Германски вестник: Въпреки добрите новини България се топи

България е пример за това какво се случва с една страна, в която отливът на специалисти е съчетан с ниска раждаемост. България се топи и това се усеща и в туризма, пише Михаел Мартенсвъв германския вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ (ФАЦ). Основните моменти в статията представя в неделя „Дойче веле“. От България напоследък има и добри новини, констатира авторът в материал, посветен на един от най-динамично развиващите се сектори в страната - туризма. Либералната икономическа политика на премиера Бойко Борисов, според ФАЦ, бележи успехи: БВП на страната нараства от няколко години насам: с 1,3% през 2014, с 3,6 на сто през 2015, и с 3,4 процента през миналата година - по данни на Евростат. За текущата година отново се очаква сериозен икономически ръст. Авторът на публикацията отбелязва и това, че доброто състояние на обществените финанси и ниският държавен дълг са накарали американската рейтингова агенция Фич да обмисли ново повишаване на кредитния рейтинг на страната. Друга добра новина от България е спадът на безработицата: от 13% през 2013 на 7,6% през 2016, а през настоящата година се очаква безработните да са още по-малко, посочва Мартенс, отново позовавайки се на Евростат. Независимо от тези успехи обаче, България си остава най-бедната страна в ЕС с най-ниските средни доходи. Още преди 2007 г. много българи се отправяха на Запад, а след приемането на страната в ЕС тенденцията дори се засили, поради легалните възможности за пътуване. Но не са само българските ромски кланове, които масово се възползват от правото на свободно придвижване, и за които в пресата редовно се появяват критични публикации. До голяма степен незабелязани остават безбройните медицински сестри, болногледачи, строителни работници, готвачи, шофьори на камиони, инженери, лекари и други специалисти, изучили професията си в България, които сега работят навън и плащат там данъци и социални осигуровки, четем по-нататък в публикацията на ФАЦ. Този масов отлив на работна ръка от България създава огромни проблеми на българската икономика, последиците от него се усещат особено силно и в туризма, пише Михаел Мартенс. Сезонът се очертава като много добър, но недостигът на персонал в хотелите и ресторантите по Черноморието спъва развитието. Голям брой български камериерки, рецепционисти или спасители на плажа предпочитат да работят в западните курорти. Един готвач, който изкарва на остров Рюген в Германия пет пъти повече от онова, което печели в България, трудно може да бъде задържан в родината му. Част от бизнесмодела, който прави Черноморието привлекателно за определени туристи, са тъкмо евтините цени. Но тази евтиния има своята цена, констатира авторът и пояснява: Ако не бяха ниските заплати, България нямаше да запази предимството си пред другите туристически държави, се казва още в статията, озаглавена "Евтиното излиза скъпо". Недостигът на персонал в бранша не е нищо ново, но проблемът се задълбочава. Още преди три години БНР алармира в свой репортаж за това, че браншът изпитва глад за кадри, припомня авторът на статията във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” и допълва: "Затова звучи странно оплакването на българския премиер Борисов пред френския президент Макрон. Според Макрон, Борисов му бил казал по време на една среща на върха на ЕС в Брюксел, че страната му страда от "евтината работна ръка от други държави", която отнемала работата на местните хора, докато в същото време българите работели из ресторантите на Франция. Оплакването от "евтините чужди работници", които се стичат към най-бедната страна от ЕС, звучи странно, защото в началото на юни българското правителство облекчи режима за наемане на сезонна работа на чужденци от страни извън ЕС - например украинци или молдовци. Някой би могъл да си помисли, че от страната с най-високата младежка безработица в ЕС – Гърция, - също ще идват кандидати за работа в България. Точно обратното е вярно, констатира Михаел Мартенс и посочва, че дори през деветата година от началото на кризата в Гърция много българи търсят и намират сезонна работа в южната съседка - като берачи на плодове и зеленчуци или в туризма – откъдето печелят повече, отколкото у дома. Всичко това допълнително изостря проблемите на България, където човек може да види какво се случва, когато отливът на кадри е съчетан с много ниска раждаемост. Увеличава се единствено ромското население, което само след 3 години ще съставлява 25% от трудоспособното население на страната, е цитирана да казва бившата българската еврокомисарка Меглена Кунева. Дори само това показва колко е важно ромите да бъдат интегрирани в системата на образованието. Това важи с особена сила за България, чието население намалява с по-бързи темпове, отколкото това на останалите балкански държави: от почти 9 милиона в края на комунизма, днес в страната живеят под 7 милиона, а след няколко години населението ще спадне и до малко над 6 милиона души.

Прочети цялата публикация