Цацаров не е чел турския доклад за "Булгартабак" и няма да се самосезира

Главният прокурор Сотир Цацаров не е чел доклада на турската служба за борба с организираната престъпност и контрабандата (KOM), свързващ директно "Булгартабак" с контрабанда на цигари. Затова и няма да се самосезира по публикациите, че въпросният документ е бил изпратен на главния секретар на международната организация за полицейско сътрудничество Интерпол. Това заяви самият Цацаров пред медиите след изслушването му пред парламентарната комисия за противодействие на контрабандата. По време на заседанието никой от депутатите не го попита за турския доклад, придържайки се само към темата за паралелния износ на български лекарства и разследванията срещу лидера на "Воля" Веселин Марешки. "Чакайте малко, за да се самосезирам по доклад на тяхната служба за контрабанда, не просто трябва да прочета някъде, че такъв доклад има, а такъв доклад трябва да се съществува и да стигне по възможните официални канали", сопна се главният прокурор на журналистите. Попитан дали не е обсъждал въпроса с турския си колега Мехемт Акараджа, който бе на посещение у нас м.г., както и дали не може да поиска от него доклада, Цацаров бе лаконичен: "Няма никакъв проблем да се отправи такова запитване до турските власти." Темата очевидно не е интересува и ДАНС, откъдето коментираха неофициално пред Mediapool, че също не са запознати със заключенията на турската служба, която за пореден път твърди, че българските цигари съставляват основна част от контрабандния внос в страната, нанасящ щети на бюджета за 400 млн. турски лири годишно. Главният прокурор иска да въздаде справедливост за приватизацията Цацаров бе далеч по-словоохотлив по новата любима тема на управляващите – предложението за конституционни промени, които да премахнат давността за престъпленията, свързани с приватизационни сделки. Подчертавайки, че нямало да взима становище "в тази, за момента, политическа дискусия", той уточни, че дори тази поправка в основния закон да стане факт, щял да си позволи коментар "само от правно-техническа гледна точка". "Но има и една друга страна. Години минаха и приватизационни сделки отшумяха. Все пак някаква справедливост трябва да има", добави в следващия миг Цацаров, отприщвайки серия от не съвсем юридически разсъждения по темата. "Просто казвам, че годините са минали и справедливостта, малко или много, по никакъв начин не е била въздадена. Колко са приватизационните сделки, които са били сключени при изключително изгодни... Не изгодни – нормални, условия – и за държавата, и за приватизатора и 2, 3 години след това са изменени с анекси, в които изискванията или задълженията на приватизатора (изразявам се чисто фигуративно така) просто са смалени, отпаднали по отношение на работни места, по отношение на инвестиции, по отношение на какво ли не", добави главният прокурор. Попитан за "Булгартабак", Цацаров изведнъж заговори за "Каолин" Прекъснат от ироничен въпрос дали изтекла давност пречи на разследващите да се заемат с приватизацията на "Булгартабак", Цацаров внезапно намеси в темата дружеството за добив на гипс "Каолин", приватизирано от издателя на критичните към прокуратурата "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев през 2000 г., но в момента е собственост на немска компания. "Аз ще ви дам конкретен отговор: ако бъдат предприети съответни законови изменения, няма разлика между "Каолин" и "Булгартабак" – всекиму своето, това е!" Главният прокурор така и не уточни в каква връзка споменава точно "Каолин", но случайно или не, коментарът му стана факт точно ден, след като сайтът на "24 часа" съобщи, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) е взела решение да иска запор на активи на бизнеса на Прокопиев точно заради тази приватизационна сделка. Въпреки че давността отдавна е изтекла и въпреки че по казуса има окончателно решение на Върховния касационен съд в полза на приватизатора. "Вижте, съдебното решение по гражданско дело – отговорът не касае "Каолин", отговорът е принципен – не изключва наказателната отговорност, например, за неизгодна сделка", коментира Цацаров, запитан от Mediapool дали в случая справедливостта не е въздадена с решение на съда, потвърдено от третата инстанция още през 2004 г. До момента от КОНПИ отказват каквато и да информация по проверката срещу Прокопиев, аргументирайки се с това, че данните били класифицирани. От Софийския градски съд (СГС) пък нееднократно отговориха на журналистически запитвания, че подобно искане за налагане на запор не е внасяно от комисията в четвъртък. Така Цацаров стана единственият представител на властта, който официално споменава "Каолин", макар и без да поясни в какъв контекст го прави. Думите му обаче са показателни за ситуацията, за която предупредиха "Капитал" и "Дневник" още във вторник. Тогава изданията на Прокопиев публикуваха позиция, според която под натиска на Цацаров и депутата от ДПС Делян Пеевски КОНПИ възнамерява да иска запор на активи на бизнесмена. Главният прокурор обаче не се разпростря повече в коментара си, придържайки се към принципното си становище, че "ако за нещо е изтекла давността, к'во значение има к'во правиш след това". "Това касае не само "Булгартабак" (евентуалното отпадане на давността за престъпленията, свързани с приватизацията – бел.ред.). Имаше един доклад, който доклад беше представен от ДАНС по разпореждане на премиера. И този доклад съдържаше, ако не ме лъже паметта, някъде около 22 приватизационни сделки, които бяха най-яркият пример за законови нарушения, особено за неизгодни договори, които са последвали. И за всички тях давността е изтекла", продължи Цацаров, визирайки доклад на агенцията от края на 2016 г., който обаче така и не бе обявен публично. Въпросите за бездействието на прокуратурата – "към г-н Велчев и към г-н Филчев" Възмущението на главния прокурор от липсата на справедливост през годините на активна приватизация провокира и логичният въпрос – какво е правило държавното обвинение, че е допуснало всички давностни срокове да изтекат. "Въпросът – през това време имало ли е прокуратура – към г-н Велчев и към г-н Филчев", реагира Цацаров, добавяйки: "Какво искате от мене – да отговарям за цялата безнаказаност на политическата класа и на юридическата структура (прокуратурата – бел.ред.), и на законодателството, защото в момента съм главен прокурор?! Когато приватизацията е започнала, знаете ли къде съм бил аз? В Районен съд – Асеновград. И там съм си вършил работата като хората!" "'Що да не се въздаде (справедливостта)? Нима българските граждани не я очакват? Ами не мога да разбера логиката на въпроса ви – защо тази справедливост не е въздадена? 'Ми питайте хората преди мене. Аз сега ви казвам, че ако конституционните промени бъдат приети, каквото трябва, прокуратурата ще направи. Ние няма да имаме друга възможност, освен да изпълняваме", заключи главният прокурор без да се доизкаже дали визира закона или нещо друго. Мониторингът на ЕК вече бил "дъвка в устата на непарламентарни сили" Помолен да коментира и последния доклад на ЕК за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред, Цацаров повтори позицията на прокуратурата от сряда, че той е "най-положителният до момента". Ръководителят на държавното обвинение посочи, като позитивни, че Брюксел не ни отправя нови препоръки, без обаче да се спира на заключението, че страната ни не е изпълнила почти нищо от 17-те условия, поставени в предполседния евродоклад, за да отпадне мониторингът. Въпреки това Цацаров е убеден, че наблюдението над страната ни ще отпадне така или иначе, определяйки за пореден път механизма за сътрудничество и оценка като "инструмент за вътрешнополитически борби и инструмент, който дава терен за противодействие и борба между управляващи и опозиция, и обратното". "Мисля, че трябва да правим разлика между политически изказвания и действително подаване на сигнали за престъпления. Политическите изказвания в тази сграда очевидно са доста силни и те са силни, защото такова е предназначението на сградата. Но да се хаби ресурс на прокуратурата за политически изказвания, било то на премиера, било то на лидера на опозицията, някак си ми се струва доста пресилено", каза още главният прокурор, запитан дали разследващите възнамеряват да се занимават с твърдението на премиера Бойко Борисов, че в парламента имало депутати, които се занимават с наркотрафик. Последното стана повод председателят на Народното събрание Димитър Главчев да изгони от пленарната зала лидера на БСП Корнелия Нинова, защото оскърбявала колегите си и правителството, искайки обяснение от министър-председателя по темата. Левицата пък отвърна с искане за отстраняването на Главчев от поста, както и с бойкот на парламента, докато той не подаде оставка. Предложението за отзоваването му ще бъде гласувано в петък. Главният прокурор не давал данни, а индикации Междувременно Цацаров стана задочно "герой" и в дискусиите в правната комисия в четвъртък. Филип Попов (БСП) поиска официално главният прокурор да бъде поканен на заседанието през следващата седмица, за да изнесе данни за приватизацията и нелегалната имиграция. Депутатът от левицата настоя за съвсем елементарна справка – колко дела за престъпления, свързани с приватизацията, са прекратени по давност. Председателят на комисията Данаил Кирилов (ГЕРБ) обаче пресече искането, обявявайки, че ще покани Цацаров, но в началото на декември, когато политическите страсти в парламента утихнат. Кирилов имаше предвид решението на БСП да бойкотира пленарните заседания, докато Главчев не подаде оставка. Отделно шефът на правната комисия каза на Филип Попов, че Конституционният съд (КС) му забранява да пита Цацаров за конкретна информация. Той се позова на решението на КС от миналата година, което обаче забранява на парламента да пита Цацаров за работата по конкретни дела, а не да се искат общи справки. "Няма как да изискваме справки от прокуратурата. Ако не ни дадат конкретна информация, аз съм сигурен, че тя ще бъде поне достатъчно индикативна", опита се Данаил Кирилов да успокои колегата си от левицата.

Прочети цялата публикация