Дължим "уважение и добра материална осигуреност" на НСО

"Служителят на НСО е активен член на обществото и обществото му дължи уважение и добра материална осигуреност." Звучи като лозунг от социалистическа България, но не е. Това е чл. 11 от Етичния кодекс на НСО – службата, в която работят може би най-привилегированите и безконтролни служители на държавна заплата. След като дълги години НСО работеше без закон и това позволяваше безпардонно поведение на служителите й, през миналата година парламентът най-накрая извади службата от правния вакуум. Но не и от "зоната на здрача". Законът не само не реформира службата, но узакони някои от най-спорните й практики. След приемането на устройствения закон Националната служба за охрана подготви проект на правилника за прилагането му и публикува Етичен кодекс на служителите си. Това нормативно творчество окончателно легитимира крайната секретност и отсъствието на адекватен контрол, съчетани с привилегии, които превръщат НСО в съвременно издание на социалистическия й предшественик "Управление безопасност и охрана" (УБО). Предупрежденията за новия "Франкенщайн" не повлияха нито на премиера, нито на президента, нито на управляващото мнозинство, да гласуват закона за службата, обезпечаваща привилегиите на политическия елит по тодорживковски тертип. И също по тодорживковски маниер малко по-късно Бойко Борисов еднолично "ревизира" закона, като свали министрите от колите на НСО. Това, разбира се, по никакъв начин не решава проблемите на некачествения закон. Любезен и дискретен Един от най-фундаменталните публични документи в сектора на националната сигурност безспорно е Етичният кодекс на НСО. Според него обществото дължи на държавния бодигард освен уважение и добра материална осигуреност. При изпълнение на служебните си задължения служителят се отнася "любезно, възпитано и с уважение към всеки, като зачита правата и достойнството на личността и не допуска каквито и да било прояви на дискриминация". "Служителят на НСО сам утвърждава авторитета си със своя професионализъм, компетентност, лоялност и достойно поведение", се посочва още в кодекса. Тези правила на поведение би трябвало да се подразбират от само себе си, но очевидно има нужда да бъдат кодифициарни. През годините служителите на НСО са си изградили "авторитета" на груби и безпардонни; граждани често се оплакват, че са били "жертви" на агресивното им поведение на пътя, за което не липсват и видео доказателства. Етичният кодекс задължава държавния град "без ограничение във времето да не разгласява по какъвто и да било начин информацията за личния живот на охраняваното лице" и да поставя "интересите на охраняваното лице над своите и тези на своите близки и колеги". "Взаимоотношенията между охранителя и охраняваното лице се градят на основата на разбирането за национално значимата роля на държавник, изпълнявана от охраняваното лице и произтичащия от това респект и от друга страна - на взаимното доверие, което не може да съществува, ако има съмнение в компетентността, лоялността, личното достойнство и почтеността на служителя от НСО", се посочва още в кодекса. Освен това е забранено "да се оклеветява колега и да се злослови за него". "Недостойно е служител на НСО да злепоставя колегата си чрез преценка и критика на неговата дейност или чрез изказвания срещу неговата личност", се посочва още в кодекса. До морето за наша сметка Службата поддържа щат от около 1000 души, които се ползват с широки привилегии. Бюджетът на НСО са тази година е близо 34 млн. лева или с около 14 млн. лева повече отколкото средствата за цивилното разузнаване. Миналия месец правителството засекрети заплатите в НСО и техният размер е поверителна информация. До приемането на Закон за НСО заплатите на офицерите и сержантите от службата бяха публични, каквито са на останалите военнослужещи. Така вече е възможно началникът на НСО, който е със звание "генерал-лейтенант” да взема повече от началника на отбраната. Според новия закон за службата заплатите на служителите й се определят от правителството по предложение на началника на НСО. Сред най-екзотичните "социални компенсации" на държавните гардове за тежката им служба е покриването на пътните им разходи по време на платените им отпуски. Отпуските им са 30 дена основна и 10 допълнителни. Държавните гардове се ползват и от всички привилегии на военните и се пенсионират по прословутия чл. 69 от КСО, който изисква навършени 52 години и 27 години осигурителен стаж, от които 2/3 в сектора за сигурност. НСО пази когото прецени Според публикувания за обществено обсъждане правилник за прилагането на закона за НСО решенията за това кой да бъде пазен не подлежат на обжалване, а информацията за тях ще остава секретна. Правилникът все пак дава възможност на застрашеното или охраняваното лице да откаже охрана. Няма да се оповестяват правното основание за вземане на решението за охрана, фактическото основание за вземане на решението, степента на застрашеност, срок на охраната и други. Решенията кои лица да бъдат охранявани и в каква степен се взимат от комисия, в която влизат шефът на НСО, шефът на ДАНС и главният секретар на МВР. Службата обаче вече има законова възможност да охранява когото поиска, защото освен на изрично изброените в Закона за НСО лица, които получават охрана – президент, председател на НСО, премиер, главен прокурор и други, охрана се полага и на "други лица, свързани с националната сигурност, посегателството спрямо които би подронило, отслабило или създало затруднения на властта в Републиката". В тази графа влиза, например, почетният лидер на ДПС Ахмед Доган, който от години ползва услугите на НСО. Освен това законът дава на гардовете и широки правомощия – могат да задържат, да използват оръжие и сила, да налагат глоби, а при необходимост – дори да повреждат колите, които им пречат по пътищата. Службата е деполитизирана и правилата за работата й би трябвало да внушат, че тя действа именно така – строго професионално. Един казус от края на миналата година предизвика сериозни съмнения за това, че НСО се ползва като инструмент за политически натиск. Бившият лидер на ДПС Лютви Местан разказа, че охраната на НСО му е била свалена на 22 декември 2015 г., когато ДПС даде гласност на атаката на Доган срещу него, а "важен посредник" му се обадил с ултиматум да си подаде оставката до края на деня. "Аз питам: как е възможно изтичането на ултимативния срок за подаването на един вътрешнополитически акт да съвпада по време с решение за снемане на охраната ми?", запита бившият лидер на ДПС. Началникът на НСО отрече да е имало политическа поръчка и че решението било взето от комисия с участието на всички служби. Както повечето сериозни скандали в България, и този остана без отговор. Парламентът не намери за нужно да провери случая и да изясни дали НСО се ползва за политически поръчки или дали е имало опити да се случи това. Но пък всички ние като данъкоплатци дължим и уважение, и "добра материална осигуреност" на НСО.

Прочети цялата публикация