Хакан Фидан: Портрет на един възможен бъдещ президент на Турция

Да, това е заглавие на книга написана от арменски полковник от разузнаването, разбира се пенсиониран, в съавторство с тюрколог Анджера Симонян. Любопитното е, че книгата е представена в московска книжарница и то в навечерието на големите тържества в Русия за 80-годишнината от победата във Втората световна война.

Няма съмнение, че личността на Хакан Фидан, бивш шеф на МИТ и настоящ външен министър на Анкара, представлява интерес за всеки, който не само следи събитията в областта на международните отношения, но и е професионално ангажиран с експертиза в областта на дипломацията и сигурността.

Турция е мощна държава с близо 90 млн население и силно амбициозен лидер, Ердоган, който живее с мисълта, че може да дели мегдан с най-големите в геополитиката. А Фидан от години е дясната му ръка в създаването на условия за реализация на заявявани открито регионални и геополитически цели. Под знака на „Турция над всичко”. В книгата Фидан е описан като обещаващ турски политик, но, казват, че издигането му до политическия връх на Турция е проследявано внимателно с години от спецслужби едва ли не по цял свят. Най-вече заради позициите и ролята на Анкара в международните дела. Предупреждение от рода на „трябва да внимаваш с Фидан, той е сериозна фигура” е цитат от книгата и знак, че да се събира информация за ръководител на специална служба не е лъжица за всяка уста. В случая става въпрос за колеги-разузнавачи, арменци, които са посветили целия си живот на борба срещу турските тайни служби.

Нормално е да се подчертае, че след 10 години начело на МИТ Фидан е изградил своя система на систематичен човек с възможност да бъде уравновесен при всяка ситуация. Допълнено с умение да запазва спокойствие, каквото и да се случва около него. Дългият път в разузнаването и близостта с президента Ердоган е добра основа за изграждане на собствена визия за бъдещето на Турция. Несъмнено и за професионално израстване в личен план. В тази връзка казват, че именно Фидан е оформил визията на Турция в света. Приема се, че с назначаването му за външен министър е започнала ерата на по-независимата външна политика и е постигнато укрепване и издигане на по-високо ниво на отбранителната индустрия на Турция. Въз основа на стратегическите партньорства, традиционни и в нови направления.

Авторът на книгата, полковник Минасян, е експерт по тероризъм, с дейност в Службата за национална сигурност на Армения, където между 1996-2022г е заемал различни оперативни и административни длъжности в организацията. В реда на нещата е заедно с колеги, политолози и официални организации да се интересува и обръща специално внимание на онези, които взимат външнополитическите решения в Турция. Въпросът е защо книгата се издава в Москва в този момент. Отношенията с Анкара са повече от сложни и противоречиви. Украйна, Сирия, Либия, Кавказ, републиките в Централна Азия, да не говорим за Балканите, са територии на сблъсък на интереси и удари в гърба от страна на Ердоган, както се изразяват в Русия. Решенията на Анкара имат значение и обикновено крият рискове за политиките на Кремъл. Което означава, че трябва да се знае за тях предварително и да се търси начин как да се намалят. Следователно сътрудничеството на Турция с цитираните региони и държави трябва да е обект на постоянно проследяване и анализиране.

За Сирия, например, вече е ясно, че Фидан като шеф на МИТ е направил всичко възможно, за да обърне ситуацията в полза на Турция. Без значение на споразумения от Астана с Русия и Иран. Както и обръщението на Ердоган към президента на Русия с „приятелю, Путин”. Сключеното примирие през 2014-2015г бе използвано от Фидан за създаване на инфраструктура, която имаше сериозни последици. Резултатът бе шокиращ, особено за Русия, и доведе до фундаментални промени в Близкия изток и съседните държави. Книгата дава отговор на поставените въпроси, но не отчита неимоверните усилия с днешна дата на Москва да съхрани присъствие в Сирия, най-вече на двете си военни бази в Тартус и Латакия по Средиземноморското крайбрежие. Както и да установи нормални отношения с новите управници в Дамаск, с които има напоследък чести контакти. Не само по линия на спецслужби. Базите остават действащи, макар и в намален състав. Декларирано е от Шараа, че Дамаск има нужда от „продължаване на сътрудничеството с Русия, защото много от оръжията в Сирия са руски”. Но е факт, че на този етап властите в Дамаск са под угрозата да се кантонизира Сирия т.е. федерализацията е на път, защото да се създаде ред и контрол върху действията на радикални ислямистки групировки в страната е явно непосилна задача за правителството на Шараа, временен президент в Дамаск. Въпреки усилията на Турция и подкрепата ѝ във всяко отношение на настанените от нея за управляващи в сирийската столица. Всички с джихадистко минало, принадлежност към крайни ислямистки групировки, включително Ал Кайда. Но със сигурност е възможност за Анкара да не се допуска създаване на автономна сирийска кюрдска територия, „Рожава”, в Сирия, което е кошмарът на Анкара от десетилетия. И в това отношение ролята на Фидан е съществена.

В това отношение заявеното от посланика на Русия в Анкара, Алексей Ерхов, за отношенията Москва- Анкара е красноречиво. Според него „руско-турските отношения се развиват постепенно”, но „не мога да кажа, че ситуацията в Сирия се подобрява”. Добавил е в изказването си, че „Русия е готова да даде положителен принос в Сирия”. С една дума – „постепенно е”. Но посланикът не е забравил да подчертае, че „Израел контролира нови райони в Южна Сирия и системно бомбардира военни обекти и оръжия, останали от времето на Башар Асад и неговата армия”. На този фон се „изострят междусектантските отношения”, които имат пряка връзка с ужасния погром над населението, алауити и християни, в района на Латакия , Тартус и отчасти в Хомс. Също и при друзите в Южна Сирия преди дни. Руските военни бази са осигурили подслон на населението, което е потърсило убежище след масовите убийства в тези райони. За отмъщение и ограбване.

А като цяло „отношенията между Русия и Турция се развиват нормално, имат солидна правна и търговско-икономическа основа”. Както се казва обикновено „интересите на двете страни служат за укрепване и развитие на техните отношения”. Дипломатично, но без да се посочат разногласията и противоречията, които замразиха онова с „приятелю,Путин”. Кръстосването на саби при Сирия, Либия и Украйна са в дъното на нова политика в стил „на една ръка разстояние”, но гарнирана и с намаляване на стокообмена между двете страни. Посланик Ерхов счита, че „санкциите и прекаленото послушание на турските банки” има принос за нарушаване на принципа „печелят всички”. Турските хотелиери налагат прекалено високи цени за руските туристи, а търговията намалява с всяка година. 2024г е с 4 млрд по-малко от 2023г. Влияние има и на световните пазари, но все пак е редно да се отчете,че доставките на руско зърно за Турция са спаднали с 65%, а на черни метали с 20%. Предпочита се украинското зърно и са отчетени дивидентите от прилагането на т.н. зърнена сделка, която се сключи под чадъра на Анкара между Киев и Москва. Роля имат и санкциите, които Западът наложи на Русия , а също и условията за ликвидиране на банковите преводи между руските и турските външноикономически субекти. Турските банкери били „прекалено послушни” т.е. толкова предпазливи, че „духат киселото мляко”, каквато поговорка има в Русия. Всеки превод, всяка търговска сделка се подлага на строг анализ, а това губи време, дивамика и споразуменията не се изпълняват. Това е всъщност положението с отношенията Русия-Турция, а тук ръката на Фидан няма как да се пренебрегва.

Нищо повече от извод, че внимателно трябва да се наблюдават решенията на Анкара във външен план, които несъмнено са дело на Хакан Фидан и да се отчита предполагаемата негова роля и в бъдеще. Да му мисли София.

Прочети цялата публикация