Ivo.bg (11.01.2018)

Top of the top 2017: Плевнелиев и Тодор Живков – в една класация

Ето кои са най-четените новини в Dnes.bg през отиващата си година

Dnes.bg (31.12.2017)

Райдовски и внукът на Тодор Живков изпратиха последния съветник на Тато

Стотици си взеха последно сбогом с Костадин Чакъров. Последният политически съветник на Тодор Живков преди 1989 г. почина…

24chasa.bg (29.12.2017)

Плевнелиев: Още не сме сложили социализма в музея

Преходът в България още не е приключил, защото обществото все още е разделено за равносметката от социализма. Това…

Mediapool.bg (27.12.2017)

Отиде си съветникът Чакъров. Него Живков помолил, като умре, да извади ръцете му от ковчега - да се види, че не е откраднал нищо

Костадин Чакъров - последният политически съветник на Тодор Живков, почина в нощта на 25 срещу 26 декември. Той…

24chasa.bg (26.12.2017)

Почина Костадин Чакъров – съветникът на Тодор Живков

Той бе председател на Съюза на комунистите в България до 2013 г.

Dnes.bg (26.12.2017)

Почина последният съветник на Тодор Живков – Костадин Чакъров

Новината съобщи председателят на Съюза на комунистите в България Павел Иванов

Btvnovinite.bg (26.12.2017)

Почина Костадин Чакъров, последният политически съветник на Тодор Живков

„Тази нощ, внезапно, от нас си отиде Костадин Чакъров – член на Политическото бюро на СКБ и председател…

24chasa.bg (26.12.2017)

Почина Костадин Чакъров, политически съветник на Т. Живков

На 70 години внезапно почина Костадин Чакъров - последният политически съветник на Тодор Живков.

Dnes.dir.bg (26.12.2017)

Почина Костадин Чакъров

Почина последният политически съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров, съобщиха от Съюза на комунистите.

Frognews.bg (26.12.2017)

Имало ли е "българска следа"? Един мит на Студената война

Ето каква е оценката на д-р Кристофер Неринг, директор на научния отдел към Германския музей на шпионажа в…

Mediapool.bg (10.12.2017)

Кой нарисува мустаци на Тодор Живков

Новият български филм “Дъвка за балончета” тръгва по екраните от 8 декември Официалният портрет на Тодор Живков в…

24chasa.bg (06.12.2017)

Визитата на Борисов в Саудитска Арабия – не протоколна, а резултатна!

"Нито Тодор Живков е идвал тук, нито след това премиери и президенти", радва се Борисов

Dnes.bg (29.11.2017)

Бойко: Саудитска Арабия е амбицирана за максимум инвестиции у нас

Премиерът Бойко Борисов коментира срещите си с крал Салман и с престолонаследника Бин Салман. "Исторически така се е…

Standartnews.com (29.11.2017)

Весна Змиянац иска къща в Драгалевци

Легендата на югофолка Весна Змиянац тушира слуховете, че се е сдобила с дом в полите на Витоша, но…

Slava.bg (25.11.2017)

Сталин умря, ха-ха-ха!

Смъртта на Сталин е ужасно смешен филм. Или по-скоро ужасяващ и смешен. Бих дал пари (и какво ли…

Ploshtadslaveikov.com (22.11.2017)

Пенка Апостолова – българката, която създаде в Канада йога-шаха

Пенка Апостолова емигрира в Канада през 1990 г. не по своя инициатива, а след съпруга си. По…

Bnr.bg (21.11.2017)

Изпитват ли българите носталгия по социализма?

Половината от анкетираните от изследователски център „Тренд” предпочитат да живеят по времето на Тодор Живков

Btvnovinite.bg (15.11.2017)

Две Българии, едната си иска социализма

Съществува шегата, че много хора у нас вече не правят разлика между цар Борис Трети и Тодор Живков.…

Ploshtadslaveikov.com (15.11.2017)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.