Рашко Младенов за музикалния спектакъл „Ла”

„Ла” е пиеса с история. Актьорът Рашко Младенов и музикантът Константин Цеков от ФСБ са заедно на сцената вече четири години, а техният музикален спектакъл продължава да събира публиката. Героите им са обитатели на старчески дом. Споделят една стая, споделят и своите спомени, музикални идеи. Понякога спорят, но се разбират – така, както се разбират хора, посветили живота си на музиката. А тя – музиката – е останала като единственото им изразно средство дори в старостта. Поредното представление на спектакъла „Ла“ е на 27 юли, от 19.30 ч. в Сити Марк Арт Център в столицата.

От идеята до осъществяването на спектакъла изминава немалък период от време. Актьор и музикант подготвят едновременно текста и музиката.

Веднага ще кажа, че това се случи „под остена“ на моята първа братовчедка Живка Шопова, съпруга на Константин Цеков от ФСБ, която отдавна настояваше да направим нещо заедно – разказва Рашко Младенов. – Хрумна ми една закачка, от която тръгна всичко. Аз пишех сценария, той предлагаше музика… Реализацията дължим на Кръстьо Кръстев – директор на Пловдивския театър, на когото предложих проекта и той го прие. Там го играхме около една година, след това паралелно продължихме и в „Малък градски театър зад канал”. За това представление на сцената непременно трябва да има роял, а Косьо свири на неговото електронно пиано, което е с много високи технически характеристики. Един търговец на пиана толкова хареса пиесата, че ни предостави роял за всички наши представления в „Малък градски театър зад канала“. Там стълбището е доста тясно, но независимо от това той уреди всеки път да пренасят рояла до сцената и после обратно да го прибират. Докара го и във Варна, където имахме представление в рамките на „Варненско лято”. Около година бяхме и в Младежки театър „Николай Бинев”, а след появата на Сити Марк Арт Център го играем там. Това ново пространство за културни събития всъщност е бившето кино „Левски“ на бул. „Янко Сакъзов“. Хората, които го преустроиха, са вложили много усилия и въображение, те просто възродиха това място и го превърнаха в много уютен салон с просторни фоайета, ресторант, градина и т.н. Понякога в спектакъла гостуват и други музиканти. Намираме смешен начин да ги включим в драматургията. Заедно с нас са били певците Васил Петров, Хилда Казасян, Поли Генова, китаристът Иван Лечев… А сега, на 27 юли, наш гост ще бъде актьорът Ицко Финци. Той ще играе кандидат за старческия дом, търсещ място, за да се приюти със своята цигулка. Още не сме измислили всичко, но сме сигурни, че ще е смешно. През април Рашко Младенов спечели първо място в своята възрастова група на конкурса за непрофесионални пианисти „Вивапиано”. Трябва да кажем, че в последно време заниманията по пиано са сред приоритетите на актьора.

Може би този конкурс, съвсем случайно мернал се пред погледа ми в интернет, ме запали – продължава той.– Даниела Дикова, директор на „Вивапиано”, беше поръчала на няколко съвременни творци да напишат пиеси върху теми от Петко Стайнов, по повод 120-годишнината от рождението на този голям наш композитор. Попаднах на изключително произведение – „Токатa” върху темата от „Ръченица” на Петко Стайнов от Абрашев-син. Толкова ме заплени тази пиеса, че реших да участвам. Когато казах на Даниела за избора си, тя възкликна: „Ти си луд, пиесата е трудна!” Явих се на конкурса, спечелих награда и свирих на гала концерта. Но така и не успях да науча пиесата както бих искал. Говоря за усъвършенстване, за достигане на истинския блясък на тази музика. Продължавам да я свиря, както и много други. Упражнявам се с удоволствие. От Ицко Финци научих, че през април в Париж се провежда конкурс за непрофесионални пианисти и с него сме решили да се явим. По начало това беше моят път. Започнах на 5-годишна възраст, завърших НМУ при доц. Лидия Кутева, дори последната година ходех на уроци при проф. Богомил Стършенов, при когото щях да продължа, приеха ме в консерваторията. Но пристигна някакво необяснимо писмо от Министерството на отбраната. Анулираха изпита, защото имало малко момчета, които да отидат войници. Изпратиха ме в Грудово, в танковия полк за две години. Не можеше и дума да става за свирене на пиано. Полагаше се отпуска за кандидатстване във висше учебно заведение. Заради този отпуск кандидатствах в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, убеди ме офицерът, под чието командване бяхме. Това беше единственият начин да си отида в София за малко. Най-неочаквано ме приеха. Попаднах при невероятния педагог проф. Желчо Мандаджиев, който ме спечели за театъра още първата година. Професията актьор не ми попречи да се занимавам цял живот с музика. Колкото до спектакъла – в него има и диалог с публиката, много закачки. Например – моят герой получава писмо с поръчка да запише нещо, той е много горд от това. Прочитайки внимателно, разбира, че трябва да запише сигналите за нова линия на метрото. Аз се гневя на сцената, че ме подценяват, а Косьо съчинява песен в стила на ФСБ. Единственият текст е: „Внимание, вратите се затварят! Следваща станция ….“ Използвахме името на една софийска станция. Хората много се забавляват. Срещат ме непознати, които пътуват в тази посока с метрото и казват, че винаги се смеят като чуят името на спирката. Спектакълът, който играем с Косьо Цеков ни доставя огромно удоволствие и радост, надявам се, че предаваме всичко това и на зрителите.

През 2017-а предстои 70-годишнината на Рашко Младенов. Актьорът е решил да я отбележи с концерт. Подготвя музикални закачки с Концерта за цигулка на Менделсон и Концерта за пиано от Григ. И двете произведения са преработени. Цигулковият – за пиано (солист Рашко Младенов), клавирният – за цигулка (солист Ицко Финци). Не е лесна работа, но има около година и се надявам да се подготвим добре.

Прочети цялата публикация