Хр.Иванов: Ако бях чут през ноември за "Яневагейт", евродокладът щеше да е друг

Няма никаква тайна, че моята оставка се случи заради това, че аз застанах на твърдата позиция, че трябва да има реформа на прокуратурата и тя трябва да включва промени в конституционния статут на главния прокурор, за да има по-голяма отчетност в работата му. Това каза бившият министър на правосъдието Христо Иванов в неделя пред БНР, като припомни и искането си за проверки на съдържанието на записите на разговорите между Румяна Ченалова и Владимира Янева.   "Ако бях чут, когато призовавах за това през ноември, дали нашата позиция (в мониторинговия доклад на ЕК бел.рес.) нямаше да бъде малко по-добра", запита реторично той. Христо Иванов изтъкна, че в професионалните разговори излага аргументи, като липсата на резултати в борбата с корупцията: "Опитът всичко това да се смъкне до "промени на тон“, до кой кого гледа в очите и подобни междуличностни жълтини е просто елемент от цялостната стратегия да не се даде отговор на конкретен проблем."   Ключът към излизането на България от механизма за наблюдение, наложен от Европейската комисия, са резултатите по конкретните казуси, посочи той.   "Аз не съм искал оставката на г-н Цацаров, но казах, че ако някой трябва да понесе отговорност в ситуацията, това на първо място е той, като лидер на мнозинството във Висшия съдебен съвет и като лидер на институцията, която има, в крайна сметка, най-голяма отговорност за това, че в България продължава да няма резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта", заяви Христо Иванов. Той коментира събитията от края на ноември, когато официален източник от ЕК заяви пред Mediapool, че "независима проверка (на казуса "Яневагейт" -бел.ред.) може да се направи единствено, ако тези, за които се твърди, че са замесени, бъдат изключени от участие в процеса". Тъй като прокуратурата е единственият орган в държавата, който може да разследва казуса с изтеклите разговори между бившия шеф на Софийския градски съд Владимира Янева и търговския съдия от същия съд Румяна Ченалова, на практика отговорът на Брюксел беше, че главният прокурор Сотир Цацаров трябва да се оттегли докато не бъде изяснен случаят. Именно това написа Mediapool, в резултат на което и главният прокурор Сотир Цацаров, и контролираните от Пеевски медии отвърнаха с канонада от обвинения за "преврат" в държавата, зад който стоял и Христо Иванов.   Уловката беше в това, че Цацаров подвеждащо поиска ЕК да каже дали е поискала "оставката" му – нещо, което никой не е твърдял, а ЕК отвърна, че интерпретациите за искана оставка са манипулация.   Христо Иванов каза пред БНР, че протоколът може да докаже, че не е казвал пред ВСС, че иска оставката на главния прокурор: "В този протокол ясно пише как аз казвам, че заглавието, че ЕК иска оставката на г-н Цацаров, е манипулативно и не отразява позицията на ЕК. Напротив, отричам го. Това е в протокола. Всеки може да го види на сайта на ВСС. И сега, вместо да говорим за това каква е отговорността на г-н Цацаров и на членовете на ВСС … ние сега говорим аз какво съм казал тази сутрин. Това са лъжи, които се тиражират до безкрай от Пеевската пропагандна машина, която толкова безотказно обслужва г-н Цацаров."   В доклада, представен на 27 януари, ЕК настоя за "прозрачно и непредубедено" разследване на скандала "Яневагейт".   Вместо кой носи отговорност, разговорът е "ние сме се оцапали, обаче кой ни е издал“ Според Иванов, вместо принципния въпрос за отговорност след евродоклада, разговорът е сведен до "ние сме се оцапали, обаче кой ни е издал“. Той припомни, че трайна позиция на България, а и на ЕК е, че няма връзка между мониторинговия механизъм и Шенген и призова евродепутатите : "Много моля, да внимаваме да не ги обвързваме прекалено много, защото така ерозираме една много трайна наша позиция. Няма връзка между двете. По-лесно ни е да отстоим позицията, че ако се разгледат критериите за Шенген, ние можем да бъдем приети в него или това, което ще дойде на негово място, вместо да казваме, че искаме Комисията да махне механизма, за да можем да бъдем приети."   Евродепутати от БСП и ГЕРБ искат да отпадне мониторинга на ЕК Евродепутатът от БСП/ПЕС Илияна Йотова, която участва в същото предаване на БНР, изтъкна, че усилията механизмът да не се обвързва с членството ни в Шенген датират от 2011 г. "Проблемът е, че формално няма никаква връзка, но се използва този механизъм, за да се отклонява приемането на двете страни. От една година този въпрос – за приемането ни в Шенген- изобщо не влиза в дневния ред на Съвета на министрите. Разбира се, не го абсолютизирам, но основното, което се посочва, включително в една от последните пресконференции на г-жа Меркел, която казва, че ще се мисли за България и Румъния в Шенген, след като се види новия доклад на ЕК", каза Илияна Йотова.   За премахване на европейския мониторинг се обяви и Емил Радев, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП. Според Радев е необходима ясна позиция от всички институции. Критиките в мониторинговия доклад не са непознати и всички те са отбелязани в стратегиите за съдебна реформа и тази за борбата в корупцията, допълни той.   "Ние с Румъния не сме държави втора категория, които единствени имат такъв механизъм. Ние трябва да се присъединим към всички останали държави членки и да попаднем под общоевропейските механизми, какъвто е механизмът за върховенството на закона", коментира Емил Радев.   "В последния месец ясно видяхме как този механизъм беше задействан спрямо Полша заради политическото влияние върху Конституционния съд. Когато има едни механизми, които работят и които се отнасят до всички държави членки, недискриминационно, оттам нататък нещата се поставят на равни условия и няма как да бъде сочена една или друга страна като черните овци в ЕС", допълни той и поясни, че настоящият механизъм вече четвърта година на практика блокира България и Румъния за приемането им в Шенген, въпреки декларациите на ЕК и ЕП, че не трябва да се прави връзка между двете теми.   Бившият съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) Здравка Калайджиева също е на мнение, че двете теми не бива да се свързват, но запита: "Ако въведем критериите, смятате ли, че ще е налице политическата воля, която да създаде именно такава независима и освободена от политическо влияние съдебна власт, която да се бори с корупцията по високите етажи?“.   Йотова отвърна, че ЕК не може да направи така, че да няма политическо влияние, защото това изисква национален консенсус.   Българските власти нямаха представа какво означава независимата съдебна власт   Здравка Калайджиева, която е и основател на сдружението "Български адвокати за правата на човека“, изтъкна, че сега ЕК се позовава в доклада си на решения на ЕСПЧ. До този момент, в продължение на 15 години ЕК следваше принципа да изхожда от предположението, че става дума за добра воля от властите на всяка държава да изгради институциите си по адекватен начин за едно демократично общество, напомни Калайджиева. С влизането на България и на другите бивши социалистически държави в ЕС, стана ясно, че "ЕС следва да осигури по-сериозни права за спазването на тези принципи, които се предполагаха, че са част от старите демокрации, по дефиниция. Това беляза и безпринципния ход на реформите у нас, защото българските власти нямаха, по мое мнение, ясна представа от това какво означава независимата съдебна власт в едно демократично общество", каза Здравка Калайджиева.   "Ясно е, че не може да се реформира една система, в която се пипа един елемент, без да е ясна цялостната структура, функциите на всяка от структурите в съдебната система, както и механизмите на тяхното взаимодействие", допълни тя. "Разгледаните от съда в Страсбург оплаквания са посочили специфични недостатъци на българската система на правосъдието, но за част от тях не е достигнато до адекватни мерки", посочи Калайджиева.   ЕК обаче вече се е ориентирала към по-ясни стандарти, а именно вече разгледаните от практиката на ЕСПЧ. Надявам се, че българските власти, включително и прокуратурата, няма само да се запознаят с тези решения, но и ще обмислят и ще приемат мерки за промяна на тези обстоятелства, заключи Здравка Калайджиева.

Прочети цялата публикация