Тодор Живков

Спомен от миналото – ЕДИН ЧАС С ТОДОР ЖИВКОВ

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД в-к „Стара Загора” брой 22, 1991 г. СПОМЕН ОТ МИНАЛОТО ЕДИН ЧАС…

Zarata.org (12.03.2017)

Поптодорова последната любовница на Живков

Елена Поптодорова, чиято достойна дипломатическа кариера е напът да приключи безславно и внезапно заради залавянето й да краде…

Slava.bg (10.03.2017)

Спасителят на Тато с ексклузивни разкрития! Живков и всички от Политбюро ходиха голи в „Евксиноград“!

„Живков взимаше важни решения за държавата чисто гол на адамовия плаж в „Евксиноград“. Там той се печеше без…

Zonaburgas.bg (09.03.2017)

Борисов: Ако е било лесно, Тодор Живков да е построил метрото и "Хемус"

Не очаквах повече от 50-100 души да дойдат в края на работния ден, но като гледам колко са…

Burgas24.bg (07.03.2017)

Как беше натрупан външният дълг на България

С кредити от западни банки комунистическа България е финансирала обречени проекти в страни с диктаторски режими на три…

Dw.com (05.03.2017)

40 години от земетресението, сринало Свищов

Със заупокойна литургия в Свищов ще бъде отбелязана 40-годишнината от земетресението, при което загинаха 109 души. Спасителната операция…

Cross.bg (04.03.2017)

Оферти в последната минута за 3 март! Почиваме на СПА до 50% по-тънко

Свободна засега е резиденцията на Тодор Живков на Бузлуджа

Dnes.bg (02.03.2017)

Задържаха Елена Поптодорова на летището във Варшава за кражба на козметика

Бившият посланик на България в САЩ Елена Поптодорова е задържана на летището във Варшава за кражба на козметика…

Slava.bg (28.02.2017)

Как да разпознаем добрия ресторант

Готвачът на Тодор Живков превръща кулинарни дефекти в ефекти тази вечер от 21.00 ч. по NOVA

Vesti.bg (28.02.2017)

Най-големите български престъпления на ХХ век – 2. Ученик-психар убива 6 и ранява 10 души в Студентски град в София

24 декември 1974г. Тогавашният студент по българска филология Исмет Север успява да обезоръжи килъра с риск за живота…

Zarata.org (26.02.2017)

Съветският колониализъм смачка българското село, но не и фасона на еврогражданина Борисов

Чета днес, как Бойко Борисов се присетил да говори за липсата на кремвирши, бананова каша и банани по…

Ivo.bg (26.02.2017)

Снимат филм за Тодор Живков

Най-добрите български продуценти у нас – Димитър Гочев, Димитър Митовски и Росен Цанков, ще снимат филм за Тодор…

Struma.com (22.02.2017)

Нинова обяви 40% обновление на партийните листи

Корнелия Нинова обяви триумфално в неделя окончателната подредба на листите за предстоящите избори, в които доминира мантрата за…

Mediapool.bg (19.02.2017)

"Да, България" събира подписи за регистрация като коалиция

Движение "Да, България" събира подписи и ще се регистрира като коалиция слерд като три жалби, за две от…

Bnr.bg (07.02.2017)

15 легендарни цитата от Тодор Живков

1. „Времето е ваше, но всичко друго е наше!“ 2. „До 9. ІХ. 1944 г., тази паметна дата,…

Zarata.org (05.02.2017)

Местан: Вместо да иска съд за виновниците, Доган избра да пие кафе с Тодор Живков

От партията на Лютви Местан смятат, че не е редно все още да няма нито един осъден за…

Novini.bg (01.02.2017)

Откриване паметника на Тодор Живков в Правец 2001 г

На откриването на паметника на Тодор Живков в Правец 2001 г. Отляво надясно: Георги Първанов, тогава още лидер…

Zarata.org (29.01.2017)

Бойко Борисов е вторият най-дълго управлявал демократичен премиер

Стефан Стамболов има 327 дни повече на власт. Иначе топ 5 се оглавява от трима комунистически вождове - Станко Тодоров,…

24chasa.bg (26.01.2017)

Градският съвет на БСП-София събра гости и журналисти на уникален "Ракиен кръжок"

Специален ракиен кръжок, организиран от БСП-София, се проведе снощи в столичния ресторант "Ракета бар" (бивш "Варшава"). Това място…

Cross.bg (25.01.2017)

Борисов попържа комунизма , но не смее да каже дума срещу съветската причина за него

По повод подновените предизборни изблици на Бойко Борисов срещу комунизма, който иначе обгрижва(ше) не само като приближен слуга…

Ivo.bg (23.01.2017)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.