Христо Иванов: Не съм искал оставката на Цацаров

Няма никаква тайна, че моята оставка се случи заради това, че аз застанах на твърдата позиция, че трябва да има реформа на прокуратурата и тя трябва да включва промени в конституционния статут на главния прокурор, за да има по-голяма отчетност в работата му.

Това каза аз предаването „Неделя 150” на „Хоризонт“ бившият министър на правосъдието Христо Иванов, който припомни и искането си за проверки на съдържанието на записите на разговорите между Румяна Ченалова и Владимира Янева.

Ако бях чут, когато призовавах за това през ноември, дали нашата позиция (в мониторинговия доклад б.р.) нямаше да бъде малко по-добра.

Иванов изтъкна, че в професионалните разговори излага аргументи, като липсата на резултати в борбата с корупцията:

Опитът всичко това да се смъкне до „промени на тон“, до кой кого гледа в очите и подобни междуличностни жълтини е просто елемент от цялостната стратегия да не се даде отговор на конкретен проблем. Аз не съм искал оставката на г-н Цацаров, но казах, че ако някой трябва да понесе отговорност в ситуацията, това на първо място е той, като лидер на мнозинството във ВСС и като лидер на институцията , която има, в крайна сметка, най-голяма отговорност за това, че в България продължава да няма резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта.

Ключът към излизането на България от механизма за наблюдение са резултатите по конкретните казуси, заяви Иванов и изтъкна, че протоколът може да докаже, че не е казвал пред ВСС, че иска оставката на главния прокурор:

В този протокол ясно пише как аз казвам, че заглавието, че ЕК иска оставката на г-н Цацаров е манипулативно  и не отразява позицията на ЕК. Напротив, отричам го. Това е в протокола. Всеки може да го види на сайта на ВСС. И сега, вместо да говорим за това каква е отговорността на г-н Цацаров и на членовете на ВСС … ние  сега говорим аз какво съм казал тази сутрин. Това са лъжи, които се тиражират до безкрай от Пеевската пропагандна машина, която толкова безотказно обслужва г-н Цацаров.

Според Иванов, вместо принципния въпрос за отговорност след доклада разговорът е сведен до „ние сме се оцапали, обаче кой ни е издал“. Той припомни, че трайна позиция на България, а и на ЕК е, че няма връзка между мониторинговия механизъм и Шенген и призова евродепутатите :

Много моля, да внимаваме да не ги обвързваме прекалено много, защото така ерозираме една много трайна наша позиция.  Няма връзка между двете. По-лесно ни е да отстоим позицията, че ако се разгледат критериите за Шенген, ние можем да бъдем приети в него или това, което ще дойде на негово място, вместо да казваме, че искаме  Комисията да махне механизма, за да можем да бъдем приети.

Евродепутатът Илияна Йотова обаче изтъкна, че усилията механизмът да не се обвързва с членството ни в Шенген датират от 2011 г.

Проблемът е, че формално няма никаква връзка, но се използва този механизъм,  за да се отклонява приемането на двете страни. От една година този въпрос – за приемането ни в Шенген- изобщо не влиза в дневния ред на Съвета на министрите. Разбира се, не го абсолютизирам, но основното, което се посочва, включително в една  от последните пресконференции на г-жа Меркел, която казва, че ще се мисли за България и Румъния в Шенген, след като се види новия доклад на ЕК.

Здравка Калайджиева също е на мнение, че двете теми не бива да се свързват, но е важно да се отбележи, че много европейски страни са приемали такъв механизъм, включително и по време на членството си. В доклада за Румъния се отбелязва нуждата от мерки за устойчивост или институционални гаранции, за да е възможно функционирането на такава система.

Много се надявам, че механизмът ще продължи със сътрудничеството на външни експерти, които именно да могат да преориентират и да направят по-ефективен механизма за сътрудничество и проверка, за да е възможно реформирането на българската съдебна система.

Прочети цялата публикация