Фидел Кастро пуснал ръка на Людмила

Живкова бясна от дързостта му, едва не му удря шамарНай-известният кубинец Фидел Кастро идва цели два пъти в България, като всяко от посещенията му е забележително за хората и мъчително за всички, които се грижат за сигурността и доброто изкарване на Ел Кабало, или Жребеца, както е прякорът на вече 90-годишния Кастро. Той идва у нас през 1972 и 1976 г., като създава куп проблеми на протокола. Фидел съвсем не се съобразява с предварителната програма, която българските домакини чинно са подредили. Посред нощ той решава, че му се играе баскетбол. От Управлението за безопасност и охрана се виждат в чудо, докато му намерят съотборници. Най-удобни се оказват студентите от Спортната академия. Един по един са привикани и им е наредено да отидат в зала „Универсиада", където да играят с кубинския лидер, като направят всичко възможно той да вкара повече топки и да остане много доволен. Момчетата слушат и изпълняват отлично поставената им задача, след което сесията им минава от лесно по-лесно. Фидел Кастро е много доволен. Той обожава спорта, особено баскетбола, а и спи по малко, което прави нощите му дълги. Но пък никак не се забавлява с лова, приготвен му от любезните български домакини. Просто не си пада по този тип забавления, който по онова време в социалистическа България играе ролята на дипломатически преговори. Шефът на Държавното дивечовъдно стопанство през 70-те и 80-те години инж. Стефан Чакъров си спомня след много години как Фидел никак не уважил усилията на служителите на дивечовъдното стопанство край язовир Искър и си намерил съвсем други забавления. Близо до Самоков, където елени и прасета се прескачали на пусията му, той не уцелил нищо. Било посред зима, което тормозело Фидел, роден, израснал и живеещ при средна температура от 30 градуса. Кастро непрекъснато тропал с крака, за да се стопли, а щом видел сюриите от нарочно подгонени елени и прасета, се радвал като дете и забравял да стреля, но пък мощно викал: „Ето ги, ето ги". Стоял малко на ловните полета. Обожавал да ходи по дворовете на хората в село Бели Искър, което хвърляло в ужас охраната.  Влизал в къщите и дори в оборите на селяните да види как живеят, разговарял и се ръкувал сърдечно с хората. Те му отговаряли с искрено гостоприемство и го черпили с баници, ракия и вино, които той смело дегустирал. „Леле, жив го видох", възкликнала една от жените. Той я прегърнал и целунал. А съседките й дълго след това я задявали: „И те гуна, и те цуна по комунистически", разказва Стефан Чакъров. Фидел Кастро ходи и в Плевен. Водят го по музеи и в Мъртвата долина, където загиват близо 33 000 руски войници през Освободителната война. Вождът на кубинската революция е искрено разстроен, поднася цветя и говори за борбата на своя народ. Най-много се радва на отбраните вина, до които са се докосвали малцина. Дават му да дегустира и Фидел си харесва старо червено вино. Вечерта кубинският комунистически лидер вечеря в известния ресторант „Пещерата" в парка Кайлъка. Поднасят му традиционни салати, топли питки с шарена сол и прясно сирене към ледената гроздова ракия. Докато траят вечерята и тостовете, красавици забавляват великия гост. В програмата са включени гимнастички, докарани специално от София, и балерини. Домакините знаят, че Кастро си пада много по красивите жени и програмата е пълна само с такива. Визитата на Кастро у нас се запомня и с невиждан протоколен гаф. Според клюката Фидел се пробвал да флиртува с Людмила Живкова, а някои дори твърдят, че я е пляснал по задника само час след като е кацнал у нас. Възмутена, Людмила аха да му удари шамар. „Тук нямаме вашия горещ темперамент, другарю Кастро. Такива неща не са приети в нашата комунистическа държава. Дръжте се на положение", казва зачервена от срам и възмущение дъщерята на Живков. Разбрал, че е направил гаф, Кастро виновно навежда глава и понечва да целуне ръка на червената принцеса. Людмила си дърпа ръката обидена. Същата вечер тя не присъства на официалната вечеря. Казва, че я боли глава. До края на визитата на Фидел не се появява. Тя обаче не казва на баща си Тодор Живков за инцидента. Тато разбира от охранителите какво е станало чак в деня на заминаването на госта. По-късно Кастро му се извинява за дързостта и обяснява, че по този начин в Куба показват уважението си към една жена, а Живков отвръща: „Тя, моята Мила, е голяма пуританка". След като се връща в родината си, Фидел праща като извинение разкошна диадема от злато и брилянти и тюрбан с изумруди на щерката на Тато. Гордата Людмила обаче предава армаганите на посланичката и отказва да ги вземе. Следващия път, когато Фидел е у нас - през 1976 г., тя не го посреща. Авантюрата му с Данчето започва през 1972 г. Според легендата именно по време на първото си посещение у нас Фидел се запознава с Йорданка Христова. Явно между двамата е имало голяма страст, защото Кастро остава много впечатлен от нея и при втората си визита иска пак да я види. От този момент нататък Данчето започва често да ходи при него в Куба и да прави огромни турнета в братската комунистическа държава. Самата тя отрича, че е имало нещо повече от „истинско приятелство", но признава, че Кастро е „доста обаятелен мъж".

Прочети цялата публикация