Кой изплиска в Плиска и защо Божидар Димитров трябва да си върви

В този блог сме се възмущавали още преди години, че дори в качеството си на министър, Божидар Димитров не би трябвало да се произнася по автентичността на мощи и проявленията на „чудотворност“ на различни физически обекти, защото църквата и държавата са разделени и действат в различни светове - министърът действа в света на материалното, тоест  борави с факти и  служи на гражданите (поне на теория), а църквата  действа в областта на чудотворното и свръхестественото - в света, който не е на земята, и където вместо с факти, борави с вяра и се грижи за душите на вярващите.

Заемайки последователно различни обществени длъжности - общински съветник, министър, директор на Националния исторически музей (НИМ), Божидар Димитров не чувства проблем да прескача от единия свят в другия и да използва авторитета на светската си длъжност, за да пропагандира суеверия и да прави религиозна пропаганда.

В последните седмици състоянието му се обостри – през ден бълва прозрения - ту за чудотворната ракия, помогнала на българите в борбата срещу османците през 14-ти век (така хубаво помогнала, че махмурлукът траел 500 години  - КП), ту за поръчението на Ванга да възстановява „държавни църкви“, ту за лековитата вода в Плиска, ту за правото на малоумни футболисти да дращят глупости по исторически паметници...

Ако Божидар Димитров с такава лекота прескача от физичното в метафизичното и злоупотребява толкова сериозно с общественото си положение, време е да си зададем един много прост въпрос – професионално пригоден ли е за поста си Божидар Димитров? Неговото присъствие в музея дали вреди или помага на българското общество? И, след като толкова дълго заема директорския пост (16 от последните 20г.), дали това е правомерно?

Първо, да си припомним как попадна той там.

Теоретично, тоест по закон, директорското място се заема след конкурс. За пръв път Димитров става началник на музея през 1994г. , но са налични са сигурни сведения за проведен такъв конкурс през 2001г., когато Димитров е отново назначен след кратка пауза, (казват със силен натиск от страна на току-що избрания президент Георги Първанов)

Налична е и обявата за провеждане на конкурс от 21. септември 2007г. по смешната наредба Н-4 от 14.06.2007 г ., (според която министърът определя кандидатите, продължителността на мандата и разяснява процедурата на конкурса) докато министър на културата е Стефан Данаилов. Да, но в интернет няма следа за реално приключил такъв конкурс!

Предполагам, заради тази неяснота народният представител Иван Иванов задава въпрос на министър Рашидов за конкурса, чрез който Божидар Димитров е избран на поста си, и получава следния уникален отговор:

„Проф. Божидар Димитров е избран с конкурс на по-ранен етап и изключително отговорно ръководи най-големия национален музей в страната. До настоящия момент не са постъпвали сигнали за нарушения или оплаквания, които да поставят под съмнение изключителния професионален опит на директора на НИМ по отношение на дейностите и отговорностите по опазване и представяне на културното наследство на страната ни. НИМ организира ежегодно стойностни временни експозиции в България и чужбина, които популяризират историята и културата на страната ни и привличат повече туристи и посетители в националната музейна мрежа.Разбрахте ли? „На по-ранен етап“! Всичко се изясни!

В Закона за културното наследство, който регулира заемането на директорските постове в държавните музеи, присъства следния чл. 28 с алинеи (5) и (6):

(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Директор на държавен, регионален или общински музей може да бъде лице:
1. с висше образование с придобита образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност от съответното професионално направление и
2. с професионален опит:
а) за държавни и регионални музеи - 5 години професионален опит в съответното професионално направление;
б) за общински музеи - три години професионален опит в съответното професионално направление.
(6) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Правоотношенията с директорите на музеи по ал. 5 възникват въз основа на конкурс за срок от 5 години, освен в случаите, когато в специален закон е предвидено друго. Конкурсът се провежда от комисия, назначена по реда на Кодекса на труда, в състава на която се включват и представител на Министерството на културата и двама музейни експерти.Тук много ми се иска правистите и ресорните журналисти за министерство на културата да ударят едно рамо и да успеем да получим отговор на въпроса - Кога всъщност е бил последният конкурс, с който е назначен Божидар Димитров за директор на НИМ (за да разберем откога текат петте години на правоотношения на БД с музея) и действал ли е по същото време специален закон, в който е предвидено нещо друго?

Защото може да се окаже, че той заема сегашния си пост НАПЪЛНО НЕЗАКОННО! И че неговото несигурно законово положение би могло да бъде желязната хватка, с която той бива държан непрестанно в шах (от кого?), тоест в зависимост.

А един зависим директор на НИМ може да направи множество поразии, примерно да помага за легализирането на иманярски находки.

Данни за такава легализация нямам, разбира се, но иманярите в България вилнеят в особено големи размери и то не от вчера.

В този смисъл ролята на НИМ за спиране на иманярството е изключително важна.

Например, официалното представяне на изложбата „Тракия и древният свят – колекция Васил Божков” в музея означава, че българската държава застана с целия си авторитет зад законността на предметите от тази изложба, по този начин вдигайки драстично стойността им и изчиствайки всякакви съмнения за законността на придобиването им.

Божидар Димитров: Колекцията на В. Божков е напълно законна (снимка)
Въпросът е, #кой и защо държи Димитров на този пост толкова дълго време, въпреки очевидните фалове и репутационни щети?

Два факта ми правят впечатление:

Първият е разговорът с гражданката Вангелия Пандева Гущерова, която възлага ремонта на „четири държавни църкви“ на бъдещия директор на музея.

Вторият е почетната професура от Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Съветът на една гражданка, пък била тя и популярната Вангелия Гущерова, не може да е достатъчен аргумент за пренасочване на сериозен обществен финансов ресурс в реставрация на църкви. Защо точно църкви и защо точно „държавни“? Това за мен означава злоупотреба със служебно положение в полза на частни интереси.

Не може директор на национален музей, който трябва да е страж на науката, да бълва непрекъснато суеверия и чалга митове с които да се опитва да баламурка обществеността за да припечели по някой лев от билетчета и сувенири.

Не може да се допусне планомерното унищожаване на археологическото наследство на България чрез строеж на чисто нови крепости и църкви уж под предлог „реставрация“.

Не може да се допусне шеф на национален институт да произвежда непрекъснато дипломатически скандали и да ръси цинизми по медиите.

Просто трябва да си върви.

Явно не съм сам в усещанията си, защото вече има подписка за пенсиониране на Божидар Димитров. Можете да се запознаете с мотивите и евентуално да подпишете ето тук.

Прочети цялата публикация